Както сме ви душили, пак ще ви душим като свине и кози – така ще продължим да се държим с вас

Алфред Кох

Никакви обещания на властта нямат значение. И всички тези „письма“ до нея са прозрачно наивни и дори в някакъв смисъл – позьорство.

Аз си мислех, че все пак тази руско-съветска разновидност на диктатура е способна да се адаптира и еволюира.

Вижте: преди 42 години Солженицин написа своето знаменито „Писмо до вожда“. Това беше фурор! ЦК на КПСС, неговият идеологически отдел, Пето управление на КГБ, Съюзът на писателите на СССР и т.н., с две думи - цялата идеологическа, пропагандна, отбранителна и наказателна машина на Съветското правителство изпаднали в истерия.

Предприети са мерки да се опази текстът, да не се разпространява, да не бъде четен. Прибират се копирни машини. Наложен е убийствен контрол над малките пишещи машини. Поставят под ключ ксерокси и печати.

Цяла армия от специално обучени журналисти, писатели, културни дейци е впрегната 

във война със Солженицин

Дори в училищата провеждат петминутки на омразата, по време на които вменяват на учениците какъв голям враг на народа и системата е Солженицин.

Властите сякаш се страхува, че ако обикновеният съветски човек прочете този текст, това ще сложи край на съветската власт. Обикновените съветски хора ще загубят своето доверие в нея - ще пропадне делото на социализма…

Нещо повече: за комунистическите вождове от това време е било неприемливо, даже обидно така да говорят за тях. Те мислят ден и нощ за хората, правят всичко за народа, а след това някакви злонамерени критици ги клеветят пред честните болшевики.

А днешната власт е много по-дебелокожа и много по-малко чувствителна. Ето, написа Кашин „ Писмо до лидерите – 2“. Не се наемам да анализирам неговите литературни достойнства, дори това да е втори тур на акцията на Солженицин. И какво от това ? Нищо…Не последва нито изземване на копирни машини, нито бе наложена забрана да се продават смартфони и компютри. Не блокираха Фейсбук. Нито експулсираха Кашин за 24 часа от Русия в любимата му Швейцария. Даже самият Песков (опозиционен лидер, б.р.) не пророни и дума по този повод.

…Нито телевизионните канали излъчиха гневни репортажи. А в детските градини не посрещнаха малчуганите с дамгосани портрети на Кишин. Просто нищо не се случи!

А не може да се каже, че Кашин е неизвестен журналист. Не, той е известен, даже твърде много. И не може да се каже, че неговото писмо никой не го е прочел. Не, прочели са го десетки хиляди хора. И ще го прочетат още стотици хиляди.

И така, каква е сделката? Защо властта реагира толкова флегматично и спокойно? Какво, нима не се страхува от това, че обикновеният руски човек ще бъде разочарован от нея? Че в главата му това писмо ще посее съмнения? Че той може би ще ревизира отношението си към нея?

Не, това не е страшно. И това е признак, че властта за тези 43 години мутира и стана много по-приспособима към реалностите. Какво значи това – повече приспособимост? Но това значи, че властта най-после е разбрала, че

хаосът няма никакво значение

Вие смятате, че ние сме крадци? Да, ние всъщност и това изобщо не го крием. Вие смятате, че в Русия има хора, за които не важи законът. Да, има такива. И вие това също добре го знаете, а ние специално и особено настойчиво и демонстративно сме го подчертавали.

Вие си мислите, че на нас не ни пука за вас? Е, най-накрая да разберете какво е нашето действително отношение към вас. А ние вече мислехме, че вие сте непоправими тъпаци

Разберете, малоумници: на нас не ни пука какво вие мислите за нас. Четете буква по буква: не ни пука, през оная работа ни е…Разбирате ли? Какво ще правим ние с това писмо на Кашин? Нищо. Вие всичко сте разбрали правило. Ние нищо няма да правим. Ние даже няма да го прочетем. На нас всичко това ни е безразлично.

