Доц. Момчил Дойчев

Вътрешнополитическата ситуация не може вече да бъде оценявана безразлично на външнополитическата нестабилност и нарастваващата реална опасност от нова гореща, а не само хибридна война срещу Западния съюз и България. В този контекст оставането на хора от ДСБ в управлението след жълтия картон, който лидерът и показа на останалите от управляващото мнозинство и последвалия ход с неоставката на Москов и останалите министри и не само министри от РБ едновременно с обявеното излизане в опозиция на партията, може да изглежда нелогично и неморално, но е политически правилен ход.

Изборите, които провеждаме, особено през последните 15 години, ясно показват, че ако постепенно свиващата се дясна радикална проевропейска алтернатива не е на власт - тя губи все повече позиции и след всеки пореден изборен неуспех се създава почвата за различни олигархични комбинации (НДСВ-ДПС, БСП-НДСВ-ДПС, БСП-ДПС-Атака) без никаква възможност за въздействие върху правителството, освен това на 

улицата

За пръв път след 15 години, това което остана като повече или по-малко радикална алтернатива на олигархичното статукво в лицето на трудния компромис РБ, заедно с остта на днешното правителство на Борисов -ГЕРБ/РБ или ако щете ГЕ/РБ - тази комбинация заедно с притурката ПФ и АБВ наистина създава възможност за конституционно мнозинство, което обаче не е възможно и няма как в този си състав да преодолее съпротивата на олигархичната система, в която е поставено да действа. Ако целта на проевразийското лоби е да дестабилизира България - за това ще помогне изгонването на ДСБ от РБ и накрая на РБ от властта и това е напълно възможно да се случи, ако те заедно с ГЕРБ не обмислят как да балансират върху единствено възможната и спасителна алтернатива за момента - т.нар. piecemeal approach = постепенни положителни промени, които да направят невъзможното днес във възможно утре след следващите парламентарни избори.

Пак казвам - извън властта проевропейската десница губи подкрепа и усилва статуквото - това след 2001 г. е неизменен факт и преминалите избори ясно го препотвърдиха - хората предпочитат запазване на стабилността пред резките промени, а резки промени няма как да се случат при 8 партии в парламента, от които поне половината са на хранилката на Кремъл.