Христо Марков

Ей тия изроди ислямистите ще съсипят тази красива държава Франция, ще разсипят от страх и объркване цяла Европа, ще продължат несиметричната си война срещу нас, християните, докато … всъщност краят и не се вижда и само, ама само адекватният анализ на ситуацията от Европа може да я спре. Политиците след поредицата атентати се задоволяват с поплаци в социалните мрежи: „Шокиран съм!”, „Потресен съм!”, „Ние сме със Франция.”, „Ще бъдем по-силни.” Да, ще бъдем по-силни вече след стотици атентати, но след време треска някоя бомба, разстрелват десетки като пушечно меса или пък 35 тонен камион гази хората навръх националния празник. Слаби президенти, безидейни политици, рухнали социални системи нямат никаква рецепта за противопоставяне. Естественият лидер на ЕС Ангела Меркел само изтръска върховната глупост преди време и покани тълпите ислямисти при нея, Велика Британия напусна Европа, а Оланд е толкова безличен, че дори не го отбелязват вече.

Нещо в Европа е тотално сбъркано, 

в идеологията на Стария континент някъде е допусната грандиозна грешка, която няма вече системан начин да се преборим с нея, алчността и тесния егоизъм роди чудовища, които никога и никъде не са искали да се интегрират в християнска Европа и поколения наред са пазили злобата и омразата към другия, кръстоносеца. И сега се създаде чудовището ислямски тероризъм, което сякаш е непобедимо. Всъщност чудовището го роди Европа и се нарича ЛИБЕРАЛИЗЪМ – максимална свобода на различните, на другия свят, интервенцията в свободното общество на чужди хора с поколения, разюзданост на личностите норми, еднополови бракове, узаконяване на инцеста, просто няма перверзия, която либерализма да не е защитил и въздигнал в право. Либерализмът дори показа удивителна търпимост и склонност към опрощение към престъпленията на комунизма. Зад него всъщност се крие непомерната алчност на политиците и тя започна доста отдавна. Прочетете следващите редове:„Зад това стои най-голямата конспирация, създадена в новата история. Най-отвратителният заговор, роден от нашето време. Заговор, изтъкан от идеологическа лъжа, културна непочтеност, морална проституция, измама. Конспирация, заговор, замислен от банкерите, които създадоха фарса, наречен Европейски съюз. Създаден от колаборационистите, изменниците, които измислиха лъжата на пацифизма. От лицемерите, които изобретиха заблудата на хуманитаризма. От държавните глави, които дори не знаят какво е държава. От интелектуалците, които дори не знаят какво е интелект. Заговорът е направен от безчестие, а конспирацията е недостойна и е символ на общество, болно от страх. Тук е и църквата, католическата църква, която засега изглежда не може да защити християнството. И преди всичко Европа, която не знае накъде върви. Европа, която загуби същността си и се продаде на султаните, халифите, везирите, наемниците на новата Отоманска империя. С две думи – всичко това, което аз наричам Еврабия.”

Как ви се струва? Това е началото на гл. 6 от книгата на легендарната италианска журналистка Ориана Фалачи „Силата на разума”. Започнала като левичарка тя през целия си живот върви към истината и достига накрая на живота си до удивителни прозрения за опасността, която грози Европа, захвърля младежките си заблуди и страстно разкрива отвратителните престъпления, които направи европейския либерализъм пред хората на стария и добър континент. Днес книгата и се изучава във всички престижни западни университети като тежък анализ на ислямската инвазия в Европа. Тя първа каза, че голямата опасност ще дойде от тълпите имигранти, които Арабския свят ще изпрати в Европа в комплект с петрола и по този начин ще разруши цялата система за сигурност.

Еврабия е името на едно малко списание, основано през 1975 г. от официалните заговорници – AssociationFrance-PaysArabesв Париж, Международната групировка за Близкия изток в Лондон, Grouped’EtudessurleMoyenOrientв Женева и Европейският координационен комитет на Асоциациите за приятелство с Арабския свят. Последната организация е една измама, специално конституирана от някогашната Европейска икономическа общност, която сега се нарича Европейски съюз.

Основна роля в този алчен заговор

имат следните виновници: Франция /!?/ на голиста Помпиду, Германия на социалдемократа и видем либерал Вили Брант, социалистическа Ирландия, левичарска Холандия и отровената от комунистите Италия, но управлявана по това време от арабския приятел и свръхкатолик Джулио Андреоти, който става кръстник на Италиана-либийската банка, на Арабско-европейската обединена банка и още няколко.

