Товарищи фашисты, милости просим.                    
Вместе власть буржуев сбросим.
Фашисты и большевики – пролетарии-братья.
Крепите над миром красные объятья.
Пролетарии, стройтесь в единую линию
Сегодня командуют Троцкий и Муссолини.
Красное знамя борьбы пролетариев.
Сегодня развернуто от России до Италии.
                                                       Владимир Маяковский 
                                            в. "Известия", 31 ноември 1922 г.

Днес поднасяме цветя пред безименните гробове на избитите от комунистическия режим български мъченици. Някои се питат откъде и откога започва да блика изворът на сатанинската жестокост, с която довчерашни козари, апаши и лумпени изтребват цвета на нацията, по особено жесток начин умъртвяват хора, които са им давали работа и средства за съществуване, учили са ги на четмо и писмо, лекували са ги?! Откъде? Защо? Докога?

Черните дати

 в историята имат своите черни юбилеи. Процесът, който все още се опитваме да осмислим, започва преди 100 години. Началото е положено някъде през 1918 г., когато една балканска социалдемократическа партия започва т. нар. процес на болшевизация. Сиреч, по време на война да  премине към конспиративни, въоръжени, терористични действия срещу своя народ и срещу законното правителство. Прави го не вследствие на собствено органично развитие, а по заповед от централата на Коминтерна, чийто доброволни и фанатични агенти стават българските болшевики. Тогава, по фронтовете на Първата световна, БКП започва гражданската война срещу страната си. Гражданска война, която с кратки прекъсвания продължава и днес. За която през периода 1919-1944 г. другарите тесни социалисти получават 3 милиарда долара. От Москва, естествено.
Без разлагащите речи на комунистическите агитатори сред българските войски черните забрадки у нас щяха да бъдат по-малко от 160 000. Усилията на младата, недокрай болшевизирана партия, постигат и други частични, но знакови  „успехи”: още преди края на Първата световна българи убиват българи; в Радомир объркани войници, повярвали на Ал. Стамболийски и Г. Димитров, обявяват република и тръгват срещу столицата. 
Известни факти. Като „първото в света антифашистко въстание”, ръководено от Димитров и Коларов. Пратило на заколение над 3 000 българи. Станало оправдание за най-кървавия атентат през първите 20 години на ХХ век, надминат по броя на жертвите едва в края на 90-те.  И този варварски акт в църквата „Св. Неделя” не е оригинално решение на младите ленинци. То е препис от постановление на СНК (Съвета на народните комисари) на РСФСР от 5 септември 1918 г. за червения терор. „В сегашната ситуация тилът може да бъде осигурен само чрез терор. За гарантиране сигурността на Съветската република е необходимо класовите врагове да бъдат изолирани в концентрационни лагери..., да бъдат разстреляни всички лица, имащи отношение към белогвардейски организации, към заговори и метежи... Да бъдат публикувани имената на разстреляните и причините за прилагането на тази мярка.”
Хитлеристите ще започнат да градят своите концлагери 15 години след др. Ленин. През 1920-1922 г. в Русия броят на убитите цивилни граждани надхвърля два милиона души. Без да се броят десетките хиляди разстреляни в Крим и Източен Сибир, както и хилядите военни моряци, избити от Червената армия след въстанието в Кронщад. И стотиците хиляди селяни, разстрелвани със самолети и тровени с бойни газове от „прославения” маршал Тухачевски през 1921-1922 г.

На Балканите най-старателните ленинци

 също не изостават. След скромните победи на „антифашистката” съпротива, се разгръщат през 1944-1953 г. България става единствената страна, която след края на Втората световна дава три пъти повече жертви, отколкото в бойните действия срещу хитлеристкия вермахт. Световен рекорд! Защото организаторите и вдъхновителите на процеса прилагат уроците на двама вождове на световния пролетариат: Сталин и Димитров.
Достатъчно е през септември 1944 г. Димитров да изпрати телеграма до Трайчо Костов със съдържание „Докарайте арестуваните в София”, за да бъдат арестувани, застреляни, заклани или избити с брадви, мотики и тояги десетки хиляди българи.
Месомелачката се върти и през периода на „мирен възход”. Усилва оборотите си в Белене, Скравена, Ловеч. Смила храбрите горяни, отказали да преклонят глави пред сатърите на лев-главинчевци, антон-юговци и тям подобни чудовища. Троши костите на хиляди селски труженици, не пожелали да харижат земята и добитъка си на червените колхози.

