Петър Бояджиев, Франция

Изтъркаляха се и поредните местни избори. Приказки, шумотевици, анализи и псевдоанализи. Един представител на мюсюлманската общност и бивш участник в ръководството на ДПС най-после каза че царят е гол. Осман Октай : « … Категорично заявявам: Няма етническо напрежение в България. Такова нямаше дори по време на смяната на имената. Това е фалшива теза….. ».

Ще си позволя да кажа някои истини със ясното съзнание, че враговете ми ще ме обвинят в нескромност, но ще го направя. Няма българин-християнин, който да е бил по навътре в тези отношения от мен , през 80-те и 90-те години. Този факт ми създаде и продължава да ми създава много могъщи врагове, но аз съм свикнал.

В една малка България отношенията между християни и мюсюлмани, искаме или не, са един първоразряден приоритет. Свидетели ли сме на такъв подход? Не, разбира се. Щом общественото пространство е задръстено от митове, театрални постановки – тип „Сидеров“, фабриканти на лъжи тип „Райчевци“, та чак до най-високо политическо ниво.

България е била благословена от Бога да живеят в мир и взаимно уважение гражданите ѝ

от всички вероизповедания. Да, за мен това е Божи дар, а не заслуга на който и да е. А Божите дарове трябва да се уважават. Но има и ругатели на Бога, които се опитват да се поставят над него, а понякога и да го използуват за своите престъпни цели. Такива бяха българските комунисти. През 80-те години те си позволиха да пристъпят границата на най-личната съкровеност – името. Това дори, не беше само срещу мюсюлманите. Още преди това комунистите бяха изготвили списък на разрешените имена, с които родителите имаха право да дарят децата си. Примитивна практика както цялата комунистическа дивотия.

Последствията от това мащабно и ненаказано до днес престъпление срещу националното съгласие са много и някои от тях консумираме и днес. А една чужда държава, Русия, се възползува безкруполно от този престъпен акт вече трето десетилетие.

През май 1989 година, манифастциите бяха ясно антиправителствени и антикомунистически, и в никакъв случай антибългарски или антихристиянски. Доказателствата за това са хиляди. Това е от изключителна важност за разбиране на всичко което последва.

Висшето ръководство на БКП, вече знаеше истината за икономическата криза ,до която беше доведена съветската империя и в частност България, като съдбоносно обвързана с Москва. Преименуването беше извършено 4-5 години преди това и беше покрито и замаскирано като някаква национална политика, както и стотиците други престъпления на комунистите. Когато те преименуваха не им се вярваше, че скоро ще трябва да търсят изход за спасение и за себе си. Да, но много неща се промениха бързо. Част от тези промени бяха и 

майските събития,

които са триумфът на сътрудничеството между християни и мюсюлмани срещу общият враг – комунизма. 

Това съм го изложил и документирал достатъчно подробно в мемоарната ми книга ИСТИНАТА ПРОТИВ ЛЪЖАТА и няма да влизам в подробности тук. Основното е, че без това сътрудничество майски манифестации не можеше да има. Това ясно е казано и то многократно от главните организатори по районите. Другото основно е, че тези протести бяха антиправителствени и антиомунистически но в никакъв случай и в никой момент антибългарски. Това е толкова силно документирано, че не може да подлежи на съмнение . Протестите бяха изява на българската нация против комунистическата диктатура. И ето тук се намесват Русия и Доган. Престъплението на Доган в историчски план е мащабно. Той работи вече трето десетилетие против единството на българската нация. Всеки турчин роден и израстнал в България е част от тази нация и турците са го доказали многократно, че обичат България. Престъпно е и съучатничеството на част от политическата каста, която изостави на произвола на съдбата стотици хиляди турци, за да се гаврят със тях феодалите от полувоенизираната организация ДПС. Тези граждани бяха лишени от своите права и свободи със съучатничеството на представителите на държавата. Вярно е рабира се че в цялата страна правовият ред не е наложан все още, но в районите където живеят турци тази липса е многократно по ясно изявена.

Основите положени при това сътрудничество, бяха една от най-сериозните опасности за реализирането на московския сценарий. От първостепенно значение за успеха на московската манипулация беше да се постави под контрол този процес на сътрудничество и в крайна сметка то да се провали. Пуснаха се много инструменти. Доган не беше единственият. Но с времето се оказа, че той е най-ефикасният и най-успешен. Сигурно за това и той има своят личен принос. Не съм склонен да приема карикатурният начин на представянето му от страна на г-н Октай. Но това не е от особена важност.

Важното е, че операцията ДПС – Доган успя за дълъг период от време и нанесе огромни щети на страната и гражданите ѝ. Тя не би успяла без помощта на силните на деня през 90-те години - Луканов, Желев и руските съветници. И разбира се без овчедушието и плиткоумието на голяма част от политиците на прехода. 

Дори не говоря тук за продажността им, защото много от тях се продаваха за слава, популярност и какво ли не.

Успя, но разбира се като всяка, лъжа и тя е актуална и успешна в определен момент и при определени условия.

Какво се случи на последните избори. Митът, че всеки който тръгне срещу Доган е осъден да бъде губещ окончателно пропадна. 

Митът, че без Доган сме обречени на междурелигиозна война беше окарикатурен 

по най-нагледен начин от съществото Сидеров.

Тук искам да изтъкна, голямата разлика в манталитета между турците от Североизточна България и тези от района на Кърджали. Държеше ги заедно само инстинкта за самосъхранение пред изкуствено раздухванта заплаха от страна на руските протежета като Румен Воденичаров, Сидеров и подобни „патриоти“.

Изхвърлянето на ДПС от управлението на Дулово, Исперих, Кубрат са голям успех и начало на връщане към Божия дар - мир и сътрудничества между българи и турци. Между мюсюлмани и християни. Няма да чуете от казионните и назначени анализатори и коментатори тази оценка. Те обаче я осъзнават и предчувстват, че темелите на мутанта, който създадоха се клатят доста сериозно. Знае я и Доган, който от 2-3 години търси решения, с които да направи невъзможният, според мен, завой.

Близкото бъдеще ще даде отговор на въпроса - дали е възможно, да обслужваш в продължение на 25 години интересите на Русия и да създадеш една полувоенизирана престъпна машина, а после да искаш да направиш спасителен завой към цивилизована Европа и към националния интерес.