Светослав Пинтев

Отмина 9 май, идва 24 май. Денят на победата за пореден път ни раздели, чакаме буквите да ни обединят… Няма как да стане. 
Троловете  и други безполезни идиоти вече точат зъби, за да ни обясняват за славянската писменост, която всъщност винаги е била БЪЛГАРСКА, другари. Термините „славянската писменост и „църковнославянски език“ са едни от конструкциите на Сталин, за да скрие българската им основа, но това е друга тема. 
Безсъвестната подмяна на историята, впрягането й да тегли колесницата на абсурдни имперски амбиции, е общото между тези два толкова различни празника. Лошото е, че това никого не трогва, най-малко държавните мъже и други звезди по върховете. 
На 9 май т.г. станахме свидетели на едно пропагандно изкривяване на представите за този наистина велик ден. Или просто в 

затрупването му с неуместни клишета….

„Днес най-ясно трябва да осъзнаваме, че Европа има нужда от обединение. Празнуваме Деня на Европа, но и Деня на победата, без който и без тези милиони жертви днешна Европа нямаше да е същата. Нека не забравяме, че осъждането на нацизма и фашизма в следвоенна Европа е абсолютен консенсус“. Това заявил пред журналисти президентът Румен Радев пред паметника на Незнайния войн в столицата по повод 72 години от края на Втората световна война.
Не знам дали този уникален израз „е абсолютен консенсус“ действително е излязъл от устата на президента или някой колега така го е предал.  По-важното е , че тази безсмислица илюстрира до колко сме изпразнили от съдържание думите си, произнасяни по празниците.  Осъждането на нацизма и фашизма е безспорно е фундаментално за ценностите на Европа. Същите тези ценности, които някои „велики сили“ днес се опитват  да разбият с чукове, финансирайки неонацистки и неофашистки организации в цяла Европа. Очевидно е вече, че липсата на осъждане на комунизма води именно до мутирането му в неонацизъм и неофашизъм, г-н президент. 
Иначе как да си обясним, че родните социалисти и разни псевдопатриоти жалят, че Льо Пен, наричана от много европейски държавници „фашист“ , не е спечелила изборите във Франция, не е успяла да разпука „този еврогейски съюз“, както го наричат идиотите. Днес те са съюзници на „кафявата чума“… Но пък славят гръмко  деня на победата над нея. И точно от тях трябва да го  опазим. 

Странно звучат и думите на руския посланик у нас Н.П.: „Днес много хора се опитват да препишат миналото и

да изтикат Русия в задния двор на историята

Това още повече ни мотивира да се противопоставим срещу фалшифициране на резултатите от Втората световна война. Без нашата победа нямаше да има европейска демокрация и ЕС. Пожелавам ви мирно небе. Честит Ден на победата.
В контекста на днешната ситуация, оставам с впечатлението, че Москва иска да си вземе обратно и да изхвърли на боклука „европейска демокрация и ЕС“, които така щедро ни е дарила, според собствените си представи.

„Лидерът на Атака Волен Сидеров и неговите съпартийци Десислав Чуколов, Явор Нотев и Николай Александров“, отбелязаха 72 години от Деня на победата 9-ти май, прочетох в партийното им издание.

Пред паметника на Съветската армия,

където бяха поднесени венци и цветя, Волен Сидеров, казал силни думи. В това той е добър, не може да му се отрече. Заявил, че „на хората, които смятат, че не е редно да се преклонят пред милиони жертви във войната, им липсва нещо човешко.“ Абсолютно вярно и точно наблюдение. Сидеров подчертал, че на поклонението пред милионите руски жертви трябва да бъдат всички представители на парламента. „Би трябвало, защото руският народ дава най-много жертви – войници, офицери, цивилни, жени, деца. Това трябва да се почита от всички политически сили, от всички посолства. Не мисля, че е редно да се делят на про и анти“.
 Единственият проблем е, че тези думи, принадлежат на човека написал книгата „Моята битка за България“. Търсейки очевидно аналогия с „Моята борба“. Как да ви кажа…. Това обяснява всичко, даже и присъствието на злополучния главен секретар на МВР от управлението на КОЙ – Светлозар Лазаров в компанията на атакисти в паметния ден.