Христо Марков

Бях се подготвил за дълга, аналитична статия, но това, което прочетох ме изуми и стресира. Напълно сериозно.
            Военният министър, биографичният доносник на комунистическите тайни служби Красимир Каракачанов отново вади в дневния ред наборната военна служба и решил да раздава привилегии на младежите, които се тропосат в „доброволната казарма“, т.е. – „да здраствует новия, патриотичен РАБФАК“.  Нали поне по-възрастните си спомнят какво беше това чудо социалистически РАБФАК, чрез който комунистически храненици бяха записвани във висши учебни заведения и преподавателите бяха задължени да ги докарат до диплома. Така за няколко години се напълниха  предприятията с полуграмотни висшисти, които не ставаха за нищо, бяха отчайващо прости и само си развяваха дипломата, но пък

 заемаха местата на кадърни хора

            Сега безумието е прехвърлено към някаква хипотетична казарма, след отпадането и, след отвратеността на младежите от нея подхранвана от родители, баби и дядовци. И на „образования“ военен министър идва ли му на ум, че няма никакви кандидати дори за неговата специалност история, да не говорим за право или журналистика. Пък и да му припомня, че вузовете в страната се отделиха от държавата още през 1990 год. Другите са частни и не може никой да ги накара насила да приемат поредните тъпи рабфакаджий…

            Изглежда министърът сериозно си мисли, че това е някаква грандиозна реформа в българската „народна“ армия!? Наистина натъкмена по патриотически и популистки, ама младите ще ви кажат, че

страда от тежък умствен дефицит

 Е, има и някакви неясни финансови параметри.
            Ако е ходил войник, Каракачанов знае, че наборната армия излиза доста по-скъпо от свръхсрочната платена, някъде към 50% повече. Съотношението е 2 към 1 в полза на наборната служба. Не е грешка – издръжката на наборния войник излиза около 1 850 лв., а платената служба на боеца е около 900 лв. И в двата случая трябват пари, но в единия те са доста повече, така или иначе ще трябва да се бърка дълбоко в хазната. В близко бъдеще може и да се намерят, но дали ще е все така? Прегледах военната си книжка. В  „развитото социалистическо общество“ са ми плащали 5.20 лв. на месец като младши сержант и командир на радиостанция, които стигаха за 5 кутии цигари, десет вафли и паста за зъби. На месец! Две години напълно загубено време, ама напълно! Наскоро посветих един забележителен разказ във Faktor.bg на соц-казармата – „Пецата и Шмихи“. Съветвам всеки, който лелее за онези времена пак да го прочете, включително видния отвсякъде  военен министър Каракачанов!  Онези времена отминаха безвъзвратно, примирете си и мислете нещо наистина иновативно!
            Нищо не стана  с поредната модернизация на армията, флота и ВВС, абсолютно нищо. 

Провал, пълен провал

 и просто трябва да се замаже рухването и. Вместо да излязат Каракачанов и президента Радев да ни обяснят защо не става поредната военна „риформа“ се атакува „през центъра“ с доброволната наборна служба.  Но в същото време отново виснахме на хранилката на руските МИГ-ове – стара и хранителна мечта на някои управници. Може и да не е съвсем така, но действията на силовото ведомство накланят везните в тази посока.

            Спомням си в началото на прехода колко усилия ни костваше преминаването на социалистическата армия на професионална основа, изчистването на тълпите излишни и неподготвени офицери, жестоката битка с мафията на „зелените чорапи“ от военното разузнаване, прочистването пътя на млади и способни командири, които поне да знаят малко езици и да имат фасон на истински офицери. Така и не бяха по достойнство оценени истинските усилия, които положиха първите цивилни министри – Димитър Луджев и Александър Сталийски. Първият прочисти със замах един напълно амортизиран офицерски корпус, а Сталийски остана в историята с прословутата си заповед, с която 

образованието, получено в СССР не се признаваше за висше

 и „възпитаниците на съветската академия“ поеха пътя  „в резерва“. Между другото, тази заповед не е отменена от никой след него и още е в сила!
Този абсурд ще продължи и смятам сериозно да се заема с 

просветяването на  „фуражките“

 що беше това социалистическа казарма и какви поражения нанесе върху обществото, защото проблемите бяха твърде сериозни, но за тях не се говори. За извращенията, за педерастията, която се вихреше, за самоубийствата и нещастните случаи, за  „трудовата повинност“, за въоръжението и далаверите с оцветения бензин и още, и още. Така че – очаквайте твърде любопитни неща.  В началото на 21 век един български министър да ни връща в съветско-социалистическата казарма е  смешно и абсурдно и си струва да се проведе малко повече просветителска дейност, защото очевидно някои хора имат нужда от нея. Очаквайте…