Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.com

Всичко изглежда наред. Някакви фигури бяха подканени да се отстранят. Стана по трудния начин. Стана след необяснимо изчакване и отлагане. Щеше ли изобщо да стане, ако един министър не беше подал оставка, за да катализира замразен процес. На поканените да се оттеглят – почти благодарност за старанието. Върху принципната саможертва на министъра – светкавици.

Ако нещо е заявено, че ще се прави, то просто се прави.

Колеги на бившия министър допуснаха, че изпълнява чужда воля. Но не даде ли той тласък на общо заявената воля, като отвори фризера, където тя беше вкарана. Докога трябваше да се чака, за да се изпълни тази воля. Или докато се забрави, че я е имало.

И настъпи коалиционен сговор и тишина

И всички се хванаха за шлифера – да не изпуснат вярната посока. На реформаторите Кунева и Лукарски почти им се веят краката от скоростта. Г-н Кънев изпитва някакъв свян, но и той сякаш почти се е хванал.

Ами ако министър-председателят пак реши да подаде оставка. Ами ако са верни проучванията, че някои не биха минали четирите процента. Това ли е причина да изглеждат като сгълчани ученици.

Ако им се превърне в линия на поведение, няма ли да е по-подходящо блокът и изобщо коалицията да се нарекат конформатори. Ако за всяка необходима промяна или реформа има такъв силен собствен насрещен вятър – докъде ще стигнем. Ако изобщо сме тръгнали нанякъде. Или целта се променя в движение.

Защото има и враждебен насрещен вятър, и то свиреп.

Светкавици имаше и срещу министър Трайков от първото правителство на ГЕРБ. Според последния причината за отстраняването му не е била заровена в пясъците на Катар, а в сибирските степи.

Досега интерконекторни връзки със съседите можеха да бъдат построени. Не се построиха.

Иначе стават странни неща. Появи се инициатива за осмисляне на политическото присъствие на този, за чийто шлифер през 2001 българите се хванаха. 800-те дни минаха и заминаха. И нищо.

Мотиката може да настъпим по различни начини и горе-долу – със сходен резултат. Докато имаше ясен двуполюсен модел, шансът беше 50 на 50. С НДСВ и всичко след него шансът в полза на мотиката нарасна. Докогато не се е появило нещо ново, може 

да се претопли употребен мотиков модел

Сегашният разнороден модел излъчва противоречиви сигнали. Засилва се, но спира и чака. Пуска напречни пасове или връща към вратаря. Приспива и убива темпото. А провалилият се противник влиза с бутонките. Мобилизира българи в небългарски протести.

Ничий шлифер не може да ни бъде вълшебно килимче към мечтаната цел. Но поне като граждани можем да сме коректив по пътя, а не просто „отнесени от вихъра”.

Всеки временен собственик на шлифера може да се гневи от това или от постъпка като тази на министър Вучков. Но е по-добре да не го прави, защото не гражданите са му врагове. Защото, само от него зависи да ги превърне в свои съюзници за България. Освен ако не играе друга игра.