Д-р Панайот Ляков

На сакралния за комунистите 9 май пропутинската партия АБВ напусна изпълнителната власт, нарушавайки споразумението с останалите си партньори. Потвърди се старото правило: дойдат ли избори, агентите се пощуряват. Гоце поведе атаката с претенцията да бъде левият център-нападател. Целта е победа на президентските избори, но дълбоката причина е, че АБВ - като руска стража в България, поела караула от „Атака”, е програмирана да се включи активно във войната срещу ЕС.

Русия изпадна в тежка криза и неефективната и икономика се срива неудържимо. Санкциите допълнително влошават положението на хората, чиито доходи падат. За Путин и кагебистката върхушка всеки пробив в изолацията е глътка въздух и затова чрез хибридната война търси пролуки в европейската позиция и национални предатели, които да ги отворят. Толкова е очевидно, когато патриотизмът се измерва с любовта към Русия и нейния вожд Владимир Путин.

Какво предлага Гоце?

Маркираме глупостите за президентска република - мечтата на комплексирания, малък човек и арогантната атака срещу президента Росен Плевнелиев, който бил „назначен”. Да напомним на граовския манипулатор, че десният кандидат победи неговия фаворит Ивайло Калфин, който участваше в комбина с друг ляв кандидат – „мюрето” Меглена Кунева. Росен Плевнелиев спечели не само защото беше кандидат на ГЕРБ, но и заради личното си обаяние, десните си убеждения и евроатлантическата позиция, които винаги е имал и до днес защитава безкомпромисно. Естествено за Гоцетата той е враг №1.

Първото предложение на АБВ е „да се спре създаването на изкуствено противопоставяне в българската политика, базирано на геополитическата ориентация на страната”. Ами спри се бе, Гоце, ти не си престанал да критикуваш общата европейска политика срещу нарушенията на човешките права и международното право, извършени от Русия. Тук няма нищо изкуствено – демократичната общност застава срещу диктатура, в защита на цивилизационни ценности. Не може страна от ЕС да има балансирана политика, хем с демократите, хем с диктатора, ако може в негова полза, както призовават руските глашатаи от АБВ и подобните им.

Второто предложение на Гоце е банално „Дежа вю” – възкресяване на големия шлем с покойните проруски проекти, отречени поради своята икономическа несъстоятелност. Единствената им цел бе окончателно енергийно поробване на България и присвояване на няколко милиарда лева от руската ”пета” колона у нас, за да продължи да брани руските интереси до последен дъх на газ. За украса в рестарта е включен и „културният обмен между двете страни”, който не е преставал. От тази оферта проличава ясно, че Гоце е затънал здраво в приказния свят и се изживява в ролята на джедай срещу империализма.

Как ще победи?

В приказния свят е пълно с чудеса. Едно от тях е митичният център или новата стратегическа коалиция, която АБВ ще изгради, за да управлява. И кой ще и даде сила за предстоящите победи?

Ако съдим по присъствието на националната конференция, на бой ще застанат само призраци – партии от един човек - ГОРД - Слави Бинев, БСДП – Еленко Божков, от една компания Народен съюз, от едно шоу Гергьовден. Вероятно има и други подобни фантомни организации, с които коалицията ще се закичи като паун – красив, но глупав.

От реалните партии засега няма оферти, защото те отдавна са напуснали приказния свят. ДПС изпрати живо послание - депутатът Данчо Ментата, че движението ще партнира с БСП, която има поне някакъв шанс в президентските избори. Патриотичното участие се сведе до ВМРО, но приносът на тази смазана и обезличена от десари организация е твърде малък за големите амбиции.

На този пародиен фон словото на „стратега” Първанов звучеше победоносно като от трибуната на БКП- конгрес, който провъзгласява поредните завоевания. Магически послания за „търсене на коалиционна формула”, „рестартиране на диалога вляво”, „притегателен център” и прочие опорни точки настървяваха делегатите и в ушите им звънтяха победните фанфари.

Хайде да ги приземим.

Има ли надежда за ляв алианс?

Според мен – никаква, защото без БСП няма как да стане. Първанов се опитва да изземе инициативата и да диктува правилата за лявото обединение на бившите си съпартийци. В своята нелепа амбиция той забравя, колко непростимо отмъстителна е бившата му партия спрямо предатели като него. Този опит за изнасилване на БСП, предлагайки и да подкрепи „чужда” кандидат-президентска двойка и да се включи неговата стратегическа коалиция, ще предизвика още по-голяма непоносимост и Гоце ще си остане с кухата формула. Най-вероятно ще направи някакъв смешен фронт за национално спасение, който с вече победен и неубедителен кандидат като Калфин ще се провали на президентските избори и това ще бъде краят на приказката "АБВ".

Митичният център е поредната измама, че в президентските избори няма „ляво” и „дясно”, че трябва да надскочим разделенията и да се обединим около общ кандидат-патриот, който ще балансира между европейската демокрация и азиатската диктатура, а обичта му към България ще минава през Русия. Гоце се опитва да надскочи себе си в приказния свят, но в политиката няма чудеса, а реалността е различна от приказките.