Майя Любомирска

Българската политическа класа от години използва ловджийската тактика за изборни цели. Нито едни избори не се разминават без пускане на мюрета. А както добре знаем, това е фалшива примамка, по специално жива патица, която ловците поставят на подходящо място, ято диви патици. След като долетят, те стават лесна мишена за ловците. А както се казва, в бг политиката мюретата се използват ефективно като примамка на избирателите.

Та така и на тези избори за кметове, общински съветници и кметове на кметства. Дузина политически мюрета вече се втурнаха като кандидати. При пълното съзнание, че шансът им клони към нулата, а кукловодите ги тикат напред само за да разсейват гласове, като по този начин увеличат шанса на един или друг от претендентите на парламентарните партии.

Не бива да забравяме, разбира се, и че със сигурност се завърта и „пералнята” – както финансовата, така и имиджовата.

Класацията на мюретата

може да започне от скандални лица като Петното и Чикагото, но най-арогантна е кандидатурата на червения принц Тодор Славков, човек, който никога не е работил, но неистово иска да решава проблемите на обществото като управляващ. Той влиза в предизборната надпревара за общински съветници на местните избори от името на партията, основана от баща му Иван Славков - Движение "Напред България". Същата формация пък издига кандидатурата за кмет на столицата на бившия депутат от БСП Страхил Ангелов, както Славковата партия бъка от бивши ченгета и генерали и маргинали. Някогашният шеф на пожарната Кирил Войнов ще се бори да стане кмет на Костинброд.

Тези кандидатури не ни изненадват, защото вече виждаме 25 години червени хамелеони как се борят за кокала. Наглостта на внученцето на Тато изби рибата с безсрамен предизборен клип. На него Тодор Славков, който е захранен с манджи от УБО и ресторанта на столичния хотел „Рила”, където се приготвяше храната на богоизбраните червени фамилии, взел да се тръшка колко бил беден сега народът и че инщо не можел да си купи с 25 лв. Пък преди......?!

Жалко за парата, която отива само в свирката на този клип. Защото червените бабички, които се умиляваха от Живков, вече са в по-добрия свят. А оттам още никой не е гласувал. Така че да се глади носталгията по соца на днешния българин не е никак печеливша тактика. Е, може да се разсеят няколко стотици червени гласа, но толкова.

А безсрамието на малък Тошко ще се запомни

По-добре е червеният юнак да отговори кой източи икономиката на България още през 80-те години на миналия век и къде отидоха куфарчетата с зелените пари, и кой нареди и подписа списъците за раздаването на ограбената българска хазна. И дали пък си спомня Тошко какво точно имаше в магазините и по колко часа се редяха хората на опашки за най-насъщни храни. А какво да кажем за телевизори, перални и леки коли, за които се чакаше с години.

Жалък плач, както е казал класикът.

В същата безцелна посока са напъните и на Георги Кадиев с т. нар коалиция „Сердика”, която е прозрачен воал, зад който ясно се вижда дългата ръка на Георги Първанов. Кадиев се кандидатира да трети път за кмет на София, като след двата пълни провала е кристално ясно, че не е той човекът, който може да свали от кметския стол заместничката на Бойко Борисов Йорданка Фандъкова. За какво обаче говори изключително агресивната кампания на Кадиев, който „окичи” с грамадни билбордове всяка пряка на столицата? Освен че се питаме за произхода на парите за тази кампания – а мнозина от нас навярно си и отговарят откъде са, не можем да не се сетим, че чрез доскорошното галено дете на „Позитано” 20 се правят опити да бъдат отнети гласове на кандидата на БСП Михаил Мирчев. Разсейването на гласовете от левия кандидат, разбираемо, първо, циментират досегашното статукво в Столичната община, и в по-стратегически план се целят в лидерството на Михаил Миков. Както добре си спомняме, на Кадиев бяха дадени всички възможни шансове в политиката: „червеното юпи”, издигнато за депутат, заместник-министър, общински съветник, член на Изпълнителното бюро на БСП, кандидат-кмет и кандидат-лидер. На всички тези позиции той бе запомнен с постоянни претенции, с театрална опозиционност, и със загубите му. За които никога не понесе отговорност. Сегашното му кандидатиране за кмет е пореден епизод от тази стратегия за създаване на шум в системата и извличане на дивиденти на принципа „два се карат, третият печели”.

Колкото до печалбите, нека не забравяме, че фамилията му печели милиони от износ на ток и е особено заинтересована от зелената енергия. А добре знаем каква цена на тока плащаме заради „зелената” добавка, нали! Както не бива да забравяме и предишните му позиции в Мултигруп, откъдето изгря звездата на вечния кандидат за слава.

Но както се казва, да беше само Кадиев, с мед да ги помажеш тези избори. А какво да кажем за „настъплението” в челните редици на списъците с кандидати за общински съветници на Реформаторския блок като проваления енергиен министър Трайчо Трайков и бившият кмет на столичната община „Лозенец” Прошко Прошков, от сделките на който лозенчани бяха вдигнали ръце.

Трайков, който ще бъде запомнен със забатачването на енергетиката, станала причина и за падането на първото правителство на ГЕРБ, сега е водач на листата за общински съветници в столицата, като представител на Гражданския съвет на партията на Кунева. Сега той е прицелил интересите си към Столичния общински съвет, от който зависи кой как и колко ще владее и управлява общинските фирми. А това не е за изпускане.

Царистката Любка Качакова 

също отново „цъфна” в кандидатските листи. Тя се набута в политиката с фланелка с надпис „Срам ни е от вас”, но остана известна с провалите си в туризма, който ръководеше като министър от НДСВ. Качакова и досега е общински съветник в Столична община, но гражданите не знаят да е прокарала някаква идея в полза на София. За сметка на това продължава да се говори за бизнеса й в село Гела, ски център „Перелик” и Иракли.

Като вечната Амбър в политиката е и Кирил Йорданов, който две десетилетия успешно прелиташе от партия в партия, като се започне от КТ „Подкрепа“ , под чиито знамена стана областен управител на Варна по времето на правителството на Филип Димитров, та се стигне до ГЕРБ. Йорданов беше кмет на Варна от 1999 до март 2013 г. когато ГЕРБ, партията, която издигна кандидатурата му за четвърти пореден мандат, оттегли политическата си подкрепа за него. Решението на ГЕРБ беше продиктувано от най-масовите протести във Варна след 1989 г. С искане за оставката на Кирил Йорданов и целия Общински съвет във Варна на 20 февруари 2013 г. пред парадния вход на варненското кметство се самозапали Пламен Горанов. След смъртта му гражданите започнаха да трупат пред сградата на общината грамада от камъни, като символ на искането си за оставката на Йорданов. На тези избори Йорданов е издигнат от Инициативен комитет „Кирил Йорданов – кметът на Варна”.

Морската столица има и други има и двама бивши министри – кандидат кметове : екс транспортният министър от кабинета на Пламен Орешарски Данаил Папазов, който също е издигнат – забележете от инициативен комитет „Живот за Варна” и колежката му – креатура на ДПС - проф. Анелия Клисарова подкрепена от сдружение „Търсете жената”.

Пределно ясно е, че както Кирил Йорданов, така и Папазов, и Клисарова са 

вкарани в политически оборот 

за пореден път само за да вдигат шум в системата и да разсейват гласове.

Партии, формации, финансови и олигархични кръгове вече си свършиха работата – набутаха си кандидати в листите. Сега е времето на нашия избор – да мислим добре с главите си преди да тръгнем към урните, и когато останем сами със съвестта си в тъмната стаичка пред бюлетината, нали.