​Краят на имперския запой на Путин

Александър Сотник, 7days.us

В навечерието на спецоперацията наречена “избори“, Русия преживява не най-добри времена.

Подготовката за „изборите“ в нашия зверилник върви с пълна сила. Създават се „клубове за подкрепа“, сноват агитатори, само дето населението е загрижено от други неща. Пари няма и не се очакват. А на гладен стомах може да се направи някоя глупост.

Но предизборните вопли скоро ще утихнат, на „Стария площад“ ще нарисуват на всеки „полагащите“ се проценти и всичко ще си продължа както досега.

Само че, какво ще правим с празните джобове на обеднелите граждани – ето това не е напълно ясно. Нашите икономически гмуркачи къде ли не търсиха дъното, а него все го няма и само на Путин е известно по каква криволичеща пътечка ще поеме нашата икономика.

Най-вероятно, рублата ще бъде пусната в „свободно плаване“. Или по-точно – ще бъде захвърлена 

в бездната на хиперинфлацията

Успоредно с това ще започне чистка в информационното пространство, за да не може нито една мишка да изцвърка от болка и нито една жаба да не квака за безобразията наоколо. Ще заработи печатницата за пари, а страната ще въздъхне с пълни гърди и повече няма успее да си поеме въздух. Никога.

Чекистите не умеят да управляват държава. Те могат да следят и заплашват, да крадат и да се покриват един друг. В това наистина нямат равни на себе си.

Но имат проблем със съзиданието. През всичките 17 години на путиновото управление ни плашат и увещават: Ако не е Владимир Владимирович страната ще затъне в хаос.

При това премълчават всичко, което може да посее и зърно на съмнение в правилността на лубянския курс.

Седемнадесетгодишният нефтен запой свършва

През тези години премина уникален път: от изграждането на „вертикалата на властта“ до „изправянето от колене“ и агресивното имперско нападение. У нас всичко се мотивира с обида: Коварният Запад разсипа великата ни страна, в която държавата се преструваше, че плаща, а гражданите имитираха кипяща дейност. И даже сега, по образ и подобие на СССР, Русия се преструва, че произвежда нещо ценно, а всъщност офисни безделници гонят въздуха по коридорите, преструвайки се, че се трудят. А началството издига откровени к…ви и всеотдайно краде.

А на върха на тази прелестна конструкция се възвисява царят от КГБ и откровено лъже 1/7 от земното кълбо.

И който и да е на власт – хищникът Йоан Грозни, кръвопиецът Джугашвили, орденоносецът Леонид или сивичкият Путин –думата е една:

цар

А на царят трябва да се покланяме: и той ще пусне газта на село, и войските ще изпрати където трябва, и ще бъде милосърден. Важното е – търпение и преданост. И страх. Без страх в Русия и картофите не растат, какво да говорим за поданиците…

Колко още може да продължи този държавен разврат?