Неотдавна Станишев заяви, че кабинетът "Орешарски" щял да докаже "с дела", че е независим от олигарсите. Нека да видим тогава с какви "дела" се занимава управлението, докато се е вкопчило във властта.

Протестите в България навлязоха в четвъртата си седмица - с едно основно искане: оставка. Отговорът на управляващите може да се обобщи с казаното от лидера на социалистите: „правителството се вслушва в хората и техните искания", но „би било напълно безотговорно сега да се провеждат предсрочни избори". „Хората" всъщност искали „работещо правителство, което да решава социалните и икономическите проблеми". „С дела" то щяло да докаже, че е независимо от олигарсите. Председателят на парламента пък призовава всички към "отговорно поведение". На фона на тези изказвания е редно да се запитаме: с какви "дела" се занимава управлението, докато "отговорно" се е вкопчило във властта? Какво всъщност работи "работещото" правителство?

И закипя безсмислен труд...

Управляващите не искат и да чуят за оставка и нови избори, но веднага старателно се "вслушаха" в гласовете за промяна в Изборния кодекс. Причината е проста - в темата за изборните правила, по която сред протестиращите няма единодушие, те съзряха идеална възможност за отлагане на самите избори.

Изборният кодекс наистина се нуждае от промени, свързани с повишаване на доверието в изборния процес, повече гаранции срещу манипулации и осигуряване на равнопоставеност на участниците. Тези промени обаче могат да бъдат подготвени и приети сравнително бързо и при висока степен на съгласие в обществото. Което не устройва управляващите.

Затова те се опитаха да докажат, че е крайно наложително да се приеме изцяло нов Изборен кодекс. После тласнаха дебата в "глуха линия", като за пореден път го върнаха към изначалния въпрос за избирателните системи и разшириха до безкрайност кръга на участниците в него. И закипя усилен и безсмислен труд. Така, имитирайки диалогичност и отвореност към обществото, управляващите всъщност се опитват да печелят време.

Заедно с това се стараят по всякакъв начин да доказват, че вършат нещо. Затова всеки ден обсебват програмите на БНТ и БНР с преки предавания на парламентарните заседания. "Излъчваме пряко, за да види обществото, че работим. Трябва да се покаже, че властта ни трябва, за да решаваме конкретни проблеми и се трудим в интерес на гражданите", признава чистосърдечно депутат от управляващото трипартийно мнозинство.

Списъкът с "делата" на правителството

Трудът „в интерес на гражданите" се изразява предимно в поредица откровено популистки решения - купуване на благосклонност чрез дребни подаяния, които не решават, а създават нови едри проблеми.

Най-добрият пример е прехваленото 5-процентно намаление на цената на тока. Приетите набързо законови промени може да спестят по лев-два от сметките сега. Понеже обаче блокират либерализацията и връщат назад реформите на енергийния пазар, те в не много далечно бъдеще ще ни „излязат през носа" - заради задълбочаването на енергийния колапс, заради превръщането на днешния излишък в недостиг на ток и заради новия рязък скок на цените.

Подобен ще е ефектът и в друга жизненоважна сфера, която се нуждае от болезнена, но неизбежна радикална реформа, а не от връщане назад. Именно това обаче правят днешните управляващи, канейки се да отменят една от малкото смислени стъпки на предшествениците си - постепенното повишаване на възрастта за пенсиониране. Намерението им да отворят нови вратички за ранно пенсиониране в краткосрочен план ще издълбае нова многомилионна дупка в бюджета, а в дългосрочен - ще задълбочи още повече кризата в пенсионната система.

В същата катастрофално порочна посока е и отказът от реформи и наливането на публични средства в закъсали държавни фирми - днес ВМЗ, утре БДЖ... Това не е „спасяване", а поддържане на изкуствено дишане преди неизбежния край.

Така нареченият „социален пакет" на правителството пък, който можеше и да има известен смисъл, ако беше съпътстван от смислени икономически реформи, предстои да бъде допълнен с поредно увеличение на минималната работна заплата по никое време - от първи октомври. Единственият ефект от което ще бъде ново нарастване на фалитите и безработицата.

Есенция на тази политика е актуализацията на бюджета. Понеже не е логически аргументирана с някакви видими икономически причини, може да се допусне, че тя цели най-напред да внуши, че положението е тежко и затова правителството не бива да подава оставка. А след това - да осигури средства за купуване на още време чрез нови популистки подаръци. Само че раздуването на разходите, повишаването на дефицита и на държавния дълг ще задълбочат кризата още повече. А и самата идея за актуализация на бюджета е лош знак към пазарите и инвеститорите.

Бездействие, бъркотия, безпомощност

Впрочем, доскоро самият премиер и излъчилата го партия твърдяха обратното - че бюджетът е подценен и че обещават да го напълнят, като пресекат контрабандата. Днес по този въпрос цари пълно мълчание, а повече от месец управляващите не могат да намерят кой да оглави митниците. През това време контрабандните потоци едва ли са спрели.

Затова пък заради изкуственото разделяне на регионалното министерство на две е спряла работата по големи инфраструктурни проекти и е блокиран инвестиционният процес. Повече от месец не е ясно какво и как точно ще работи мистичното ново Министерство на инвестиционното проектиране. Цялата работа прилича на добре организирана бъркотия с цел да се задоволят безкрайните апетити на по-малкия коалиционен партньор, като му се осигури удобно място край големите финансови потоци.

Подобен хаос цари практически във всяка сфера на управлението. Заради своя трагикомизъм един от най-ярките примери е от правосъдието. Комично е назначението на заместник-министър, който час по-късно казва, че не е давал съгласието си. Трагично е, когато в правителство, определящо себе си на първо място като експертно, в сфера, в която трябва да се прави най-важната и най-тежка реформа, при наличието на сериозен експертен потенциал, за заместник-министри да се назначават един консул и един бивш полицай и охранител с инженерно образование. Което не е упрек към самите зам.-министри, а свидетелство за безпомощността на управляващите. Цената на тяхното „отговорно поведение" ще е доста по-висока от цената на „безотговорните" предсрочни избори.

Тези дни депутат от новата Тройна коалиция казал неофициално: „Ще направим, каквото поискате. Само не и оставка". Протестиращите обаче искат едно - оставка.