Спусъкат е дръпнат на 16 и 17 октомври 1973 год. по време на войната YomKippur (войната Ramadan), когато се провежда среща в Кувейт със Саудитска Арабия, Кувейт, Иран, Ирак, Катар, Абу Даби, Бахрейн, Алжир, Либия, т.е. на страните от ОПЕК. По време на срещата цената на петрола се увеличава четири пъти. От два долара и 46 цента на барел, на девет долара и 60 цента на барел. Цената на рафинирания петрол скача на десет долара и 46 цента за барел. ОПЕК съобщава, че ще намаляват добива на суров петрол с 5% на месец и ще забранят износа на петрол за САЩ, Дания и Холандия. Представителите на ОПЕК заплашват, че ще наложат ембарго за износ на петрол за всички страни, които не съгласни с политическите им искания. Какви са те? Изтегляне на Израел от окупираните територии, признаване на палестинците, присъствие на ООП на всички мирни преговори, изпълнение на резолюция № 242 на ООН. (Това е резолюцията, основана на еднопосочно миролюбие, която забранява придобиването на територии с военни средства). След 19 дни Европейската икономическа общност организира конференция в Брюксел. Всички страни-членки подписват документ, в който се настоява Израел да се изтегли от окупираните територии, Арафат и ООП да участват в мирните преговори, а резолюция № 242 на ООН е обявена за свещен скрижал. На 26 ноември 1973 г. Помпиду и Брандт се срещат като най-големи приятели. Това е най-интимната среща между Франция и Германия след Виши. Двете страни се сближават дори повече от времето, когато Наполеон се оженил за Мария Луиза. Обзети от панически страх, двамата ръководители решават, че е необходима конференция на високо равнище за полагане на основите на дружба и сътрудничество с Арабския свят. Помпиду и Брандт информират за това останалите европейски лидери, на първо място италианските. И лидерите веднага се съгласяват да участват в тази конференция. Диалогът между Европа и Арабския свят започва на конференцията на високо равнище в Копенхаген. През следващите години конференциите продължават с безсрамна бързина. През юни 1974г., на конференцията в Бон, лидерите приемат програмата за дружба с арабите, през юни същата година на конференцията в Париж те основават Парламентарна асоциация за евро-арабско сътрудничество. През септември на конференцията в Дамаск, през октомври на конференцията в Рабат....

Духът на престъпния либерализъм към арабите 

е пуснат и заедно с петрола тръгват тълпи от мюсюлмани към Европа, преди всичко към Франция. Техните наследници сега се опасват с взривове, размахват Калашници или газят с камиони. Предателството срещу собствената ни цивилизация бе извършена отдавна в името на либералните ценности, а всъщност от алчност.

Дори само бегъл поглед върху картата на полуострова ще видим, че Ислямска държава е завладяла територията, която свързва по сухоземен път Саудитска Арабия и Турция. Дали това е случайно? Ежедневно там минават стотици тирове, пълни с петрол. На кого продават този петрол за милиони долари, на кого продават древните паметници на световната култура? А дрогата, която идва от Афганистан? Върти се и ужасяваща търговия с човешки органи. Ако не знаете основните клиенти са арабските страни. Всяка война е огромен бизнес и не е трудно д асе види, че ИДИЛ е огромно нелегално бизнес-звено.

Идеологията на ислямистите е същата като тази в самата Саудитска Арабия – пребивания с камъни, рязане на крака и ръце, обезглавявания. Всичко това е направено и организирано д асе спре сухоземната връзка между шиитските Иран и Ирак със Сирия. И въобще не е парадоксално, че ИДИЛ е радикализирания вариант на политиката и политическите интереси на Турция, Саудитска Арабия и Катар. И прехвърлянето на крайните джихадисти в Европа става по естествен път: наскоро министърът на вътрешните работи на Тунис каза, че има най-малко 8 000 тунизийци в Сирия и Европа, които са готови на джихад. И само след две седмици се оказа, че атентаторът в Ница е от тунизийски произход.

ИДИЛ е европейски проблем, но Боко Харам действа в Нигерия, и съседите, Ал Шабаб в Сомалия, Ансар ал-Шариа в Тунис и Либия – ислямският хамелеон непрекъснато се развива, ражда и изражда на различни територии, където либерализмът заема позиции. Тези хора наистина си вярват, че с интеграция и образование ще превъзпитат чудовищата, които имат само петрол и крайна идеология.

Либералната миграционна политика в Европа доведе само до терор в континента. Демографията във Франция последните години е катастрофална и вече джихадистите считат, че Франция им е длъжна, защото участва в свалянето на М. Кадафи. Зверството в Ница бе извършено на националния празник на Франция, а не по време на европейското първенство по футбол, за да покаже, че трябва да се накаже държавата, че те не забравят и влизат в политическия оборот.

Цяло чудо е нашето илюзорно спокойствие

Рано или късно ще дойде големият терор и при нас, но засега ни спасява това, че ислямистите гледат на България като на коридор към Европа и това са старите комунистически традиции. От времето на Карлос Чакала на нас се е гледало като врата на терористите към Европа – спомнете си, че когато този комунистически терорист сееше смърт на континента, няколко пъти спокойно преживява в България и дори ДС му осигурява спокойствие в хотел „Ню Отани”. Сега ценностите се обърнаха: Запада вече излъчва благодарение на либералите терор, страх и несигурност, и бившата Източна Европа е спокойна поне видимо. Тези страни са преживяли комунизма и знаят какво е насилие, когато Европа започваше да либералства тези страни се бореха срещу комунизма и инерцията още не е отминала. В тези страни след червения терор се появи силна католическа, християнска вяра, която дифинитивно не позволява прекалено либералстване. В няко от тях се създадоха силни консервативни общества – Полша, Унгария, Чехия, Словения. Не е случайно, че в страните от Вишеградската метворка засега няма големи терористични атаки и това е така, защото традиционите общества излъчват здрав консерватизъм. В Полша още от времето на папа Йоан-Павел се създаде нетърпимост към волните либералстващи, сега консервативното правителство там се опъна на целия ЕС по отношение на миграционната политика, в Унгария Виктор Орбан вкара като конституционен текст християнската етика и морал и антикомунизма, същото е и в Чехия, Словения и Словакия, само ние си останахме някакъв модерен комунистическо-либерален хибрид.

Днес е тъжно това в Ница, във Франция, много тъжно, но е крайно време, ако има лидери в Европа наистина да преоценят ценностите, които десетилетия им налагаха или ще продължат да бъдат привидно „твърди” срещу терора. Либералстваща Европа вече фалира.