Aлександър Йорданов: Последният изпаднал "лаборант" измисли преобличането на РБ

Току що прочетох, че в Реформаторския блок се подготвя и коментира коалиционно споразумение с ГЕРБ за управление след изборите. Затова и питам директно: вярно ли е или не? Ако е вярно, откога е вярно. Ако ли пък не - добре. И не се сърдя, че са ми откраднали идеята. Подарък. До преди няколко месеца лидери на РБ от сутрин до вечер повтаряха, че не може да има "общо управление с ГЕРБ". Какво се е случило междувременно?

И още един въпрос. Отлагането на конгреса на РБ е правилно. Защото той бе замислен като опит една от партиите в Блока – ДСБ, да навлече "нова партийна дреха". През 1997 г. този номер реализираха заедно Иван Костов и Христо Бисеров като трансформираха успешното национално движение и коалиция СДС в партия. Така бяха унищожени автентични, с корени в "буржоазна България" и заемащи почти цялото политическо пространство, партии и граждански организации, които тогава съставяха СДС. Резултатът е известен. Идеолозите на превръщането на СДС в партия след това си направиха сами свои партии и един по един изпаднаха от парламента. 

Последният изпаднал стана "лаборант" и май той е измислил номерът с преобличането.

Тревожи ме обаче масовият призив на членове и симпатизанти на ДСБ на изборите да се гласува "преференциално", т.е. всеки да подкрепи своя партиен кандидат в уж "общата листа" на РБ. Това е крайно неморално и непочтено спрямо самата идея за обединение, която май трябваше да демонстрира Реформаторския блок. Боя се, че взаимното "прецакване" между партиите в блока ще изиграе на всички лоша шега.

Опасна и глупава е и тезата за "избори до дупка", т.е. за формиране на правителство с "краткосрочен мандат". В балкански условия това обикновено се превръща в карикатура на управление и след това обикновено не "краткосрочните" идват отново на власт, а опозицията, която ще има достатъчно време - година, две, да критикува управлението. Затова и мисля, че страната ни има нужда от стабилно четиригодишно управление, в което управляващите да докажат, че не са майстори единствено на партийно-партизански конструкции и на опозиционен тип поведение, а имат държавнически опит и воля да реализират успешно управление.