Димитрин Вичев

Отвратен съм от демонстрираната наглост и арогантност на Илияна Раева и на треньорката на отбора по художествена гимнастика през последните дни. Както и от слугинажа на някои журналисти и медии с цел да замажат очевадната им отговорност в опита за самоубийство на Цветелина Стоянова. Затова споделям мислите, които ме вълнуват.

Житейският ми опит и вътрешното ми чувство подсказват, че нещата най-вероятно са станали така, както ги описвам по-долу.

Надявам се скоро да успеем да разберем какво всъщност се е случвало в душата и сърцето на това дете, за да избере този отчаян самоубийствен път за себе си.

Пиша това, за да помоля всички вас, да наблюдавате с повече внимание и грижа хората около себе си, да се интересувате какво става с тях, от какво страдат или за какво се колебаят. За да ги разберете. И да помогнете, ако се наложи.

В България годишно от самоубийства загиват повече хора, отколкото при автомобилни катастрофи. Но 

за това не се говори публично

Пиша този текст с убедеността, че всички ние сме отговорни за бъдещето и живота на нашите деца, че трябва да бъдем много по-грижовни като родители, учители, общество. И да обичаме децата си – с цялата обич, на която сме способни. Илияна Раева, както и ръководството на Федерацията по художествена гимнастика и треньорският щаб, са имали десетки сигнали от Цвети, че се чувства смазана от психическа и физическа умора и че не може да издържа повече. В интервю, снимано наскоро, тя споделя, че ще напусне спорта след Олимпиадата и че е категорична в това си намерение. Вероятно е била притискана да остане. Защото отборът е „златна кокошка“ за политическия имидж на Раева и за финансиране по различни линии. Няма друга причина за натиска, според мен, освен съчетанието на суета и алчност.

Цвети е търсила подкрепа и е молила да я освободят по-рано, защото се е страхувала да не бъде причина за провал на отбора, от който се е изисквало перфектно представяне в Израел. Тя се е чувствала несигурна в себе си и е била крайно изтощена. Вместо да бъде разбрана, вероятно върху Цвети е бил упражнен вербален натиск, че трябва и е длъжна да остане в отбора за предстоящите състезания. Може би затова през последната седмица Цвети е гостувала на треньорката и на Раева. Канили са я, вечеряла е с тях и е оставала да нощува при тях. Даже е заспивала в ръцете им, защото им е вярвала и се е надявала да я разберат. Вероятно намеренията са били и други, не само загриженост за състезателката, а да я разколебаят в решението й да напусне отбора сега.

Цвети се е страхувала да не бъде намразена. И е

молила за подкрепа

Другите момичета от отбора също са опитвали да я убедят да тръгне с тях за състезанието в Израел. Разговаряли са с часове. Мога само да си представя какво са й говорили – че ги предава и проваля цялото им бъдеще, защото за разлика от нея, те имат планове за кариера за години напред. А Цвети сподели, че ще приеме бъдещето си след излизането от спорта без да планира нещо предварително.

Не са я разбрали, никой от т.нар. „семейството“ – съотборнички, треньор, психолог, не са усетили опастността за Цвети, може би защото са избрали своя интерес пред нейното страдание, колебание, страх и неувереност. Защото в художествената гимнастика, дори и днес, години след ерата на „желязната“ Нешка Робева, милост за тези деца няма, да не говорим за разни „глезотии“ като умора, чувства, лишения и т.н. Победите в състезанията са „на живот и смърт“, всичко трябва да е перфектно, медалите трябва да са златни – всичките медали... Това обяснява защо няколко часа след разговорите, късно през нощта, Цвети е започнала да изпраща съобщения до всички: Простете ми! Трябва да се намери обективната истина и този случай трябва да бъде разследван.Не само заради Цветелина Стоянова, но и заради всички деца, които ежедневно са подложени на стрес и натиск от страна на треньори и спортни дейци с болни амбиции.

Склоняването към самоубийство е инкриминирано действие и прокуратурата трябва да изясни кой, кога, какво е казал, направил или не направил. И ако се докаже вина, виновните трябва да бъдат наказани. Ако не може да се докаже пряк умисъл, моралът изисква да поемат своята отговорност и да подадат оставките си незабавно.

Никакви европейски, световни, олимпийски и каквито и да са медали, не струват нищо, когато цената им е погубен човешки живот.