​Убийството на Немцов - краят на една илюзия

Илиян Василев*

Показният разстрел на един от водачите на руската опозиция само на метри от Кремъл оттеква болезнено и шокира не само Русия, но и целия свят. С него беше премината червената линия, която отделяше управлението на президента Путин от най-мрачните страници в най-новата история на Русия - периода на Сталин. Борис Немцов беше трън в очите на мнозина крайни националисти, които доразвиха главния идеологически постулат в сегашната кампания за оцеляване на режима на Путин - "Родината в опасност" - в догма и послание към

фанатиците да защитават до смърт своя Месия

Немцов не можеше да бъде спрян с арести от полиция или със съдебен произвол - прекалено голяма фигура беше за да бъде накаран да замълчи. Той действително беше първоначалния избор на Елцин за негов заместник, но в последствие службите наложиха своя избраник Путин. Немцов, заедно с Касянов, Рижков и Милов бяха заемали най-високи постове във властта и като такива знаеха механизмите, които движат Кремъл.

Дейността на Борис по разобличаване на Путиновата политика в Украйна и безпределната му тревога за разкъсване на историческите връзки между два братски народа нямаше как да не бъдат наказани от някой, който стреля в Украйна в защита на сепаратистите и комуто Немцов пречи. Фронтовата линия на битките в Източна Украйна минава и през Москва - и там стрелят и убиват хора.

Да, малко вероятно е Путин лично да е дал нареждане за убийството на Немцов. Както беше и за Литвиненко или за Ана Политковская. За това си има неформали, полувоенни, организирана престъпност и служби, който пазят режима. Но руският президент носи пряка отговорност за възраждането на крайните форми на руския национализъм, за възраждането на духа и похватите от времето на Сталин, за потискане на инакомислието, за разгръщане на омразата и разделението, за насаждане на атмфосфера на терор и безвластие, за пренебрегване на елементарни човешки права и свободи - и 

всичко в името на оцеляването на Путин

Ако дълго и упорито насаждаш омраза, насилие и недоверие към външния свят, то неусетно те започват да преливат около теб, прерастват в недоверие, насилие и омраза към ближния и съседа. И един ден някой започва да убива.

Най-големият кошмар на Владимир Путин е, че в стремежа си да се огради отвсякъде от заплахите на Майдана и на демократичната опозиция, той насърчи създаването на различни неформални и полувоенни структури като обшествен буфер срещу опозицията. Тези сили не могат да бъдат постоянно държани под контрол защото в екзалтацията си по доказване на своята лоялност към Вожда и "защита на Родината от майдановци" те винаги могат да прекрачват границата и поемат нещата в свои ръци.

Затова днес Путин не може да се измъкне с дежурното обяснение, че някой го провокира - тази система и режим са създадени изключително и само за да обслужват оставането му на власт. Бъдете сигурни, че скоро ще бъде намерен някой дежурен виновен, който да поеме отговорноста за разстрела. Но никой разследващ няма да се осмели да стигне до истинския морален убиец и поръчителите.

Не изключвам и други крайности в отчаяните опити за информационно противодействие за да се снеме личната отговорност на първия човек в Кремъл за убийството на една от най-ярките фигури на политическия небосклон на Русия в последните двадесет и пет години. Борис Немцов беше всичко, което Путин не бе - ерудиран, харизматичен, висок във всякакъв смисъл човек.

От тук нататък Русия няма да бъде същата. Дългото сбогуване на руския президент с властта ще бъде болезнен, неравен и частично обратим, но неизбежен процес. Убийството на Немцов не е последното - много хора още ще загубят своя живот и в Русия и извън нея - защото царете в Кремъл, особено 

тези с власт и пари, никога не си тръгват доброволно

100 години след 1917 изглежда Русия върви към нова революция.

* Авторът е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г. Коментарът е публикуван в личния му блог.