Иван Сотиров

Едно време бразилският футболен национал д-р Сократес беше казал, че футболът е проста игра, но не е за прости хора. Същото е валидно и за политиката, но не и за нашите реформатори, които обичат сложните трикове и финтове, с което отбелязват пореден гол в собствената си врата. В древността е имало една непобедима армия - тиванската. В нея мъжете са били любовници и са се биели по двойки, бранели са се взаимно в битката, а когато единият е бил ранен или убит, любимият му се е биел още по свирепо. Днес реформаторите се движат по петици, но не защото се обичат, а 

защото не си вярват

Там всеки и не без основание подозира другия, че се е договаря за участие в управлението зад гърба на останалите. РБ имаха уникалният шанс да поставят като единствено условие на преговорите с ГЕРБ няколко важни приоритета без персонални въпроси и пазарлъци. Те бяха създали за много от своите избиратели внушението, че ще бъдат гарант за откъсването на България от енергийната и геополитическа зависимост от Москва. Те можеха да водят играта, ако бяха поставили пред Борисов дилемата – с Европа и с нас, или с Путин, БСП, ДПС, АБВ и Атака. Да, но за това се иска акъл, кураж, себеотрицание и патриотизъм. Вместо това, след като реформаторите се изложиха публично, решиха да замазват положението като оттеглиха персоналните претенции и започнаха доста неубедително да говорят за някакви приоритети. Надали вече има разумен човек, за който да не е ясно, че РБ ще отстъпи от всеки свой приоритет за да участват във властта, в противен случай ще се разпаднат. Демонстрираното от РБ високопарно и претенциозно говорене, което не съответства нито на състава им, нито на поведението им, нито на резултатите им, започна да отстъпва на паниката от изпадане. Изглежда, че пак са объркали златния ключ към управлението с този за мазето. Вчера, точно в момента, в който всеки реформатор се виждаше министър, след тежък петчасов изпит, бяха

върнати на поправителен 

защото нямали редовни документи. На пресконференцията, след срещата с ГЕРБ, имаха поведение на хора, които излизат от някой кофи-шоп в Амстердам, а не от преговори за съставяне на правителство. Приложиха им трик, по-болезнен от чупенето на ръце, който води до чупки в кръста. Чак на десетия ден от изборите в РБ взеха да загряват, че са избрали най-глупавата роля, тази на мразещия, в парламентарния сериал “Всички обичат и подкрепят Бойко“. Друг е въпросът, че тази подкрепа е като тази, която оказва джебчията, като превежда възрастен човек през улицата за да го пребърка. Сега реформаторите са в положението, за което народът казва: - „Хитрата сврака с двата крака“ или като в анекдота за оня тарикат, който за да не плати, почти изял торба сол, за малко не издържал сто тояги на голо, обидили го частично и в крайна сметка дал парите. Та така е с триковете в политиката – трик, трик и накрая хеттрик.