Христо Марков

Мажоритарни избори за депутати в България имаше преди точно 26 години в 200 едномандатни/мажоритарни/ района при изборите за Седмо Велико народно събрание. И сега е хубаво да си припомним някои неща, които тогава бяха умишлено заметени под килима, но в същото време другарите комунисти бяха поработили усърдно и съответно възнаградени с немалък брой мандати. Наистина изборите тогава бяха фалшифицирани, манипулирани, може би директно подправени на места, но имаше една напълно законна далавера, за която съм казвал и писах, че БКП трябва да издигне паметник на Андрей Луканов, защото неговото правителство направи/разчерта/ границите на мажоритарните райони и според изчисленията по-късно БКП получи бонус между 25 и 35 депутати само от едномандатните райони. Как стана тая галимация? Ще разкажа по-подробно случая, защото минаха години от тогава, а нещата се забравят.

Седмото Велико народно събрание трябваше да се състои от общо 400 депутати като 200 от тях се избираха по пропорционалната избирателна система с твърди листи в 28 избирателни района, които съвпадаха с тогавашните окръзи и още 200 депутати, избрани в мажоритарни избирателни района в два тура. Пропорционалните райони бяха ясни – гору-долу се спазваше съотношението население – депутати. Така например в 15-и Пловдивски многомандатен избирателен район/град и окръг/ трябваше да се избират 17 депутати, в 12-и Пазарджишки – 7 депутати, в 1 – ви Благоевградски – 9 депутати, а в 21 – ви София-град се избираха 29 депутати и т.н. В едномандатните избирателни райони трябваше горе-долу да се избира един депутат на 30 – 35 000 избиратели/населението на страната бе доста по-голямо/. Пристигнаха по места избирателните райони и започнаха безкрайните караници

кой да е кандидат

и никой не обърна внимание на съответните райони/били сме мега наивни, че комунистите няма да се възползват.../ Моя милост попадна в 99-ти мажоритарен/едномандатен/ избирателен район в Пловдив-град, който разбрах, че обхваща територията на цялото тогавашно Четвърто кметство и половината Пето кметство/Кършияка/. Събрах добър екип от застъпници и започнахме да се готвим за изборна битка. Един от застъпниците ми беше Теодор Димитров/Светла му памет!/, който по-късно стана председател на общинския съвет в Пловдив, председател на СДС, а тогава бе един от лидерите на Демократическата партия в града. Теодор бе математик и един от най-интелигентните хора, които съм срещал. Та той една вечер в избирателния ми щаб се бе заровил в разни статистически справочници и възкликна удивено: „Абе, какъв е този район, бе. Това не е нормално!”. И с молив в ръка ни посочи, че в нашия 99 избирателен район трябва да се борим за 97 000 гласа, докато например 83 Карловски изирателен район е с 21 000 избиратели, 86 Хисарски избирателен район/там бяха Блага Димитрова/СДС/ и Васил Михайлов/БСП/ с 19 000 избиратели, а в 87 Раковски избирателен район избирателите са само 18 000. Огромни диспропорции имаше и в самия град Пловдив. Някой бе решил да отдели квартал Столипиново в самостоятелен избирателен район № 101, но пък след това се оказа, че тук СДС постигна най-голямата си победа в цялата страна – циганите дадоха победата на нашия кандидат Георги Бунов с близо 80% от гласовете. Избирателите в 101 район бяха само 23 000. Останалите райони в града също бяха съвсем неравностойни: 96 район /Иван Костов/ бе с 37 000 избиратели, 97 – ми /Тодор Ташев/ бе с 29 000, 98 район/Андрей Андреев/ с 36 000, към район 100/Лазар Дългърски/ кой знае защо бяха пришити и няколко села общо с 42 000 избиратели, район 102/Манол Журналов/ бе с 39 000, а район 103/Николай Близнаков/ бе целия район Тракия с 54 000 гласоподаватели, община „Родопи” пък бе разделена на две с райони 104/Стойчо Донев/ с 39 000 и район 105/Жеко Жеков/ с 53 000 избиратели. /Да, но сметките на БКП тогава за Пловдив излязоха много криви. С 211 000 гласа Пловдив приключи още на първи тур във всички мажоритарни района и

резултатът стана 10 на 0,

но за съжаление само тук в страната бе така./

Вдигнахме се на другия ден с Теодор Димитров и отидохме при доц. Андрей Захариев, който бе представител на СДС в районната избирателна комисия за 15 многомандатен район. Андрей също бе математик, преподавател в Пловдивския университет и ни обясни, че районирането е дошло от Министерския съвет и те нямат никакво отношение към него. По това време още вървеше Регионалната кръгла маса в Пловдив и Теодор като част от нашата делегация вдигна скандал за районирането на територията на Пловдивски окръг и диспропорциите в избирателните райони, защото още от пръв поглед личаха политическите предпочитания. Така например към част от гр. Карлово бе прилепен тъмночервения гр. Брезово, а самия гр. Карлово бе разделен наполовина. В този район това изигра роля и Снежана Ботушарова загуби от Димитър Йончев. Получихме вече известният ни отговор: „Районирането е направено от Министрески съвет и нищо вече не може да се направи.” СДС-Пловдив седнахме и подробно писахме възражение до централата на коалицията в София – Теодор Димитров се бе постарал подробно да изучи всички мажоритарни райони и съвсем скрупульозно посочи разминаванията. В София никой не ни обърна внимание, пък и СДС-Пловдив и СДС-София още тогава не бяхме в добри отношения. В Пловдив минавахме за екстремисти и непокорни и така и не получихме отговор на възражението ни. Вероятно някъде в архивите на СДС/ако се пазят/ има това наше писмо.

