Георги Боздуганов

Ирина Бокова няма да бъде избрана за генерален секретар на ООН. Това няма да се случи не защото не е водена продължителна кампания, която да привлече подкрепа от 20, 50 или 100 страни в организацията, а защото тя няма да получи доверието на някои от петте държави постоянни членки на Съвета за сигурност. Одобрението на САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай е безусловно необходимо - такива са правилата за избор от създаване на ООН до днес. Русия даде ясни политически знаци в подкрепа на Бокова след нейното представяне редом с Путин, закичена с Георгиевска лентичка на Парада на победата в Москва. Събитието бе бойкотирано от всички демократични европейски лидери заради окупацията на Крим и войната в Донбас, но за претендентката европейската позиция не бе аргумент. За Китай тя едва ли ще бъде неприемлива, а дългото й лобиране в парижките коридори на властта вероятно ще се окаже ползотворно. Остава въпросът дали САЩ и Обединеното кралство биха допуснали за ръководител на най-голямата световна организация жената, за която е ноторно известно:

— член на БКП с принадлежност към комунистическата дипломатическа номенклатура от времето на Живковия режим

— ползвала всички привилегии като дъщеря на един от най-видните партийни функционери - идеолог на БКП, за когото се твърди, че през ноември 1944 г. лично е участвал в убийството на известния журналист и карикатурист Райко Алексиев

— съпруга на агента на ДС Калин Митрев, предишният и съпуг Любомир Коларов също е агент на ДС

— завършила специално висше образование в московските дипломатически школи в областта на въоръженията

— като дипломат в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк, през 1982-84 г. е изучавала американския военнопромишлен комплекс. Поддържала е тесни връзки с Пеню Костадинов, който е арестуван от ФБР и вкаран в затвора за шпионаж при опит да се сдобие с американски ядрени технологии. По това време всички български дипломати и разузнавачи в Ню Йорк са 

под прякото ръководство на генерал Любен Гоцев, 

който завежда отдела за САЩ във Външно министерство и същевременно е зам. началник на ПГУ на ДС. След залавянето на П. Костадинов Бокова скоропостижно е отзована в България.

— според материали, изнесени от Faktor.bg, съпругът й Калин Митрев е продал през 1991 г. нейните анализи за американската оръжейна промишленост на групировката “Мултигруп”, която се управлява от бивши кадри на ДС. На тази основа компанията създава в САЩ дъщерната фирма “Мейтрикс” с цел да проникне в американските оръжейни делови среди.

— зам. външен министър в правителството на БСП през 1995–96 г., в което всички отговорни длъжности са заети от бивши кадри на комунистическата партия и ДС. Излъчена е за кандидат за вицепрезидент от същата партия.

— през 2008 г,. по време на протоколен обяд, президентката на Аржентина Кристина Киршнер благодари на президента Първанов и придружаващата го Бокова за определянето на Фолклендските острови като „Малвински”, т.е. за аржентинско притежание. Случаят е широко коментиран в аржентинския печат и предизвика изключително възмущение във Великобритания. Във войната за тези територии през 1982 г. британците дават 255 жертви. Въпросът е свръхчувствителен за Обединеното кралство, където са очаквали подкрепа от България като лоялен съюзник в ЕС и НАТО.

— от 2009 г. е генерален директор на ЮНЕСКО, където е активно подпомагана от българския представител в организацията Александър Савов. Дипломатът е офицер от ДС, завършил специална школа на КГБ и сам е вербувал шпионин в САЩ. Син е на генерал Стоян Савов – дългогодишен ресорен зам. министър на МВР–ДС, отговарящ за външното разузнаване.

— в България за нейното издигане усилено лобират всички политически кръгове пряко или косвено свързани с компартията, ДС и Кремъл. Бившият президент и агент на ДС 

Първанов дори си позволи да заплаши правителството 

с оттегляне на подкрепата си, в случай че претендентката не бъде официално номинирана.

При наличието дори само на 3 от изброените факти и обстоятелства от биграфията на евентуалната българска кандидатка, въпросът дали би получила одобрение от САЩ и Обединеното кралство изглежда риторичен. Във всичките 10 биграфични бележки 

неизменно присъстват абревиатурите БКП или ДС

Дали в Лондон и Вашингтон са дотолкова полудели, че да поверят най-значимата световна организация в ръцете на кремълска довереница – без значение дали е българка или ескимоска? Иначе по-добре направо да изберат Путин за шеф на НАТО. Но ако някой мисли, че нейната предварителна обреченост не е ясна за московската дипломация, за стратегическия институт на ген. Решетников и дори за нашенската посткомунистическа върхушка, дълбоко се заблуждава.

Пътят на нейното неизбиране за генерален секретар води към постигане на поне 3 други цели:

— официалното издигане на кандидатурата, неистовото медийно раздухване на “изключителните” качества на претенденката и афиширането в определен момент на “братската” руска подкрепа ще натовари с патриотарско свръхочакване обществото. Иначе казано – здраво спояване на “патриотичната” и русофилската компонента в родната политика.

— предизвикване на омраза с обвинения към лошите САЩ и Великобритани, които спъват “уникалния шанс” българка да оглави световната организация. Следва да се очаква заклеймителен националистически вой с русофилско кресчендо за разпукване на обществената убеденост в необходимостта от участие в ЕС и Атлантическия договор, т. е. опит за препозициониране на българския европейски път в евразийски.

— използване на резултатите от пропагандната кампания за бъдещо лансиране на Бокова в домашния политически живот като обединителен лидер на няколкото остатъчни формации след разпада на компартията (БСП, АБВ, НД “Русофили” и всички останали, които кръжат по маршрута Бузлуджа – яз. “Копринка”).

Лесно мога да бъда опроверган от самата Ирина Бокова стига тя да заяви публично, че:

— ще прекрати участието си в надпреварата за поста Генерален секретар на ООН незабавно след като получи директни знаци за своята неизбираемост. По този начин ще спести изпадането на българското правителство в неловко положение и създаване на излишно обществено напрежение.

— ще се откаже от поста Генерален директор на ЮНЕСКО, в случай че друг български кандидат получи реални шансове да оглави ООН и само нейното оставане на директорския пост е пречка за неговото избиране (възможността българи да ръководят еновременно ООН и ЮНЕСКО е напълно недопустима, а мандатът на Бокова изтича през следващата година).

— ще отклони евентуална покана за ръководна роля в българската политика поради комунистическата си обремененост и неминуеми съмнения за кремълска зависимост

За такива решения трябват морал и решителност в не по-малка степен от необходимите на един Генерален секретар на ООН.

Искрено ще се радвам най-после да бъда опроверган – поне един представител на висшата комунистическа номенклатура и възпитаник на московските школи да скъса напълно с обвързаностите на миналото.

За съжаление оптимизмът ми ще е по-скоро явна ирония.