Фашизмът-рашизъм е необходим и удобен за руската власт. Той създава илюзията за просто решение на стоящите пред страната задачи, докато всъщност води държавата към пропаст. Но докато народът обеднява, докато социалните проблеми се трупат един върху друг, социалната „поръчка” за нацистки тоталитаризъм остава в сила. Сега на Русия не е нужен „добрият цар”, а „твърда ръка”, която народът вижда в Путин.

Когато властта губи легитимност, почти винаги прибягва до заплахата от хаос. Щовинизмът е много удобно направление за властта, защото в него могат да бъдат канализирани протестните настроения. Оттук произтича и сериозната опасност, процесът на „фашизиране” или „рашизиране” да тръгне нагоре. За властта това е удобно. А и тя самата отдавна е болна.

Анализаторите смятат, че процесът на фашизиране на властта в Русия продължава. В близко време трябва да се очаква настъпление от страна на режима срещу основните права и свободи на човека. Режимът ще се стреми да укрепи армията, полицията, да експлоатира пасивността, а реакционната роля на църквата ще нараства. Инакомислието, особено публично изразеното, ще бъде наказвано все по-строго и по-строго.

Солидни западни издания (Economist, Newsweek, Financial Time Deutschland) отдавна задават въпроса не се ли придвижва 

путинова Русия към фашизъм

и не се ли превръща в тоталитарна държава на ксенофобията и етническата ненавист. Наистина, казионната руска интелигенция се опитва да убеди света, че расовата и етническа нетърпимост са планетарно явление, цивилизационно.

Тоест, руският фашизъм е просто следствие на изостаналост и диващина.

Но нещо не се връзва: как руската духовност се съчетава с диващината и защо при отслабване на държавата фашизмът веднага започва да изпълзява от всички дупки?

Именно затова трябва да крепим путинова Русия, продължават обслужващите, за да не отслабне властта, и фашистите да не я превземат, както болшевиките през 1917 година. Хитро извъртяно!

Само че, по какво „Нашите” се различават от хитлерюгенд? Твърди се, че дори техните главатари са вербовани в подобна престъпна среда.

Английският The Guardian предупреждава, че в днешна Русия расизмът процъфтява навсякъде и това се случва с пряка поддръжка от властта.

Такъв „произвол” Москва не си е позволявала дори след войната, пише вестникът.

Може би, не случайно в Донския манастир Путин положи цветя на гроба на Иван Илин, който открито е поддържал фашистката идеология. Трудно ми е да си представя, че хората, подготвили тази акция не са знаели този факт. Впрочем, такава идеология открито подкрепят и пропутиновите журналисти и политици.

Уляна Скойбеда без никакво притеснение написа на страниците на „Комсомолская правда” за опозиционерите-евреи: Понякога съжаляваш, че нацистите не са направили абажури от предците на сегашните либерали. Проблемите щяха да са по-малко”.

Мислите, че тя беше уволнена? Не, тя стана едва ли не героиня.

Леонид Радзиховски, характеризиращ сегашния руски фашизъм и неговите „най-добри” представители, каза: Знам кои са тези борци с фашистите. В Русия главният антифашист е Яровая. След като знам за какъв антифашист става дума, забравям за всички останали фашисти”.

Ето кога рашизмът е по-страшен от фашизма

Впрочем, не само журналистите и депутатите, властта се връща към сталинистките методи.

Путиновият режим – това е престъпна корпорация, системно нарушаваща Конституцията и законите в името на своите користни и меркантилни интереси. Това е криминализиране на всички сфери на живота и всенародната жажда за далавера. Това е византийска узурпация на властта и създаване на ново КПСС. Това е подкрепа за одиозните режими на Лукашенко, Ким, Хюсейн, Асад, Кадафи, Чавес, Aхмадинеджад, Кастро, Мугабе. Това е нагло и безцеремонно вмешателство във вътрешните работи на съседни страни (Молдавия, Грузия, Украйна, Белорусия,балтийските страни). Това е фалшификация на общественото мнение и на изборите. Това са подставени „лица” и „индиански нишки” на изборите (които не забелязаха нито пропутиновата прокуратура, нито пропутиновото правосъдие). Това е тайна подкрепа за терористични групи и организации, систематични политически „спецоперации”, доставка на оръжие на ембаргови страни.

Това е корупция в титанични размери, насочване на търговията с наркотици от Афганистан (включително от висшите ешалони на специалните части). Това е създаването на своеобразен хитлерюгенд-млади и с промити мозъци „нашисти”, физическо отстраняване на най-ярките журналисти и правозащитници, разгром на независимите телевизии, отнемане на собственост (ЮКОС, банка „Москва”, „Интеко” и други процъфтяващи икономически структури)

Това е базиране върху местни марионетки и феодални царчета от типа на Кадиров, засилване на средновековните порядки и структури в страната.

Това е престъпен съд, полиция и прокуратура,

атмосфера на пълна безнаказаност на органите за държавно насилие и покриване на „своите”, довела до чудовищно и нагло по своята безпрецедентност убийство – убийството в центъра на Лондон на Александър Литвиненко. Човекът, който консултираше западните специални служби по въпросите на международния тероризъм.

Това е пълно наплевательство спрямо световното обществено мнение, разхищение на националните богатства на страната от самия Путин и неговото най-близко обкръжение.

С изключение на последната точка, всичко това напомня на циничната и аморална хитлерова политика. Както каза един журналист, властта в страната принадлежи на канибали, които не умеят в цивилизована и интелектуална форма да побеждават конкурентите си. Впрочем, Литвиненко беше унищожен именно заради разгласяването на фашистки, по същината си, престъпления на путиновия режим.

„Нацизмът в путинова Русия, където всички информационни ресурси на властта са хвърлени за пълното дискредитиране на демократичната идеология, е неизбежен. Много скоро путиновите чекисти в Кремъл ще бъдат сменени от идейните вождове в черни мундири, които спокойно и старателно ще започнат да измерват обема на черепа и дължината на носа на всеки, който попадне в тяхното полезрение ”, предрече Литвиненко.

Дори и в някаква степен да преувеличавам размера на фашизиране на властта в Русия, политиката на Путин, насочена към отказ от демократизация, е разрушителна за страната. Може би, дори по-разрушителна, отколкото жалкото суетене на всички, взети заедно - Жириновски-Лимонов-Баркашов-Дугин-Проханов-Шевченко.

Какво ми дава увереност за тази прогноза? Никога не може да се случи така, че целият цивилизован свят да не е прав, а ние с Бен Ладен, Кадафи и Ким Чен Ир да сме прави. Обиколил съм целия свят и мога да засвидетелствам колко гибелен е „третият” път, по който вървят само „сакати” страни - Русия, Северна Корея, Венецула, Иран, Куба.

Защо Путин освирепяло се вкопчва във властта? Защото знае, че ако я изгуби, незабавно ще изгуби и всичките си лакеи, които по самата си природа са способни на предателство. А в това „светло бъдеще” ще го очакват само добре познатите на диктаторите съд, затвор, а може и ….

Заключителният извод е такъв: политиците, които с всяко свое действие превръщат собствената си страна в престъпна държава с подкрепата на зомбимасите, ги очаква печална участ. Това дори не е прогноза, това е историческа съдба.

http://nv.ua/opinion/Garin/pochemu-rashizm-strashnee-fashizma-64903.html

Превод: Faktor.bg