​Огнян Минчев: ДПС тества степента на атрофията на обществото

Гаврата на лидери на ДПС с песента за Райна Княгиня, изпълнена знаково при откриване на предизборната кампания на етническата партия взриви социалната мрежа. Хората на Местан се оправдават, че ставало дума за турски вариант на същата песен, но политологът Огнян Минчев съзира доста по-дълбок замисъл с уж неволния гаф. Ето коментара му, публикуван на личната му страница във Фейсбук:

„Песента най-вероятно наистина има турски вариант - много от балканските песни могат да бъдат открити в същия или подобен вариант на мелодията и в съседните страни. Но не това е проблемът - съществуването на подобна песен на турски или не. Изпълнението на тази песен на откриването на предизборната кампания на ДПС е скандално поради факта, че представлява организирана и целенасочена провокация. Тя може да е поръчана на ДПС лидерите от техните задгранични господари, а може и да е собствена инициатива... И в двата случая целите са очевидни. Първо - да се тества степента на атрофия, в която е изпаднало българското общество по отношение на основни маркери на националната си идентичност. Второ - да се възбудят взаимни чувства на нетърпимост, омраза и страх, които да циментират електората и да го подкарат под строй към урните. И трето - провокацията е направена просто за удоволствие, за подигравка, за "бъзик". Когато по прищявка на съдбата тинята се разпени отгоре на гребена - на воля излизат комплексите за малоценност, зле сдържаната наглост и ненавист, демонстрацията на власт и могъщество спрямо тези, които са останали "долу". В определени културни ареали тогава изплува хитроватото желание - "абе аз защо не взема да ти забия един пръст..." На майтап бе, не разбираш ли от майтап? ... След като допуснахме българската олигархия да издигне като щит пред своите престъпления една етническа партия, превърнала се в ненаситна за грабеж котерия, ще трябва да носим последствията от това. Досега тези момчета спазваха стриктно каноните на ориенталското лицемерие и играеха роля на "либерали". Май, че нуждата от този театър вече е отпаднала. Какво ли ни чака от тук нататък?“