И така-нека посочим имена. Силоваците са представени от ръководителя на президентската администрация Сергей Иванов, секретарят на Съвета по национална сигурност Николай Патрушев, началникът на Службата за външно разузнаване Михаил Фрадков и началникът на ФСС Александър Бортников. Това са хората на самия връх и те, заедно с Путин, определят външната политика на страната и руската военна стратегия.

Другата част от вътрешния кръг на Путин са бизнесмени, които той нарича свои приятели-семейство Ротенберг, Юрий и Михаил Ковалчук, Генадий Тимченко и кланът Шамалови (33-годишният Кирил Шамалов, чието състояние е оценено на 3 млрд. долара, но е женен за по-малката дъщеря на Путин-Катерина).

И силоваците, и бизнесмените са силно зависими от своя благодетел Путин. Те са му изцяло задължени както за своето положение в руското общество, така и за невероятното си богатство.

Силоваците

обаче, натрупват богатството си в сянка и не го демонстрират открито, както кръга „приятели-бизнесмени“. Навремето казваха, че по времето на Елцин бандитите „тръскаха“ бизнесмените. Сега това правят силоваците. Неофициално това е тяхната официална работа.

Вторият слой свръх богати хора, които натрупаха състоянието си при Eлцин са „втория слой“, но те не разполагат с гаранциите, от които се ползват тези от „вътрешния кръг“. Тези олигарси разполагаха както с огромни пари, така и с огромно политическо влияние. При Путин, мнозина от тях, така нареченото „семейство на Елцин“ успяха да умножат и запазят богатството си в замяна на отказа си от политическо влияние.

Тези, които не разбраха какво иска от тях Путин, като Михаил Ходорковски, например, научи урока си след десет години затвор:

запазването на богатството зависи от отказа от политически амбиции

Всичко това трябваше да покаже нагледно, че правото на собственост в Русия не струва нищо и не е гарантирано от никого.

Това е и едната от основните разлики между вътрешния кръг на Путин и олигарсите от епохата на Елцин. Приближените на Путин са единствените, чието състояние се гарантира лично от президента.

Те действително владеят собствеността си, а не я ползват временно. Освен това, хората на Путин се обогатяват по уникален начин-те „доят“ държавния бюджет. Само те печелят раздутите търгове за всичко-от инфраструктура до износ на енергия. Първото поколение също грабеше страната с помощта на мътни сделки, но вече са лишени от тази привилегия.

Що се отнася до регионалните елити-губернаторите, то Путин се постара да направи така, че от тях да не зависи нищо и да не владеят нищо. Това е начинът те да бъдат поставени в абсолютна зависимост от своя „патрон“. На тях им е разрешено да крадат и да забогатяват, само докато Москва не реши, че вече не и трябват.

Това не се отнася единствено за президента на Чечня Рамзан Кадиров.

Той изглежда неприкосновен. Той разполага с армия от 25 хиляди добре обучени бойци. Няколко от арестуваните за убийството на Немцов се оказаха бойци на Кадиров, а още няколко от неговите приближени, обвинени в поръчката и планирането на убийството са извън зоната на „досегаемост“ на следователите. Няколко пъти Кадирав заплашва с убийство руски опозиционери без да има официално одобрение или осъждане от страна на Кремъл.

През декември миналата година Путин предаде контрола върху местната нефтена компания „Роснефт“ на регионалното правителство.

Но независимо от всичко, дори Кадиров в реалността е „удържан“, доколкото е добре известно, че силоваците на Путин са против властта на Кадиров. Макар че, той се ползва с голяма свобода по отношение на контрола върху Чечня, той не е в състояние да я напусне или да разшири влиянието си извън нея. Кадиров може да убие някой опозиционер в Москва или да унизи някой чиновник в Красноярск, но

с това властта му се изчерпва

Мнозина анализатори смятат, че Кадиров и армията му ще послужат на Путин за телохранители в случай на размирици и политически протести. В замяна на това Путин удържа силоваците на разстояние и му превежда милиарди рубли годишно под формата на субсидия от федералния бюджет. Но ако Путин по някаква причина се оттегли от властта, Кадиров ще бъде мъртъв на следващия ден.

Една руска поговорка гласи: „Защо не може всичко да бъде разделено на всеки? Защото „всички“ са твърде много, а „всичко“ е много малко“ Когато цените на нефта надхвърляха 100 долара за барел, което продължи през по-голямата част от управлението на Путин, тази поговорка не важеше за руските елити. Всеки имаше какво да открадне. Но с падането на цените на петрола, ембаргото и срива на руската икономика баницата става все по-малка и все по-малки са възможностите елитите да получават дела си от нея.

Путин преуспя в задачата да съсредоточи властта в ръцете на силно сплотен кръг от хора, близки лично на него и верни лично на него.

Всъщност той преуспя до такава степен, че дори намаляването на баницата не прави по-вероятен някакъв мащабен бунт. 

Регионалните елити зависят от милостта на Путин, 

а бюрократите и държавните чиновници никога не са имали политическа власт. Те получават доходи над средните по милостта на Кремъл, за да поддържат функционирането на корумпирания крептократски режим.

По-вероятен и възможен е дворцов преврат. Вътрешният кръг на Путин се състои от дре различни по своите интереси и инстинкти групи. Няма значение, колко гласовито Тимченко и Ротенберг ще заявяват своята подкрепа за Путин, за тях на първо място си остават парите.

Силовиците, напротив, макар и да се наслаждават на богатството си, притежават милитаристко възприятие на света като игра с нулев резултат. Те обичат своето богатство, но тяхното параноично милитаристко мислене не им позволяват да предприемат мерки, дори само колкото да стабилизират икономиката.

Те смятат своите войни за необходими за дългосрочния успех на Русия във враждебно обкръжение, където командва САЩ, мечтаещи за разрушението на Русия.
В момента Путин безусловно подкрепя милитаризма. Но ако неговото мнение се промени, да речем-заради обещания дадени на приятелите-бизнесмени, то силовиците ще го свалят без никакви съмнения.

Притежавайки контрола върху въоръжените сили, те ще имат необходимите средства за това. И ако силовиците са недоволни от Путин, то започващите протести заради вътрешните проблеми на страната ще се окажат идеалния предлог за преврат.

Превод: Faktor.bg

Б.Р. Виж ТУК първа част.