Жозе Милязеш, Политико

Сегашните атентати в Брюксел очевидно са свързани с тези от Париж през 2015 година и ареста на организатора им Салах Абдеслам и целят мащабна реакция-както на медиите, така и на обществата и политическите лидери.

Просто да убиеш няколко минувачи не може да бъде цел. Целта е взривната сила на нашата реакция на терористичните атаки, приковаването на вниманието на цялото общество към техните действия, ответните действия на политиците.

Медийна разгласа и реакция –това са „полезните идиоти“, които обслужват терористите.

Явната цел на терористичните атаки в Европа е отслабването на западното общество. Терористите искат да покажат, че либералната демокрация е лъжа, искат да провокират преследване на мюсюлманите.

Както изявленията, с които джихадистите оправдават мотивите за атаките си, така и житейския им път (особено на тези, които са родени в Европа) доказват лютата им ненавист към всичко европейско: лична свобода, демократични ценности, 

безгранична религиозна търпимост

Всеки, който е съпричастен на тези ценности, които са и идея, и проект, и начин на живот, е потенциална жертва на терористите, дори ако е мюсюлманин. Само така можем да обясним факта, че терористите, които взеха 1 500 души заложници в парижкия театър Батаклан, не са ги разделили нито по религиозен, нито по национален признак.

Но след терористичните атаки в Брюксел е крайно време да признаем, че сме длъжни да оставим настрани политическата коректност и да подложим случилото се на хладнокръвен анализ, за да можем да предприемем реални стъпки в борбата с тази чума-тероризма.

Не съм съгласен с коментарите, че поредната кървава атака е „леден душ за Европа“. Става дума не за „леден душ“, а за това, че терористите заплюха Европа в лицето и в нейните ценности.

Брюксел не е просто мястото, където арестуваха автора на парижките атентати, а столицата на Европейския съюз, олицетворението на Европа.

Затова и главното послание на терористите: „Ще действаме където и когато поискаме“ е ясно и означава, че гражданите на Европа вече 

не са в безопасност, дори в собствения си дом

След тази неописуема дързост и наглост от страна на терористите лидерите на ЕС отново ще повторят обещанията си да направят всичко, за да защитят нашия дом, нашите принципи, ценности и така нататък, и така нататък, хиляди ще излязат на улицата в знак на осъждане на тероризма и постепенно всички ще се успокоят до следващия терористичен акт.

И така до безкрай...

Не се и съмнявам, че лидерите на европейските страни ще предприемат допълнителни мерки за борба с тероризма, но проблемът е в това, че липсват каквито и да било видими резултати. Разбира се, те ще ни кажат, че благодарение на техните усилия, са предотвратили голям брой планирани атентати.

Само че, това е слаба утеха за гражданите на Европа.

Ние живеем в епохата на война от нов тип, без фронтова линия, където действа невидим, скрит враг, но сме длъжни да осъзнаем, че това е истинска война, и, за да я спечелим, трябва да търсим нови способи.

И вече е очевидно, че въздушните бомбардировки не са най-добрият вариант, че трябва да бъдат преразгледани тактиката и стратегията.

В този нов контекст трябва да престанем да цитираме фрази, които Волтер никога не е произнасял (Визира се фразата: „Не съм съгласен с теб, но съм готов да умра, за да можеш да изразиш свободно мнението си“, приписвана на Волтер).

Свободата на изразяване на мнение има своите предели, и сигурността на гражданите, както и уважението към свободите на другите, е един от тези предели. Крайно време е да бъде забранено на радикалите да използват джамиите, интернет и другите средства за комуникация за 

пропаганда на своите идеи

На глобално ниво непосредствено участие в решаването на тези въпроси са длъжни да вземат лидерите на „великите“ държави, доколкото те са отговорни за разрушаването на държавните структури, които, макар и архаични, но служеха за сдържането на тероризма.

Те носят отговорност и за създаването на вакума, който бързо беше запълнен от радикалните ислямисти.

Нека си спомним за нахлуването на СССР в Афганистан през 1979 година или на САЩ в Ирак през 2003 година и последствията от това.

Нещо повече, те така и не си направиха труда да подкрепят развитието на умерените мюсюлмански режими. За СССР главна цел беше те да „строят социализъм“, а за Съединените щати и Европа – своевременната доставка на петрол.

С други думи – Студената война е оставила своята следа и в мюсюлманския свят.

Ако тази политика продължи, (а досега тя продължава от всички въвлечени в Сирийския конфликт външни сили), ситуацията с тероризма, особено в Европа, ще се влошава.

Този проблем е тясно свързан и с бежанската криза в Европа. Без осигуряването на минимална стабилност в Близкия Изток, а е факт, че там събитията се развиват в противоположна посока, преселението на огромни маси хора няма да спре.

Но до момента ЕС демонстрира в тази криза само пълната си безпомощност.

Но главното в момента е европейските граждани да осъзнаят, че преживяват най-лошия период на уязвимост от времето на Втората световна война и, че нещастието може да се случи не само с „другите“. Това е самоубийствена грешка, защото на прицел сме именно ние, нашите принципи, нашият начин на живот, нашата свобода.

Ние сме на мушката.

Превод: Faktor.bg