Сравнително до скоро мнозина на Запад дори хвалеха Турция и ПСР като пример за Близкия Изток и ислямския свят.

Според тази повърхностна гледна точка Партията на справедливостта и развитието на президента Ердоган е организация на реформатори, която съумя да изгради в страната силна демокрация и, която успя да „изтръгне ноктите“ на своенравните военни, които организираха три преврата за двайсет години: от 1960 до 1980 година.

ПСР дойде на власт през 2002 година с обещанията да разширява гражданските свободи, да ликвидира бедността и да сложи край на корупцията.

Но работата е там, че Турция не е съвременна държава

Огромният стремеж за членство в ЕС на турското общество и икономическият растеж в голяма степен позволиха на Ердоган да започне настъпление срещу военните, да ограничи властта на генералите, а несъгласните да хвърли зад решетките, ползвайки подкрепата на различни фактори.

Но ПСР не се ограничи само с военните в настъплението си срещу „старата гвардия“.

Привържениците от близкия кръг на Ердоган по същество завзеха и преразпределиха бастионите на финансовата власт, започвайки с медийната и търговска импераия на семейство Узан. Следващият удар бе нанесен върху медийната и енергийна империя на клана Доган. Не беше пощадена и най-влиятелната династия в Турция – Коч, след като нейни представители подкрепиха протестите против Ердоган и ПРС в парка Гези.

Тук, сред подводните течения се включва и враждата между движението на ислямския проповедник Фетуллах Гюлен и партията на Ердоган.

Движението има множество противоречия с ПРС. В частност в областта на икономиката те възникват заради предложения в областта на образованието, които биха лишили движението на Гюлен от доходи, много по-големи от държавния бюджет за образование.

Но това са само повърхностните политически течения

Гюлен, когото Ердоган наричаше свой наставник и скъп приятел, ръководи влиятелно религиозно братство, което е изградило глобална мрежа от медии, училища и търговски компании и, което се превърна с годините в серриозен играч в турската политика.

Истинският конфликт между президента Реджеп Ердоган и Фетуллах Гюлен е едно от скритите течения със силно влияние в турската политика и както обикновено става дума за борба за власт и пари.

Всичко започва, когато прокуратурата предприема кампания срещу корупцията и в дома на президента на най-голямата турска държавна банка откриват 4,5 милиона долара. Започват арести и обвинения на министри на ПРС, синът на министъра на вътрешните работи е арестуван зрелищно пред телевизионните камери. Начелото на тази „драма“ се оказват свързани с Гюлен прокурори.

Впоследствие, и явно неслучайно, движението на Гюлен и неговите съидейници в полицията и съъдебната система бяха основни обвиняеми в мащабните съдебни дела „Ергенекон“ и „Чук“. В резултат на делата стотици офицери бяха хвърлени в затворите, включително и бившият шеф на турския генерален щаб.

Движението е и посредник при създаването на коалиции против ПСР.

И гюленистите вече явно не са сами

Управлението на Ердоган породи сериозни вражди между някога лоялните либерали, консерваторите, и, което е особено важно, старият елит, който преди смяташе, че „се е договорил“ с Ердоган.

С подкрепа в армията, полицията, медиите и съдебната система, движението на Гюлен не е най-силният противник на Ердоган, но заради своята публичност то е полезно на всички тези разнообразни групировки, които сега започват да се срастват помежду си, за да спрат Ердоган.

След като 10 години стояха в сянка, в състояние на отбрана, политическите играчи с османски корени се завръщат, за да хвърлят предизвикателство на парвенютата от периферията на турската политика.

Превод: Faktor.bg