Александър Йорданов 

На 31 май Общинският съвет във Велинград почти единодушно е приел решение за поставяне на паметна плоча на мястото където е бил домът на комунистическия функционер ген. Атанас Семерджиев. С това си решение велинградските общинари са зачеркнали не само буквата, но и духа на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обвародван в бр.37 на Държавен вестник от 5 Май 2000 г. Приели са, че лица, опозорили се с действия срещу България, заслужават същата почит каквато заслужават личностите, с чиито живот и дела наистина можем да се гордеем като народ и държава. Налице е неморално деяние целящо 

подмяна на паметта

 То репресира истината и освобождава от отговорност лъжата. Защо велинградските общинари приеха това решение? Един от възможните отговори е, защото самите те са безпаметни, не познават българската история, живеят още в комунистическото време, където националното предателство бе на почит. Член втори от цитирания закон изброява подробно престъпленията, част от които включва и дейността на удостоения с „честта” да има „паметна плоча” комунистически деец Семерджиев. 
Генерал Атанас Семерджиев е активен участник в терористичната война на БКП срещу българската държава преди 9-ти септември 1944 г. Той ръководи незаконна въоръжена терористична организация, чиято дейност и цели са изцяло подчинени на плановете на чужда държава. Тази чужда държава е СССР. В наши дни за такава дейност (сравнението с ислямските терористи идва само!) не се прощава, не им се издигат паметници и на домовете им не поставят паметни плочи. Независимо, че и те фанатично се борят за своята „идея”, за друго и „по-светло” бъдеще. Проблемът с ген. Атанас Семерджиев е още по-драстичен, защото благодарение на терористичната си дейност той прави завидна кариера в Народна република България. Става началник на Генералния щаб на Българската народна армия, след като старите офицерски кадри – военен елит на страната, са избити или репресирани.  В качеството си на Началник на ГЩ на БНА Семерджиев подписва заповед № 39 от 20 август 1968 г. за въоръжена интервенция на части на българската армия в Чехословакия, с цел да бъде смазана волята на чехи и словаци за „социализъм с човешко лице” – т.нар. „Пражка пролет”.  Защото ген. Семерджиев е бил за друг социализъм – съветски, със 

„зверско лице”

 За такъв зверски социализъм бяха и всички ръководни кадри на БКП, които изцяло бяха подчинили България на съветския комунистически режим. За това престъпление срещу родината ни няма морална давност. То заслужава само Вазовата „грамада” и „Проклет да е!”  За заслугите си към чуждата държава ген.Семерджиев е отличен с орден „Червена звезда” на президиума на Върховния съвет на СССР.
Ген. Атанас Семерджиев е част от политическата върхушка, която под диктовката на Москва скрива истината за ядрената катастрофа в АЕЦ „В.И.Ленин” в Чернобил, случила се на 26 април 1986 година. Над 1 милион вече са българите жертви на престъпното комунистическо мълчание тогава. И днес хиляди българи продължават да умират от пораженията нанесени през 1986 г. от Чернобил. Но велинградските общинари очевидно смятат, че на дома на един от тези „мълчаливи убийци” трябва да поставят паметна плоча. В нормалния свят паметни плочи се поставят на домовете на жертвите, а не на палачите. Във „велинградския свят” очевидно не е така. За жертвите, в резултат на престъпното мълчание на комунистическата върхушка по време на чернобилската авария, няма паметна плоча! Но ще има за ген. Семерджиев!? 
На 1 август 1990 г. ген. Атанас Семерджиев бе избран от 7-то Велико народно събрание за вицепредседател (вицепрезидент на България). Този „избор” бе поредното предателсттво на част от ръководството на СДС тогава. В парламента най-напред бе избран д-р Ж.Желев за председател (президент) на републиката. След като СДС бе загубил изборите – манипулирани и фалшифицирани от кадри на ДС и функционери на БКП,  ние нямахме нито моралното, нито политическото право да ставаме ортаци с комунистите издигайки своя лидер за президент. Защото неговото избиране можеше да се случи само с гласовете на комунистическото мнозинство в парламента. Но в СДС тогава надделя тезата: „Премиерът Ваш, президентът – наш!”.  Същевременно без знанието на народните представители от СДС, без решение на Националния координационен съвет на СДС, без волята на избирателите ни, д-р Ж.Желев най-неочаквано предложи за вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев – министър на вътрешните работи в правителството на БСП.  
Спомням си и днес този цирк. След като благодари на депутатите за избирането си д-р Желев се запъти към „синия блок”. Но от блока на БСП започнаха да протестират. Защото знаеха това, което ние не знаехме. Стигна д-р Желев до първия ред на пленарната зала, но бе пресрещнат скорострелно от Димитър Луджев, който му прошепна нещо на ухото. Желев направи кръгом и се върна на парламентарната трибуна. И на бърза ръка предложи ген. Атанас Семерджиев за вицепрезидент. От групата на БСП посрещнаха предложението с бурни аплодисменти, а  недоумението в нашия парламентарен съюз бе повече от видимо. Председателят на парламента акад. Николай Тодоров побърза да постави предложението на гласуване. Нямаше обсъждане, нямаше изказвания, реплики и дуплики. В залата бе пълен хаос, никой не броеше гласовете и почти мигновено генералът бе обявен за избран. Запомнил съм, че само 7 души – от Радикалдемократическата партия в България и Демократическата партия,  

