Майя Любомирска

„Най-голямото откритие за мен като автор е, че през 1983 г. Иван Костов е бил ангажиран от професор Иван Илиев, икономист, който е бил съветник още на Антон Югов. През 80-те години проф. Иван Илиев е главен съветник на Тодор Живков и съветник на Гриша Филипов. Правят една лаборатория по това време, а след това формированието прераства в Научно изследователски институт за алтернативно развитие на България. Там е и Костов. Там Иван Костов е работил с автентично познание за състоянието на социалистическата икономика на България – той е получавал от статистиката изключително точни данни, владеел е компютърни умения за времето си, бил е добър за работа със статистика. И в един момент той става познат на върховете на държавата. Не друг, а той пише доклади до Мако Даков, който е зам.-министър председател по това време. В тази лаборатория Костов работи за Гриша Филипов, за Мако Даков. Това е причината, която обяснява защо ноември 1990 г, когато Кеворк Кеворкян прави едно интервю със сваления от власт Тодор Живков, Живков ни в клин, ни в ръкав пита: А вие сега като падне Луканов, Иван Костов ли ще направите премиер?" Това е най-слабото му място от гледна точка на десния морал." Думите са на изследователя на биографията на Иван Костов Антон Тодоров.

Така Костов е изстрелян във високата орбита на политиката на България след десетоноемврийския преврат. Орбита, в която той продължава да упражнява влияние години след като вече не е в оборота на действащ политик. Отвъд всяко съмнение е да се проследи влияние както в управлението на държавата – видимо е, че наследникът на Костов Радан Кънев даде знак за поредното клатене на държавата, така и във финансовата сфера около КТБ и не само там. Да не говорим, че Костов 

рециклира идеята за икономическата лаборатория от времето на Тато

в сегашната Лаборатория за изследване на риска, която си създаде.

„Когато прочетете и тази част от книгата, ще разберете, че тези, които смятахме себе си за десни избиратели, бяхме излъгани по един неповторим начин. Ще разберете, че до края на 90-те години ДС държи банковата система и централната банка. И не само това. Ще научите много истини за прехода", каза още специално за Faktor.bg политологът след премиерата на втората част на втория том на книгата "Задкулисието на прехода : Иван Костов", издадена от "Изток-Запад".

И в тази част на документалната поредица е събран богат архивен материал от държавните архиви, архивите на СДС, бившата Държавна сигурност и Агенцията за приватизация от периода на управление на кабинета на СДС ( част от днешния Реформаторски блок) с премиер Иван Костов (1997-2001 г.).

Историческите митове, които Антон Тодоров разбива с анализа си са подкрепени от стотици документи и исторически свидетелства. Това му позволява да направи прецизна дисекция на бандитската приватизация и разграбването на националното богатство, извършени в разглеждания период от политическата върхушка на тогавашния СДС, представители на която и до днес са във властта като депутати, министри и ръководители на ведомства, излъчени от Реформаторския блок.

Антон Тодоров припомня позабравени от широката общественост факти и събития, както и разкрива с конкретни документи редица непознати досега обстоятелства, свързани с управлението на Иван Костов, връзките на синята върхушка и "независими" десни политози с Държавна сигурност и висшата номенклатура на социалистическия режим. Поименно са разобличени удобно прикривани факти от биографиите на подвизаващи се и до днес "реформатори", свързани с тях олигарси, както и експерти, които в онзи период бяха медийни апологети на корупционния модел.

Нека кажем ясно: преходът никога няма да свърши, докато не излязат на бял свят биографиите на тези политици, чиито имена са свързани с прехода и със задкулисието на политическите и икономическите процеси. Безспорно на един от тях е посветил изследователската си работа Антон Тодоров.

„В ранната пролет на 2001 г. в България идва премиерът на Финландия. Знаете ли къде го приема г-н Костов – горе на Копитото в обкръжението на един от братя Джанкови. Някой знае ли как тези бизнесмени построиха този ресторант и колко струваше той на Ръководство „Въздушно движение" – 6-7 милиона долара. И това ще открриете в книгата", подчерта още Антон Тодоров. „Тук ще намерите точни документи и факти за това как тези хора изпомпаха РВД и то на базата на един напълно криминален договор. Братя Джанкови имат общи фирми с ВИС2, със СИК. Вашите читатели сами могат да си направят изводите.", продължава Тодоров.

Книгата, както и предишните му разследвания, разкрива корените на цялата клиентела на властта, която стана емблема на управлението на Иван Костов.

Костов създаде анклавите на братовчедите,

а култовата фраза „всички сме братовчеди" е еманация на философията му за управление, на кадровата му политика. Именно в тази посока документалната книга разнищва знаковите приватизационни сделки от този период, гигантските кражби на седесарската клиентела, решенията на Иван Костов в цяла палитра от сфери и от какво са били мотивирани, предлага критичен прочит на протоколите на НИС на СДС и парламентарната група и поднася още стотици интригуващи факти и документи.

С погледа на днешното време чрез книгите на Антон Тодоров може да се види как се е разраснала финансовата паяжина на Костов – от времето на Славчо Христов до разграбването на КТБ, в която бившият премиер успя да си спаси парите.

В книгата могат да се прочетат пълните текстове на доклади на Национална служба „Сигурност", на НСБОП за контрабандата, поверителни документи за корупцията по висшите етажи на публичната власт, докато СДС беше на власт, както и пълната история на най-голямото предателство на СДС в онзи период – не случилата се лустрация и декомунизация.

За пръв път се публикуват и анализират документи от архива на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, на базата на които се вижда археологията на приватизацията – такава, каквато само Луканов и Костов могат да я замислят и осъществят.

Политически бандитизъм и разбойничество в особено големи размери – така накратко мога да опиша това, което ще имате удоволствието да четете, разказва авторът Антон Тодоров.

Митологията за ГРУ и Иван Костов също е напълно разголена. Изводът на Антон Тодоров е, че Костов не е бил вербуван от ГРУ в Съветския съюз. Ето какво каза още анализаторът: „ Бащата на Андрей Райчев, Венцел Райчев, когато е студент в края на 40-те години в Москва, е първият резидент на комунистическото външно разузнаван в Москва. Това е факт, който досега не е обявяван, но си поемам отговорността за това. Та Венцел Райчев бил казал, че Костов имал нещо общо със съветските служби. Това са глупости на търкалета. Обиколил съм всички военни регионални архиви. И какво се оказва, че най-вероятно Костов е бил доверено лице на ВКР в казармата, защото е пренасял от щаба на 17 дивизия в Хасково до Кърджали в поделението секретната поща. Това е истината по тази митология от биографията на Костов", подчерта още Тодоров.

Изслледователят дава отговор и на въпросителните около училището в Кременчук: „С множество документи доказвам, че в пребиваването му в училището по селскостопанска авиация в Кременчуг няма нищо конспиративно и хипотезата за някакви връзки там с ГРУ (Главно разузнавателно управление) на ГЩ на Съветската армия е доста фриволна. С поредица от документи доказвам, че твърденията на Богомил Бонев и още няколко души, че Иван Костов е вербуван от ГРУ по време на тези месец и половина - два пребиваване там, са напълно безпочвени."

„В тази книга следвам един-единствен принцип: „Истината, само истината, цялата истина.",подчертава Тодоров. И обещава третият том да види бял свят скоро.