Петко Симеонов

По време на кооперирането партийни функционери обикаляха по дворовете на селяните да броят кокошките. Не биваше да бъдат повече от пет.

В по-късни години излезе наредба - не можеш да имаш две жилища, а жилището ти не бива да бъде по-голямо от 120 квадратни метра. Хората бяха принуждавани да продават на безценица къщи, други фиктивно се развеждаха. Наклеветяваха ги. Тръгваха да проучват - наистина ли са разведени, или продължават да спят и да ядът заедно?

Сещам се за едно социологическо изследване сред нашите работници в СССР от края на 70-те или началото на 80-те години. Резултатите му не добиха публичност.

Изследваната общност бяха български строители в Средна Азия. Голям обект. Степ.

В свободното си време няма какво да правят. Решили да си изградят селище с къщи и дворове.

Съседното - руско - не им било по вкуса. А земя и пространства многотия. Нашите сами си планирали селището, събрали годното от камарите бракувани и счупени тухли, по зареда копали основите, бетона и хоросана събирали от самосвалите и бетоновозите, които ги разпилявали. Имали дежурства.

Преди това били написали писмо до Областния комитет на КПСС, че техниката пилее. Резултат нямало.

Селището е изградено. Къщи, някои двуетажни, улици и тротоари, дворове, градини. От България си донесли семена и разсад. Завъдили кокошки...

Следва оплакване до Областния комитет на КПСС от руснаците, че българите в съседство с тяхното село - полуземлянки, сламени покриви, без дворове и градини, криви улици, потъващи в прах или кал, са изградили Град.

Град на кулаци, в който живеят богато

Областният комитет на КПСС заседава, обсъжда, посещава и решава: "Да бъде разрушено българското селище, изградено под буржоазно влияние".

Българските работници стоят на купчина отстрани, когато булдозерите разрушават тяхното селище. Степта е възвърнала състоянието си на степ...

Попадне ли някъде българин, първата му работа е да направи къща и да засади домати.

Разказва ми приятел, който има рода в Израел. Богата държава. Уредена, чиста. Всичко има. Вървиш ли по улицата и видиш пред някой блок засадени домати, да знаеш - живеят изселници от България.

Същата история в САЩ. Разказва ми приятел, който се засели там. Идват, вика, съседите и с любопитство ми разглеждат доматите...

Българинът има усет за земя, за дом, за труд. Сега след Прехода той е като попаднал в непозната държава.

Инстинктът да се създава дом, градина, свое стопанство, е жив. Урбанизацията е казала своето, но не се гаси туй що не гасне. За съжаление цялата ни държавна уредба и изникналото всекидневие мачкат градивните сили на българина.

Вместо партийни функционери да обикалят по дворовете, за да броят кокошките и размерват жилищата, банди от мургавели, пък и не само от мургави, вършат същото. Има дори "жилищна мафия".

Вместо Обкоми да бутат и мачкат граденото, вършат го монополи, латифундисти, изборни или назначени 

чиновници и професионални престъпници...

Въпреки валяка на глобализацията, държавата и обществото се крепят върху дребната собственост, индивидуалната предприемчивост, семейното стопанство, самонаетите. За да бъде свободен човекът, той трябва да знае, че основните му потребности от покрив, храна, сигурност са недосегаеми от държавен и чужд произвол. Човек трябва да може да разчита на себе си!

Тогава ще излезем от оковите на "челния съветски опит".