гласувахме против

 Но сценарият на задкулистното другарство между част от ръководството на СДС и висшите функционери на БСП продължи да се реализира.  Андрей Луканов наричаше това другарство „Съюз на разумните сили” – СРС,   а партньорите си в СДС –  „радостно разумни сили”. Това бе „съюзът”, който предаде надеждите на едва прохождащата българска демокрация. След първото предателство, следващите вече се случваха по същия Сценарий. 
Всъщност д-р Ж. Желев, мир на праха му, прие за свой заместник предложената му от БСП кандидатура на агент „Славейчето”. Защото това е агентурният псевдоним на ген. Атанас Семерджиев. На 26 август 1990 г. комунистите си подпалиха Партийния дом в центъра на София. Провокацията целеше да хвърли вината върху „сините фашисти”.  Комунистическият електорат трябваше да вижда в демократите „фашисти”. Една част от този електорат и до днес мисли така. Години по-късно д-р Желев призна: „Аз никак не изключвам цялата работа да е била подготвена от службите, свързани с определени кръгове в БСП”. Но тогава престъпното комунистическо деяние направи така, че „сплоти редиците” на бесепарите. А ген. Ат.Семерджиев се писа „герой”, като в спомените си заявява, че е бил притискан да изпрати танковата бригада да смаже „сините фашисти”, но той не го е направил. Вероятно затова днес, включително и с гласовете на „гражданите за европейско развитие”,  „Славейчето” ще се доволства посмъртно с „паметна плоча”. 
Не мога да отмина и общоизвестното. Като министър на вътрешните работи ген. Ат.Семерджиев нарежда унищожаването на 134 102 дела на агентни и сътрудници на комунистическата Държавна сигурност. За това си престъпно деяние той бе съден, но не и осъден. Защото така е в държавата, в която на терористи издигат паметници и паметни плочи. Престъплението с унищожаването на близо 40% от досиетата на ДС направи така, че контролът върху прехода остана в ръцете на огласени и неогласени агенти и сътрудници на ДС. Те овладяха политическата и икономическата власт в страната. Владеят я и до днес. И абсолютно няма никакво значение в коя партия ги откриваме. Или дали изобщо са в партия. Те са си самодостатъчни. Интересите им се преплитат чрез общото им скрито котило – ДС. Те са властта – и вчера, и днес. И точно този факт обяснява гласуването на велинградските общинари. Те се съоразяват с видимата и невидимата власт в България, а с гласуването си се вписват в Сценария и разкриват, че кадровата енергия на ДС и БКП продължава да носи злини на родината ни. Защото поставянето на паметна плоча на ген. Атанас Семерджиев е гавра с българската демокрация, срамен акт, кощунство със страданията и паметта на българския народ.