Огнян Дъскарев

Около 9 часа сутринта на 14 юли 1789, 60-хилядна парижка тълпа, въоръжена със секири и тояги бягала между кметството и казармата и обратно, за да търси оръжие и амуниции. Тълпата разбила казармата и откраднала 10 топа и 28 хиляди мускети, но без амуниции. Поради това перачките, проститутките, скитниците, касапите, бакалите, безделниците, от които била съставена тълпата, се отправили към Бастилията, където те считали, че има амуниции. В Бастилията, олицетворение на френския кралски аболютизъм и потисничество, в този ден имало 6 /шест/ затворника. Командирът на затвора, Launay, веднага приел представители на бунтовниците и се съгласил с всичките им искания. Представителите, обаче, се забавили, и тълпата решила, че те са арестувани. Започнала безразборна стрелба от двете страни. /Революционерите, междувременно се снабдили със снаряди/. Launay отново няколко пъти предложил мирно да се предаде с хората си, / и накрая се предал/, но разярените касапи и безделници, проникнали в Бастилията, убили всички пазачи и пленили командира. Той бил триумфално разведен из улиците, а тълпата постепенно го дялкала и режела с ножове и секири, но така, че да не умре веднага. Launay починал от загуба на кръв, тялото му било насечено на части, а един готвач бил удостоен с честта да отреже главата му, което той направил с джобно ножче. Главата на командира тържествено била набучена на кол и радостно разнасяна из Париж сред ликуващите революционери.

Ето това празнуват днес французите и неуките им чуждестранни почитатели!

Всъщност, превземането на Бастилията било напълно излишно, защото от 5 май -23 юни 1789, Третото съсловие /селяните и средната класа/ , основен двигател в началото на революцията, постигнали своето. На мястото на Генералното събрание, било създадено безкласово Национално събрание. Кралят покорно подписал нова Конституция и страната се превърнала в конституционна монархия.

Революционното насилие след падането на Бастилията, обаче не спряло. На 5 октомври 1789 тълпата решила да убие Мария Антоанета, която до преди няколко години обожавала. С весели викове „да и извадим сърцето и червата", „да и изпържим дроба и да го изядем", революционерите нападнали Версай. Кралицата едва се спасила, кралското семейство било поставено под домашен арест в Тюйлери.

Революцията на кръвожадната тълпа набирала сила. Били създадени якобинските клубове от крайно леви интелигенти. Появили се чудовищните водачи на тълпата - Робеспиер, Сен-Жуст, Фукие-Тенвил, Камий Демулен, Жан-Пол Марат, които поели управлението на страната. Те побързали да унищожат християнството. Имуществото на католическата църква било откраднато в полза на държавата, отменени били всички религиозни ритуали, свещениците трябвало да положат клетва за вярност към държавата и им било забранено да се движат с раса на обществени места. Около 20 хил. свещеници положили клетвата, но 20 хил. други избягали от Франция. Хиляди други били избити, стотици манастири и църкви били разрушени. /По френския почин, републиканците в Испания през гражданската война 1936-39 избиха 20 хиляди католически свещеници/. Олтарите, които не били разрушени, били преименувани в „олтари на разума", както се наричало новото революционно божество. Създаден бил нов революционен календар, с нови имена на месеците. Kамбаните, които не били претопени, били забранени да се бият, кръстовете също били забранени и премахнати от вратовете на хората, от улиците, парковете, дори от някои гробища. Унищожението на християнството било вдъхновено от Жан-Жак Русо, полово извратен човек и главен идеолог на революцията. Русо искал religion civile, а основната му идея е, че хората имат право да живеят както искат, без да се съобразяват с Бог и всякакви човешки и морални правила. Именно тази идея е 

майката на всички революции

Националният бръснач, както гальовно наричали гилотината, работел денонощно. През август 1792, парижаните нападнали Тюйлери и кралското семейство избягало в Националното събрание. Безволевият крал издал невероятната заповед швейцарската гвардия, която го защитавала, да се предаде. Командирът не повярвал и поискал писмена заповед от краля, която получил. Шестотин гвардейци се предали и за награда били разкъсани на парчета, труповете им обезобразени от революционерите. На 2 септември 1792 започнали нови кръвопролития, известни като „септемврийските кланета". Революционерите, насъсквани от Марат, избили само на 2 септември, осем хиляди „предатели". До края на септември били убити още около 28 хиляди „контрареволюционери". В някогашния ми комунистически учебник по история Марат беше описан като „приятел на народа" /по името на вестника му/, а убийцата му Шарлота Корде – като представител на „реакционните десни сили". Всъщност, тя, с цената на живота си избавила нормалните французи от това чудовище. Революционно-императорският художник, Жак-Луи Давид, прислужник на революцията и на империята на Наполеон, нарисувал убийството на Марат във ваната. /Тук бих искал да отбележа, че именно Наполеон унищожи революцията и несъмнено това е от най-великите му, исторически дела/.

Кралят и кралицата също минали под националния бръснач след нелепи, нагласени процеси. Мария Антоанета, освен в контрареволюционна дейност била обвинене в групов секс, както и в кръвосмешение с невръстния си син.

Неизвестно защо от векове е прието, че Американската революция /Войната за независимост/ има нещо общо с Френската революция. Едва ли има по-различни и противоположни събития – във Франция за времето от 1789-1794 са убити 600 хиляди души, през цялата Война за независимост около 20 хиляди души загинали в бой и от болести. Основният документ на Войната за независимост, Декларацията за независимост, е християнски, 

авторите – вярващи християни

Основният документ на Френската революция – Декларацията за правата на човека и гражданина, е антихристиянски и бил нарушен 600 хиляди пъти. От 56 души, подписали Декларацията, с изключение на двама, всички умрели от насилствена смърт. Почти всички безбожни водачи на Френската революция свършиха на ешафода. Само двама от основателите на САЩ, Томас Пейн и Томас Джеферсън подкрепили Марат и Робеспиер. Пейн се завърнал в Америка и бил толкова презиран, че хората го ругаели по улиците и изписвали името му на подметките на обувките си. За Джеферсън е нормално да подкрепя френските революционери, защото той е бащата на американската левица /Демократическата партия/.

Френската революция е зловещо и кърваво събитие и величав пример за всички следващи революции, както и за най-страшната и с най-мрачни последици за света – Октомврийската революция в Русия. Марат, Робеспиер, Сен-Жуст, Русо, Демулен са идоли на всички световни левичари, минали и днешни, включително и на българските комунисти.

А националният бръснач е символ на Франция и на Френската революция.