Иван Сотиров, специално за Faktor.bg

След съветската окупация на 9 септември 1944 г., комунистите обявиха всички свои противници за фашисти, а това включваше всички образовани, предприемчиви и патриотични българи. С клеймото фашисти беше избит или натикан в лагери цветът на България – целият военен, политически, интелектуален, духовен и стопански елит. Техните наследници до трето поколение, както и оцелелите от чистките, бяха преследвани и третирани като неблагонадеждни и втора ръка хора, пак защото попадаха в категорията на фашистите. Всеки човечец, който е имал нивичка, работилничка или магазинче също беше обявяван за фашист. На тази хора им беше национализирана цялата собственост, много от тях бяха изхвърлени и от собствените им жилища и през целият им живот бяха малтретирани и преследвани. Някой ще попита защо комунистите наричаха враговете си фашисти, а не национал-социалисти. Отговора е очевиден – за да прикрият общия си социалистически генезис - не че фашизмът няма същия произход. Малко хора днес знаят, че Мусолини първо е бил виден социалист и Главен редактор на централния социалистически вестник „Аванти“ и когато го изключват от италианската социалистическа партия, Ленин определя това като груба грешка на италианските другари.

Истината е, че преди 9 септември 

в България не е имало нито фашистко, нито национал-социалистическо управление

Дори ако разгледаме само факта на спасяването на българските евреи ще видим колко несъстоятелни са твърденията на комунистическата пропаганда. Те твърдят, че управляващите тогава са взели това решение защото имало натиск от народа. Ако приемем за верни двете тези на комунистите, че управлението на страната ни е било фашистко и че решението на управляващите за спасяване на българските евреи е в следствие на народната воля, излиза че фашисткото управление се съобразява с народната воля, което означава, че според нашите комунисти фашисткото управление е демократично и народно. Ако трябва да говорим за фашизъм или национал-социализъм в България, то такъв има след 9 септември 1944г., но по-скоро е антинационал-социализъм.

За нашите комунисти фашизмът винаги е бил тъй жизнено необходим, както въздуха и слънцето за всяко живо същество. Митът за чудовищния фашизъм по нашите земи е алиби за националното предателство и зверствата извършени от комунистите. Този мит те ревностно поддържат и до днес по още една причина. След членството на страната ни в ЕС и НАТО за комунистическата руска пета колона в България е изключително важно да се легитимира като партньор на САЩ и западните им съюзници, а антифашизма е една отлична възможност за това. Най-ярките представители на тази пета колона са потомци на изявени комунистически фамилии, повечето от които активни участници в комунистическите чистки. Едно от основните занимания на тези хора е да клеветят страната ни навън като непрекъснато внушават, че България е била фашистка държава, отричат ролята на страната ни за спасяването на близо 50 хиляди български евреи, като ни вменяват във вина депортирането на евреите от Македония и Беломорието, територии за които на България са отстъпени от Германия ограничени права да администрира, но не и да се разпорежда с населението –право което немците запазват за себе си. Другото тяхно занимание е да клеветят всеки български патриот и антикомунист, като го набеждават за фашист. Един от най-изявените деятели на този фронт е Соломон Бали, който от няколко години е започнал една кампания срещу провеждането на „Луков марш“.

На големия български патриот и герой ген. Луков, убит от комунистическите терористи, трябва да бъде оказвана почит от представителите на държавните институции в присъствието на гвардейци, а не от самодейни инициативи с елементи на маскарад. Този марш обаче се провежда вече 12 години и няма никакви конституционни и законови основания да бъде забранен. Интересно как чак на 12-та година се появи тази инсценировка с автомобил, в който са намерени боксове и ножове. Да се надяваме, че това не е свързано с активността срещу марша на подозираното в особено влияние върху службите ДПС.

Срамното в цялата история не е нелепото шествие, което захранва „антифашистите“, а това, че т.н. десен политически елит, който днес управлява България, със своята индиферентност по въпроса допусна разни лобисти като лицето Бали да вкарат 

посланика на САЩ в един фронт с големия шлем на Кремъл 

– АБВ, БСП и ДПС под егидата на руския посланик. Всички те се обявиха публично срещу провеждането на Луков марш. Направи ли си труда някой от лидерите на „десните“ партии или от техните представители в институциите да обясни на посланик г-жа Рийс, че тези, същите, които влияят на нейната администрация, за да я ангажират в такива акции, набеждават за фашисти и бандеровци всички, които не подкрепят Путин? Познават ли „десните“ българската история или продължават да живеят с комунистическите клишета? Опитаха ли се нашите „десни“ да разяснят на западните дипломати, че основната цел на истеричната кампания не е шествието и че то е само повод да се компрометира една от многото жертви на комунистическия терор, като й се лепне клеймото „фашист“? Очевидно не! За сметка на това институциите ни услужливо и старателно търсят повод как да заобикалят Конституцията и закона за да възпрепятстват шествието, вместо те да организират почитането на героя Луков.

Националните герои трябва да се почитат от националните институции 

за да не се приватизират от партийни и други агитки.

Посланикът на САЩ в Украйна би ли си разрешил аналогична реакция по отношение на шествията за почит на Бандера организирани от страна на Десен сектор - Не! -въпреки, че юнаците, които почитат генерал Луков са като бой-скаути в сравнение с активистите на десен сектор, а да не говорим за сравнение на Луков с Бандера! Е, затова при нас революциите стават все на пленуми и на кръгли маси, а в Украйна имат Майдан!