​Румъния ли?

Лютви Местан, председател на ДОСТ

Румъния, в която мюсюлманите са едва около 2%, номинира за мин.-председател Севил Шайдех – мюсюлманка от татарски произход, омъжена за сириец. При последните президентски избори преобладаващо православният румънски народ избра за свой държавен глава етнически немец – протестант – Клаус Йоханес.

Така – без етнонационални комплекси и предразсъдъци се създава модерна гражданска нация. Румънският пример сочи, че нейни опори са правовата държава, реалното равноправие, идейният и политически плурализъм и мултикултурализмът като философия на толерантността.

За разлика от Румъния, в България представителите на малцинствата са определяни за „човекоподобни“, „изгубено звено между неандерталеца и homo sapiens-a“, а молитвеният призив (езан) на мюсюлманите духовни водачи се оприличава на „вой на диви животни“. И затова може би дори не биха могли да мечтаят техен представител да бъде президент или премиер, тъй като в българската политическа философия и реалност има неоповестени територии на етническа доминация – сили за сигурност, Съд, Прокуратура, висши властови нива, до които биват допускани само представители на основния български етнос.

Румънският пример

е фон, върху който се откроява тоталната българска изостаналост, не само по въпроса за пълноценната интеграция на различните, но и в отношението й към същността на понятията ‘толерантност’ и ‘равноправно съжителство’. Румъния показва не просто най-висши европейски стандарти при правенето на политика и диалог между партии и гражданско общество. В контекста на сегашната криза на ценности и визии в ЕС, където все по-силно звучат националпопулистки гласове и се разгръщат деструктивни тенденции, Румъния показва, че истинският европейски път на развитие трябва да остане онзи, заложен още при създаването на Съюза. А това е разширяване и стабилизиране на общото пространство в името на мира, демокрацията и устойчивото европейско развитие.

Създаването на модерна гражданска нация по примера на Румъния е най-солидната превенция на риска от етно-религиозни радикализми и екстремизми, както и за гарантиране на националната сигурност на съвременните държави.

Това е и разбирането, което ДОСТ влага в израза от Устава си

„модерен граждански патриотизъм“

като функция от модерна гражданска и демократична нация.

След Севил Шайдех, след този ярък цивилизационен пример на Румъния на мен ми е много трудно да говоря за български етнически модел, който не изключва, а прави възможни непрекъснатите глоби, които ми се налагат за ползване на майчин език.

Не от книжни модели има нужда България, а от реална демокрация, която да осигури реално равноправие на всички граждани.

P.S.

Перифразата с пътеписа на Алеко Константинов „Швейцария ли?“ съдържа парадокс – Алеко Константинов използва това заглавие, за да открои прелестите на България в сравнение дори с Швейцария, докато тук в този материал контрастът за съжаление не е в полза на България.