Александър Йорданов*

Не вярвах, че премиерът Огнян Герджиков ще произведе новина като назначи бивши агенти на ДС за заместник министри. Направи го. Защо, Огняне? Ти беше Председател на Народното събрание, на най-високото място в държавата. Т.нар. „цар” се закле, повтаряйки след тебе конституционната клетва.

Защо сега ти бе това премиерство. За да си запишеш и този пост в биографията? Не те разбирам. Вкараха те в игра, която не е твоя. Ти си пионка в нея. И ето, десет дни не са изминали и започна да

пласираш бивши ченгета в управлението

Ще си позволя да ти припомня, Огняне, че през есента на 1988 г. всички нормални хора вече бяха наясно, че комунизмът си отива. Дори в СССР бяха наясно с това. Бяха излезли много от истините за престъпленията на Сталиновия режим, за тъмната роля на НКВД, за масовите убийства, за лагерите в Сибир. Елементарната логика подсказваше, че същите престъпници са били и много от синковците в българската Държавна сигурност, в комунистическата партия. И сега ти назначаваш за заместник-министър на външните работи на България, на държава член на Европейския съюз и НАТО, човек, който е

станал сътрудник на ДС на 3 октомври 1988 г.

Ами той е бил слепец или толкова мераклия за кариера, че чак не е виждал нищо друго около себе си. Спиш ли спокойно, Огняне?

И другият зам. министър на външните работи, който си назначил, също е бивш щатен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност. Виждаш, че дори не искам да им споменавам имената. Това ли е представата ти за съвременни дипломатически кадри, представата ти за промяна?

Огняне, ти бе добър председател на Народното събрание. Но сега направи грешна стъпка. Много грешна. Някои казват дори директно: недостойна. Нима като професор не си разбирал и не разбираш, че един от големите проблеми на демокрацията в България е, че тя бе спъвана и в момента се спъва от лица свързани в миналото с Държавна сигурност и с номенклатурните фамилии на бившата комунистическа партия,

чийто наследник днес е БСП

Защо, Огняне? Нито си закъсал за пари, нито се нуждаеш от слава. А може би се нуждаеш! Знам ли?

Огняне, сигурно си спомняш филмовата комедия на режисьора Николай Волев „Господин за един ден”. Там героят се казваше Пурко. Бедняк отвсякъде. Но по своему достоен. Вярно е, много му се искаше поне за един ден да бъде и той „господин”, да го зяпат в устата „простите селяци”. На паметник дори се бе маскирал. Но това е друго време, друга история, симпатяга бе Пурко. Ролята изпълняваше Тодор Колев. Ти

чия роля изпълняваш сега

Защото ти, това не си ти, Огняне! Приличаш ми на герой на Карло Голдони – слуга на двама господари. Единият е този, който те назначи. Но той, Огняне, е също слуга – на партията, която бе наш господар близо половин век. И още иска да бъде. Защо го направи Огняне? Защо?

*Александър Йорданов е бивш председател на Народното събрание. Текстът е публикуван на фейсбук страницата му.