Започна кампанията и се впуснахме в срещи, митинги и обиколки из районите. Не ми излизаше от главата, че за да спечеля ще ми трябват поне 48 500 гласа за победа и това плашеше. Както и да е. На 10 юни 1990 год.

пловдивчани бяха на висота и ми дадоха 63 423 гласа

и отвяхме убедително конкуренцията в 99 мажоритарен район. Започна Седмото Велико народно събрание и в началото бе избрана Мандатна комисия, която трябваше да провери за редовността на избора. Председател и стана митрополит Панкратий, избран от 155 Мъглижки избирателен район/и той се оказа агент на ДС/. От пловдивските депутати неин член стана Георги Бунов.Припомних му един ден за възражението на СДС-Пловдив и поискахме от митрополит Панкратий разпределението по мажоритарни райони на гласоподавателите. И какво се оказа. Докато никой от СДС не беше погледнал районирането на Кръглата маса, правителството на Андрей Луканов си беше свършило работата перфектно. В полза на БКП, разбира се. Какви експерти бяха ползвали не знам, но сините райони в големите градове бяха с огромен брой избиратели, а в същото време в червените райони преди всичко в малките градове и селата бяха с нисък брой избиратели. Например най-големият район в страната бе 188 мажоритарен район „Надежда” в София със 112 000 избиратели/там пратиха Асен Агов да се кандидатира за независим, той взе 2-3% колкото да прати нашия кандидат Стефан Радославов на балотаж, но все пак спечелихме/, 184 район „Лозенец” /Венци Димитров/ бе със 102 000 избиратели, 175 район „Средец” /Стефан Савов/ бе с 96 000 избиратели, моят 99 пловдивски район бе с 97 000 избиратели и т.н. А в същото време попаднахме на уникални случаи все в полза на червени кандидати. Росен Карадимов бе спечелил своя 13-и Ямболски избирателен район, който имаше 12 000 избиратели, 14-и Ямболски район/Любен Корнезов/ бе с 14 000 избиратели, 53 избирателен район, гр. Левски на Гиньо Ганев бе също с 14 000 избиратели, а 70 избирателн район – Белоградчик на Александър Лилов/там съперник му бе Волен Сидеров/ бе с 11 000 избиратели. И какво се получаваше – кандидатите на СДС печелеха райони със средно 40 -50 000 избиратели, дакото тези на БСП взимаха районите с максимум 20 000 избиратели. Имаше уникални случаи: община „Родопи”/Перущица, Стамболийски, Кричим, Куклен, Цалапица, Брестовица и още 27 села/ бе разделена на два избиратебни района, а община Луковит/Георги Дюлгеров/ бе самостоятелен мажоритарен район, също и 32-и Генерал – Тошевски избирателен район на Ирина Бокова с 16 000 избиратели. Обърнахме вниание на Митрополит Панкратий за тези безобразия и настояхме да ги включи в доклада на Мандатната комисия, но той нямаше и понятие/ а може и да се е направил на ударен/, но няма да забравя думите му:

„О, чадо, той и света е несъвършен”

Така или иначе тази Мандатна комисия не излезе с доклад за проведените избори за Седмо Велико народн осъбрание, а то подписа Конституцията и се саморазпусна без да има доклад на Мандатната комисия. Май с това остана в историята.

От тогава изтече много вода, избирателната система стана пропорционална и се забравиха мажоритарните райони и тяхното разчертаване. Сега на дневен ред отново е въвеждането на мажоритарни избори/безспорно те са по-справедливи и създават истинска връзка мужду избирател и избираем/, но на всяка цена трябва много внимателно да се прецизират границите на отделните райони, за да има поне относително равенство в броя на потенциалните избиратели. Едва по-късно научих колко важна наука е изборната география. В университетите на Запад отдавна се изучава, докато ние през 1990 год. тръгнахме да правим избори без да имаме понятие от нея, но пък хората на премиера Андрей Луканов си свършиха перфектно работата в полза на тяхната партия. Просто

никой от седесарите на Кръглата маса не се е сетил за шашмата,

която съвсем легално, дори напълно законно ни подхвърлиха и изглежда напълно прави бяха Никола-петковистите, които ни предупреждаваха тогава, че не сме готови за избори през юни или както казваше бай Иван Гинчев: „Ние сме правили избори с комунистите и знаем, че са способни на всякакви магарии, че са способни на всичко само и само да са на власт.” Така и стана.

Сега е от изключителна важност да се потърсят хора, които разбират от тези проблеми, за да се намали до максимум недоволството. Проектът на Мая Манолова е все пак стъпка, но съдържа и доста несъвършенства. Ако някой от избраните депутати бъде предложен за министър може да не се правят нови частични избори, ако този кандидат се яви на изборите със свой дубльор или вице-депутат. Ако бъде избран за министър, неговото място в Парламента ще се заеме от дубльора и ще се избегнат частичните избори в района. Има още един куп проблеми, чието решение не е трудно, за да се осъществи въвеждането на мажоритарната система, ако се намерят добронамерени специалисти и участници в изборите. Да ме потърсят ще им помогна.