Светослав Пинтев

Веднъж си коментирахме с приятели дали Ердоган и Путин не са преродените Йосиф Сталин и Адолф Хитлер. Уж на шега.

Днес отново се сещам за този разговор, защото президентите на Турция и Русия стават все по-агресивни в отношението си към ЕС, а най-удобна боксова круша и на двамата е България.

Социалистическият вожд на народите и националсоциалистическият фюрер на Третия Райх си разделиха навремето Полша като баница. Защото е попаднала между тях.

За България е тревожно, че Анкара и Москва вече са склонни да търсят път една към друга, въпреки обтегнатите си досега отношения. Да не кажа, че тази тенденция за нас е повече от страшна.

Турският президент Реджеп Еродган излезе от кожата си и заяви миналата седмица, както писахме: „Турската нация ще накара Европа да си плати“ . Решил е, че ЕС подкрепя терористи и това е, никой не може да го разубеди. Заяви го с ислямистки патос и плам в очите. Ердоган дръпна люта критика на Европейския парламент, че дава рамо на сирийската кюрдска Партията на демократичния съюз (PYD) и нейното военно крило, ала това е само претекст.

А от кого ли ще започне плащането? Най-вероятно от нас. С кого може да се съюзи Ердоган, за да изпълни тази си закана? Задавате ли си този въпрос?

„Да видим, другари, кому е изгодно“,

би казал Сталин , дърпайки от лулата си. Изгодно е на наследника му Путин, който води необявена война с Европейския съюз. Изгодно е и на Ердоган, който също крои шапка на Брюксел.

Анкара изглежда вече си е направила тази тънка сметка. Турция дори обяви, че е изготвила пътна карта от 9 стъпки за връщане към добрите взаимоотношения с Москва, стигнали до точката на замръзване след инцидента със сваления руски самолет в края на ноември. Турският президент даже е нагласил и краен срок за окончателното затопляне на отношенията – 15 декември.

След бодрите поздравителни писма на Ердоган и компания до колегите им в Кремъл по повод националния празник на Русия станаха съвсем видими усилията на Турция да направи и невъзможното за стопляне на отношенията.

Анкара даже е изготвила специален план. В рамките на първите три месеца до 1 септември трябва да бъдат преодолени щетите в сферата на икономиката, политиката, културата и социалните връзки. Което им е последна грижа и на двамата лидери, но нейсе. Иначе филмовата индустрия на Турция щяла да подкрепя дейността на руските си колеги. Представяте ли се какви сериали предстои да гледаме?

От 1 до 15 август пък се планирало нормализиране на двустранните отношения на най-високо ниво. Турски заместник-министри и експерти щели да участват в заседанията на съответните министерства в Москва. Това вече е конгениално, както се изразяваше Остап Бендер, син на турски поданик. Той беше забелязал също един многозначителен съветски лозунг: „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”. Факт, който българските власти трябва вече да осъзнаят.

Не мога да си представя, че на Ердоган ще му хрумне да огласи такова нещо, ако Путин не е дал поне знак, че е склонен да помисли по въпроса.

Анкара предлага и координирани действия с Москва във външната политика за ликвидиране на кризата в Сирия и Близкия Изток, както и сформиране на съвместна работна група за затопляне на отношенията като цяло.

Вече се коментира, че Русия е склонна да приеме тези стъпки. „Дипломатическите канали са отворени и скоро ще берем сладките плодове“, коментира премиерът на Турция Бинали Йълдъръм, цитиран от опозиционния в. „Джумхуриет“. Само тези плодове да не са 

твърде горчиви за България

Още повече, че у нас остана само една шепа хора, които да наричат нещата в световната политика с истинските им имена. И точно те са допускани най-рядко до телевизиите, да не говорим, че са подложени на страшен психологически терор от всички посоки. И това едва ли е случайно...Колцина днес казват от малкия екран страшната истина, че сме между две отворили челюстите си агресивни сили, опитващи се да властват с натиск и шантаж в старите си имперски територии. Малцина изобщо си задават въпросите - как и къде да потърсим адекватна закрила. Никой не иска да каже, че сме в червото адово, както са се изразявали българите от старо време. Пред вратите на ада, където може да вържат плодовете на Ердогано-Путиновата дружба. Тогава и ние ще цъфнем, та и ще вържем.