​След Пеевски какво може да извади българите от будна кома?

Деница Бояджиева

Докато страстите български се въртят около американските новини, които час по час пристигат по Туитър отвъд Океана, на север от Дунава 250 000 румънци въстанаха срещу одиозната фалшификация на борбата с корупцията, с която правителството ги зашлеви в нощта срещу 1 февруари.

Защо така се развълнуваха тези хора? Корупцията ли е най-големият им проблем? Нямат ли си по-важни теми на дневен ред, като нас?

Вместо да се занимават с Тръмп, с Путин, с бежанците в Търну Магуреле, с кемтрейлс и световната конспирация, тези будали си губят времето в студа с някакви измислени борби за справедливост.

Нямат ли си Светлана Шаренкова, един Александър Томов поне, които да им учредят

"Румънско Тръмп общество",

за да се упражняват във фейсбук по международните въпроси и недъзите на "Обамакеър"?

Нямат ли си един Петър Волгин, който да им обясни научно, че Крим е руски. И, като цяло, каква е тази фиксация на румънските журналисти към делата на социалистическото правителство в страната и тази обидна незаинтересованост по въпроса за историческата принадлежност на Крим и изконните права на Москва?

А къде бляха протестърите-соросоиди-грантаджии, когато Европа наложи санкциите на Русия? Защо не излязоха тогава, ами сега ще се правят на големи радетели за правдата?

Нямат ли си президент, чиито логистика и транспорт до Брюксел да изземат информационното пространство до степен обществото изобщо да не разбере за какво точно е отишъл на посещение?

Спартанци има ли в тази страна, питам?

Поне един Слави Трифонов нямат ли си, за да въздаде справедливост за суверена?

Понякога е нужна малка искра, че на един народ да му прикипи. Румънците се изправиха срещу действията на социалистическото правителство, което дойде на власт отново, година след като я сдаде заради подобни антикорупционни скандали.

Мнозина български патриотарчета се възрадваха вчера: вижте ги тия, дето ни ги даваха за пример с тяхната Маковей, докъде стигнаха в борбата с корупцията.

Да, за да спаси кожата на лидера на управляващата социалдемократическа партия Ливиу Драгня и компания, Букурещ декриминализира финансовите престъпления под 200 000 леи (47 500 евро). Точно толкова му и бяха нужни.

У нас необлагаем от правосъдието минимум няма, но, уви, няма и гражданска енергия, която би могла 

да обърне каруцата

Опитът ни през 2013-2014 г. беше нефелен, но като за първи път след години овчедушие заслужава право на своето място в историята.

Чудно ми е дали след Делян Пеевски остана въобще нещо, което да е в състояние да впечатли българите, да ги обиди, да ги ядоса...

Остана ни само "Шоуто на Слави" - то задава срокове, избори, каузи, цели. Задава "темпоритъма" на обществото, както би се изразил един изтъкнат доктор-философ-хидроинженер.