Огнян Минчев*

В продължение на цяла седмица новинарският поток е плътно наситен с публичните диалози между лидерите на Реформаторския блок и между представители на РБ и ГЕРБ. Поредица от позиции и оценки се изказват само за да бъдат много скоро атакувани, отхвърлени, променяни или оттегляни. "Трикът" на Лукарски, реформаторският сюжет "Борисов - премиер, да или не...", както и предусловията и застраховките за политически консултации превърнаха темата за евентуална коалиция между ГЕРБ и РБ в любима дъвка на всяка медия. Кой за какво е готов "да чупи ръце" и кой няма да си подаде ръката за чупене... Всичко това заприличва на пародиен флирт между партньори, които нямат търпение да се обяви денят на развода им още преди да са се събрали. Към всичко това днес се прибавя и информацията, че г-жа Кунева е с намерение да организира вътрешно-партиен референдум за...евентуалното участие в бъдеща коалиция. Дами и господа от РБ и от ГЕРБ, при цялото ми уважение, 

това е несериозен подход към проблем, който е от важно национално значение

От вашата взаимна сериозност в подхода ви един към друг зависи в значителна степен възможността България да има отговорно правителство през следващите месеци и - може би - години. Сериозното партньорство, сериозните разговори за коалиция са дискретни и внимателни. Необходимо ли е един външен човек като мен да ви го напомня? Пресечните точки, сферите на съгласие, както и разногласията трябва внимателно и практично да се дефинират в непублично работно общуване между вас, да бъдат положени усилия за сближаване на позициите и едва тогава да се излезе пред обществото с позиция за постигнато съгласие или установена невъзможност за коалиционно партньорство. Защо превръщате една от малкото разумни възможности за коалиционно сътрудничество в публичен спор със стилистика на панаир? Ако РБ държи да бъде възприеман като сериозна политическа сила, публичните разногласия между лидерите трябва незабавно да бъдат прекратени. Борисов и другите лидери на ГЕРБ също трябва да се въздържат от оценки - каквото и да им струва това в психологически план. Освен ефектът на смразяването, породен от продължаващото копаене на пропаст между малката и голямата партии на ЕНП, публичните заяждания и неадекватните реакции в отговор на "закачките" създават ефекта на димна завеса пред реалните процеси на договаряне между основните политически играчи в навечерието на новия парламентарен мандат. Хората все по-основателно се питат какви договорки текат зад кулисите, ако партньорите в най-спряганите коалиционни формати разиграват оперетъчен "семеен скандал"? Коалиция вдясно от центъра е желанието на голямото мнозинство десни избиратели. Това, че те могат да останат разочаровани е по-малката беда. Голямата беда е, че българското общество си остава заложник в плен на мафията, след като политическите сили, претендиращи, че могат да го освободят предпочитат да разчистват сметките помежду си преди изобщо да са се хванали за сериозна работа.

*Коментарът е публикуван в личната страница на политолога във Фейсбук.