Нищо лично. Сухата статистика твърди, че „само” 107 сътрудници на ДС са строили нова България като министри и зам.-министри. Излиза, че не гласоподавателят, демократично избраният български политик и информираното гражданско общество управляват страната ни от 1990 г. насам. А отново БКП чрез щита и меча си Държавна сигурност. Момците с „хладен ум, чисти ръце и горещо сърце” в кратки срокове сбъдват завета на онзи техен генерал, който се самоубива пред паметника на шумкарите в родното село. Веднага след 10 ноември 1989 г. ветеранът-чекист заявил пред ръководния състав на ДС: „Досега партията управляваше чрез Държавна сиурност. Сега ДС ще управлява сама”.
Затова в държавната администрация 

„работят” на ползу роду още 10 800 скромни сружители и доносници на ДС

          „ДС е Биг брадър. Тя е не само Биг брадър. Тя е като питона, който убива своята жертва. Той се увива плътно и стяга. В момента, в който жертвата изпусне въздух, стяга по-силно. ДС е била в състояние да удуши когото си поиска по тази схема. Макар не физически. Ако се водите на отчет по ДС, не можете да заемете доста приятни длъжности. Е, чистачка ще работите навсякъде... Омаловажаването на ДС в нашия живот е не безотговорно, а вид морално престъпление”, казва д-р Валери Кацунов като член на Комисията за досиетата. Няма да го чуете в най-престижните предавания. Там глаголстват антон-кутевци, андрей-райчевци, таско-ерменковци. И хиляди нейни верни чеда. 
Вече никой не оспорва факта, че 29-а година след началото на промяната най-голямата парламентарна група в Народното събрание продължава да бъде групата на Държавна сигурност. Независимо от формалното мнозинство на формално управляващата партия или коалиция.
От вицепрезидента Атанас Семерджиев с нежния псевдоним Славейче, през първия български космонавт, през шестима министри и шестима заместник-министри на отбраната, неуточнен брой генерали и около 80 % от митрополитите в Светия Синод са сътрудничили ДС. 
През 1992-1994 г. в Италия в операция „Чисти ръце”, ръководена от прокурора Антонио ди Пиетро, са арестувани 150 депутати, трима премиери, около 20 министри и друга политическа сган.  От общо 3 000 разследвани 75 % попадат в затвора. За жалост, нямаме си и скоро май няма да имаме Антонио ди Пиетро. За сметка на това внучето на др. Борис Велчев оглавява Конституционния съд, след като 7 години бе главен прокурор на Републиката.
Затова днес България е страната с:
- най-ниските заплати и пенсии в Европейския съюз;
- челно място по корумпирана държавна администрация;
- най-неефективна съдебна система;
- най-много милиционери на глава от населението;
- най-нисък естествен прираст и най-бързо застаряващо население;
- най-голям брой инсулти и инфаркти ;
- най-непрозрачни и подкупни медии.
Седмо десетилетие България преживява хуманитарна катастрофа. Сигурно защото е единствената държава, управлявана от шестима съветски граждани: Васил Коларов, Георги Димитров, Вълко Червенков, Гриша Филипов, Андрей Луканов и Сергей Станишев. В оценките на сериозни политолози тя все още се намира между класификациите на бандитска и провалена държава.
Затова валери-жабляновчета и сашо-симовчета отказват да почетат паметта на жертвите, изтребени от дедите и бащите им. Затова скачат срещу министъра на образованието и срещу новите учебници, разказващи за десетилетията държавен национал-социализъм. Затова отказват обективен прочит и измислят несъществуващи параграфи към Истанбулската конвенция. 

„Защото са терористи”
 
Докато това е така, за най-старата държава в Европа с висока степен на достоверност ще важи изразът: “Ако всеки можеше да избира къде да се роди, някои страни щяха да останат безлюдни”.  
Ако обществото и държавата не се избавят от призраците на най-опасната политическа организация в 1 400-годишната ни история и на ударния й отряд ДС, ние, злощастното местно население, ще останем заложник на комунистическото минало несвършващо. 
Заложник на генетично модифицирани мутанти на партията-масов убиец.
На стокхолмския синдром, развит у мнозина през последните 73 години. 
Ще се въртим в цикъла „БСП на власт – национална катастрофа – БСП в градивна опозиция”. Ще седим полупияни на сватбарската маса между роднина, милиционер и ченге. 
Все така ще се лутаме в лабиринта на активни мероприятия и масови психози. И периодично ще се сблъскваме с огнедишащата паст на червения Минотавър. 
Който милостиво ще ни отхапва по някой крайник.