„Бареков не носи никаква промяна в политиката. Той беше медиен брокер на корпоративни интереси през цялата си кариера на журналист, а днес е политически брокер на същите интереси.”Това написа на стената си във Фейсбук политологът Огнян Минчев. Повод за гневния му коментар стана изявления на антрополога Харлан Александров в столичен сайт,че Бареков е атакуван, защото носи промяната в политиката.
„Такава "промяна в политиката" е новина най-малко от 2001 г. (ако не от по-рано), когато поредица известни журналисти, бизнесмени, адвокати бяха поставен в царските листи от корпоративното задкулисие, което доведе Мадридският изгнаник начело на държавата.Политическото брокерство оттогава насам разцъфна с пълна сила, а преди "новия политик" имаше поредица от други "нови лица в политиката" - Яне, Волен, Атанас ... Сульо, Пульо, Спас ... (дано не пропускам някого). Те бяха изведени на сцената по същия механизъм, по който и днешния "нов политик". Разликата е може би само в безумното количество пари, които се разхвърлят с "новата цензура за България". В това сигурно е и причината за все по-отчетливото присъствие на публичната сцена на още една относително нова роля - "интелектуален брокер" - човек, който трябва научно-аналитично да обясни защо олигархията зад сцената трябва легитимно да командва парада на сцената... Между впрочем - и в тази роля би трябвало да има някои самоограничения - съвместното и открито обслужване на конкурентни партии е меко казано проява на лош вкус”, посочва Огнян Минчев, намеквайки за интересната нова роля на Харлан Александров.
Още от Хляб и пасти
Съдбовен момент за България
Внимавайте - рушителните сили често се оказват по-устойчиви от градивните
Дали пък Илияна Йотова, кандидат за президент, не се чувства подтисната...?
Когато премиерът говори през герба на България, той се държи така, сякаш пише в профила си във фейсбук. Държи се така, сякаш държавата е негова собственост!
Франция - от "разглезено дете" до „болния човек на Европа“
Песимизмът на францизуте насочва част от избирателите към по-крайни кандидати като Льо Пен, чиято икономическа програма е определяна от някои икономисти като нереалистична и несериозна, и Меланшон, който иска да „подпали“ френския дълг