Александър Йорданов

Чета във Фейсбук различни коментари на тема простотията на македонци и руснаци. С нещо съм съгласен, с друго – не. Но едно е очевидно: нито един случай на охулване на държавата ни не трябва да се отминава с "махване на ръка", да се омаловажава. АНТИБЪЛГАРИЗМЪТ не трябва да се подценява в никакъв случай, независимо дали идва от Македония или Русия. Само преди петнадесетина години в Македония никой не споменаваше за Русия. Израснали в югославска среда, верни на "другаря Тито", чийто паметник стърчи позлатен пред едноименната гимназия в Скопие, македонците бяха дистанцирани спрямо руснаците, тъй като, спор няма, югославският комунизъм бе значително по-либерален от съветския такъв. И си спомняме, че и ние българите винаги, когато играеха примерно баскетболните отбори на СССР и Югославия, подкрепяхме западните ни съседи. Е, може да е имало застреляни в ума комунисти у нас, които са държали за СССР. Но нормалните хора не бяха за СССР.

От известно време обаче в Македония се наблюдава 

рязко нарастване на проруската пропаганда

Ако преди темата Русия почти отсъстваше от медиите, то сега с Русия започват и завършват новините по всички медии. Руската политика се рекламира като спасителна за Македония, като гарант срещу "шиптаризацията" на държавата. Няма съмнение, че Русия се стреми да осъществи черна дупка на Балканите, като задържи в своята орбита на влияние Македония, Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина. В този контекст действията на един журналист и публицист, какъвто е македонският негодник трошил българската паметна плоча на Каймак-Чалан, са от един и същи поведенчески ред с изявлението на руският му събрат по негодничество – депутатът, който откровено си каза, какво мислят в Русия за България – че сме държава, която лесно се продава.

Ако днес отминем снизходително тези македонски и руски антибългарски действия, утре ще последват нови провокации. След месеци или година те ще ескалират. Защото те не са в зоната на "случайността", а на добре премислена и обмислена политика за ескалиране на обстановката на Балканите и за дестабилизация на региона. Защото, според руската политическа доктрина, ЕС и НАТО са излишни, ненужни, следователно нови членове в тях не трябва да се приемат. Това е рефрен, който все повече звучи в Сърбия и Македония. За да се реализира тази доктрина са необходими и държави вътре в ЕС и НАТО, които от време навреме да изпълняват ролята на троянски кон. Необходими са медии в такива държави, които да пропагандират руски позиции и да ги лансират като национални. Като такава държава си представят в Русия нашата България. Нещо подобно осъществява в момента кампанията на кандидат президентската двойка Радев–Йотова организирана от БСП. Мисля, че с македонското държавно ръководство трябва да се разговаря по-твърдо по тези въпроси. Да се разговаря открито. Също и с Русия, с която отдавна отношенията ни трябваше да бъдат равноправни, ако ги нямаше някои продажни български политици. Защото без равноправни отношения с Русия ние никога няма да заживеем като истински европейци. Винаги ще бъдем 

сбироток от обслужващ Русия персонал

И не мислете, че другите държави не виждат това. Когато се научим да казваме на Русия "НЕ", тогава ще дойде и равноправието. Впрочем, известна истина е, че Русия уважава повече тези държави, които има по-твърда политика спрямо нея. "Меките" държави тя ги яхва бързо и понякога дълголетно.

Македония и Русия: два съседа. Единият от Запад, другият – на хвърлей разстояние през Черно море. И в двете държави съществуват непочтени намерения и мисли спрямо България. Вярно, този път тези намерения и мисли бяха изразени просташки, дивашки, вандалски, но реално съществуват. И затова не трябва да мълчим. И реакцията ни трябва да бъде много по-остра от витиеватите дипломатически слова. За да са наясно и край Вардара и край Москва река, че с българите така не може. И е време точно така да го кажат нашите политици, а не само ние, фейсбукарите.