Светослав Пинтев

Ужасът „Хитрино“ се стовари върху нацията ни в събота сутринта, нахлу през телевизора или компютъра на всеки един от нас като бич Божи, като

огнена вихрушка

Композиция с цистерни с пропан-бутан и пропилен избухнаха на жп прелеза до шуменското село. Взривовете са предизвикали пожари в къщите, които се намират в близост до гарата, има жертви, гласеше новината, на която в първия миг просто отказваш да повярваш, не можеш да я приемеш. Горяха живи хора….В България…

Седем души загинаха, а 29 са ранени, някои много тежко. Всички жители на Хитрино – около 1000 души, бяха евакуирани. Това е равносметката.

"Беше страшно, винкели и тухли разбиха прозорците ни. Когато осъзнах, че приятелите ми ги няма ми стана много тежко. Бяхме близки със семейството, което изкарах под руините, сега вече ги няма", каза пред Нова телевизия Стефан Стефанов от селото.

Можем ли изобщо да си представим какъв неописуем ужас е да вадиш мъртвите си приятели от развалините? А близките?

България отново е предпразнично почернена, за кой ли път. България е Хитрино.

Страната ни скърби за жертвите, уплашена, потресена и ужасена от това, което се случи там, но най-вероятно не за дълго. Булото на забравата винаги обвива мозъците ни само дни след поредната трагедия, повлича ни течението на проблемите в собствения ни живот, после се гмуркаме в примамливия уют на празниците, които ще ни разсеят, ще ни дадат късче нова надежда, като я оставяме зад гърба си.

Трагедията….

До следващата. Това е естествена реакция, разбира се, защото ни е страх да мислим за това, защото живеем в ужас от всичко, което се случва и има да се случва около нас. А подсъзнанието на всеки човек постепенно изтласква кошмарите в областта на несъзнаваното. Така е устроено, това е механизъм за оцеляването на индивида, а както се оказва и на цяло едно общество. И като нация вече живеем в несъзнаваното. Кошмарите обаче са някъде там, вътре в нас, прикрити, но реални и все по-страшни. Те невидимо затормозяват функционирането на обществения организъм. А той и без това няма действащ механизъм за наказание на черните хитреци, на всеки конкретен виновник за всеки един от нещастните случаи.

Хитрино е новият ни кошмар, който още преди Коледа ще забравим. 

Не защото сме лоши хора, а защото не можеш да живееш само с кошмарите, ще се залюлееш в техния ритъм, ще станеш част от тях. 

Ще си припомняме случая само на годишнините, на вестникарските страници, като част от изобилната черна статистика за декември, започнала с Народния съд, минала през труповете на войничета, смазаните в дискотеките деца, горящи влакове, какво ли не. Просто, защото иначе ще се побъркаме, ще трябва да си признаем, че живеем

в ада на собственото си безумие

В страна, където по пътищата загиват повече хора, отколкото на бойните полета в истинските военни действия, в която линейките закъсняват фатално, заводите гърмят като фойерверки, влаковете също. И обикновено виновниците остават ненаказани. Което в крайна сметка е основната причина за всичко това. И пак вината си е в нас.

На всичкото отгоре едни бодри другари с всички сили напират да ни вдигнат и нова АЕЦ, недай, Боже. Да ни поведат на заколение, за да напълнят джобовете си. Даже продължават да ни убеждават в предимствата на мирния атом, докато всичко се тресе, терористите са навсякъде по света, авариите ни избиват и без това. Но ние живеем в страната на жертвените агнета, нищо чудно и да кандисаме накрая.

Хитреците , черните хитреци , които си играят с живота ни, с бъдещето на децата ни, те дебнат като хищници, готови да жертват някой и друг живот, за да им е добре на тях. И това минава… Ала „мирния“ атом може да отнесе всички само за миг. На черните хитреци не им пука, те печелят от всичко. Точно тогава те ще са някъде из Америка, която иначе презират, ще страдат за България по страниците на световната преса, ще си дерат ризите и ще ронят крокодилски сълзи.

А може пък темата „Хитрино“ да бъде експонирана и по-дълго, като част от предизборната битка, която вече се разрази със страшна сила.

Засега партийците се удържат в известни приемливи граници, дано да издържат така, да не замесват и тази трагедия в боричканията си за кокала. Поне на пръв поглед е така. Не, че партиите не се възползваха и по агенциите не започна надпревара с „новини“- коя партийна организация колко пакета помощи ще изпрати, кой лидер какво казал, но поне досега няма драстични изхвърляния. Само дето новоизбраният президент ген. Румен Радев бил в с. Хитрино и участва в заседанието на кризисния щаб. А защо точно участва, нали не е встъпил в длъжност? Дано да не е по препоръка на пиарката.

Малоумни сайтове излизаха със заглавия за загиналите и ранените, а в скобки пишеха - зловещи подробности. Защото някой им е казал, че те продават.

Предколедният кошмар отново се повтори

Най-черните трагедии се случват на България преди Рождество и Новата година, така е от десетилетия, това си го знаем, сякаш дори го приемаме за даденост. Даже изпитваме някакво смътно, но осезаемо чувство за вината си като нация. Не и черните хитреци, истинските виновници, точно те са оперирани от това чувство.

Страшната смърт на поне седем българи и раните на десетки други, това, че стотици останаха без дом, ни стреснаха, обединихме се за малко, в мъката, в ужаса, в суеверното вярване, че това се случва заради нашите общи неясни грехове, грехове, за които само гадаем, някаква родова карма като в античните трагедии. Някои дори казват, че ставащото е наказание за гоненията срещу богомилите, както е твърдял Петър Дънов, други, че е просто случайно съвпадение. Под знака на този месец наистина могат да бъдат изброени имената на хиляди невинни жертви. И всички мълчаливо приемаме, че това наистина е някакво наказание свише, че дължим този черен курбан на небето. Вчера беше „Индиго“ , Мизия, Аспарухово, София-Кардам, днес е Хитрино, утре ще бъде…. Дай Боже да не бъде никъде, но е крайно невероятно. Най-вече, защото черните хитреци, конкретните виновници за нещастните случаи успяват да се скатаят. Делата се точат с години, докато почти се забрави за какво е ставало дума. Черните хитреци се крият някъде между гънките в тогата на Темида. И вината остава за нас, които сме позволили това да е така.