Дали има или няма такова писмо, нашето отношение към вас няма да се промени: както сме ви душили, пак ще ви душим като свине и кози – така ще продължим да се държим с вас. А ако някой от вас реши да си отваря много устата – ще бъде убит. Просто убиваме и толкова. Вие си пишете вашите пасквили колкото си искате – всичко може да бъде написано на хартия. …

С болка ще говорят подобавощо за вас, пионерите. Ще повикате, ще повикате и накрая ще млъкнете, уморени. И както се казва – кучето си лае, керванът си върви. А знаете ли защо ние се променихме за 42 години? Защото ние разбрахме нещо, което по-рано не проумявахме: руска нация не съществува

Кашин пише – вие деморализирахте нацията. Че деморализирахме е вярно, но не нацията. Нацията не може да се деморализира: нейният морал се определя от всеки отделен неин член. Той крепи нацията. Моралът всъщност е иманентно свойство на нацията. Той не може да й бъде отнет. Не може да бъде унищожен. 

С други думи – няма нация, без морал

Така че ние просто деморализираме една сган, една тълпа. Само тълпата може да бъде деморализирана. Така че: най-голямото ни откритие през последните четири десетилетия беше това, че ние проумяхме едно много важно обстоятелство: че в Русия няма нация.

Защо така се получи? А, тук вие очевидно сте прави: 100 години геноцид си е свършил работата. Може би, разбира се, това е сложен процес, макар и отдавна започнал, но това няма значение. Това клане, което са извършили нашите предци, е било предостатъчно да бъде унижена цяла една нация. Дори такава, която е абсолютно здрава и в пълната си сила.

Но така или иначе, днешната руска власт с бръснача на Окама отряза всичко ненужно. И не създава нищо, което не й е нужно. Така тя разбира нещо важно: идеологията – нещо изключително трудно разбираемо. Приемайки идеологията, неизбежно я превръщаш в доктрина, което те лишава от свободния избор, доколкото разумното решение може да се намира извън идеологическите граници.

По тази причина тя се отказа и от морала (моралът е разновидност на идеологията, б.а.). Голият прагматизъм на властта я тласна към неочаквани изводи: най-доброто средство за управление – да се подкупи болшинството и налагане на насилие над малцинството. Това е всичко. В това се състои властта – от начало до край.

Ако ти подкупиш болшинството, то започва да разбира всеки твой трик. Тъй като то самото е лишено от морал, намира за абсолютно логично той да отсъства и у властимащите. Освен това, наличието на морал у властта подобна публика намира за слабост и малодушие.

И защо е всичко това? И за кого, когато властта никога нищо няма да даде, независимо какви са усещанията. И всички тези „писма“ – жалка наивност и дори в някакъв смисъл – позьорство. Ударили човек по главата с метална палка – и той прозрял. Но ако не беше станало така?

И тези апели към някакви отсъстващи души: някакви хора. Ах, не докосвайте хората, не издевателствайте над тях, не ги деморализирайте, не ги дезориентирайте.

Накратко. Ние владеем с пълна сила 

абсолютното зло

Злото, което обрули листата на смокинята, превръщайки ги за часове в милиони рубли. Зло, което се гордее с това, което е – зло. Което осъзнава себе си като такова. То дори заради себе си е създало и църква – сатанинска, в която с явни и очевидни факти открито богохулства и издевателства над учението на Христос.

Да пишеш на подобно зло писмо – това не само е безсмислено, но даже нечестно по отношение на злото. Така е, защото то играе с тебе честно: казва ти истината, че на теб не може да се разчита. А ти сам се вреш, питаш, опитвайки се да убедиш себе си и обкръжението, че диалогът е възможен, че е нужно единствено само властта да те чуе.

Има и още нещо, което е нечестно по отношение на злото – предателството към доброто. Ако ние го предадем – то просто ще изчезне…

 http://www.szona.org/kak-mutirovala-sovetskaya-vl...

Превод: Faktor.bg