Д-р Любомир Канов*

Аз мисля, че хората на България не могат да си позволят да загубят тази битка. Става въпрос за хората на България наистина – тези, които са сърцевината на нейното бъдеще, образовани, можещи; тези, които работят, плащат данъци, искат да останат в страната си, да отгледат децата си тук, да запазят езика и културата си. И точно тези хора, които привидно могат да изглеждат като малцинство или като градски елит, като „богати и красиви” по Дърева и прочие, са ценностните, стойностните хора на България. Последователните разочарования, нека кажем дори и провали, на демократичната десница, както се нарича тя, доведоха до последователни вълни на емиграция. Някои от емигриралите се отчуждават от страната си все повече и повече, децата им израстват в чужда култура и връщането им е вече невъзможно. Така че тази последна генерация от млади хора, между 20 и 50 години, хора продуктивни и интелектуално издигнати, можещи, работещи, не би трябвало да  загубят тази битка и това прозира в тяхната настойчивост, в тяхното упорство. Властта се подсмихва – виждаме милиционера Миков, виждаме все по Бериоподобното лице на Станишев ( наистина все повече заприличва на Лаврентий Берия с очилцата, само меката шапка му липсва); виждаме и тази Мая Манолова, която при цялата лекота на безсрамието, с което лъже, е ужасяващо посредствена, как да кажа, дори безчестието й е посредствено и личи във всяка нейна дума; виждаме скромното свеждане на очите на Местан надолу, подобно на коварна пепелянка, както вече се изразих в текста, който цитирахте; виждаме също президиращия  Бисеров, също продукт на СДС, също предизвикващ ужас от разсъдъчната способност на издигналите го някога за един от лидерите на СДС. Въобще пред очите ни е панорама от лица, фигури и политически характери, които в никакъв случай не са по-малко отвратителни от самия Делян Пеевски.Те са от една политическа и антропологическа класа, която предизвиква възмущение и срещу която образованите и можещи хора не могат да си позволят нито сантиметър отстъпление.

*Текстът е от къс от интервю, публикувано в Портал „Култура”.