Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

До изборите за Европейски парламент остават по-малко от две седмици. Затова и си мисля, че е време да споделя своите лични впечатления от предизборната кампания. 
Обиколих доста градове. Навсякъде кандидатите на СДС и ГЕРБ бяхме посрещани сърдечно. Залите – обикновено най-големите в съответния град, бяха препълнени. А това ми припомни първите години на демокрацията, морето от сини знамена и незабравимата песен: „Не щеме комунизъм, долу БКП!” 
Както някога, така и сега преди политическото говорене, организаторите бяха предвидили музикална прелюдия. Но по-важното е, че абсолютно навсякъде гражданите слушаха  много внимателно това, което кандидатите за евродепутати на ГЕРБ и СДС споделяхме с тях и разяснявахме. А необходимост от разяснения има, защото в редица национални медии практически отсъства темата за важността на тези европейски избори. Противниците на Европа успяха 

да превърнат предизборната кампания в махленска кавга,

 в долнопробна клюкарница. Просташкият тон се зададе от БСП, но бързо го подхванаха и други партии и кандидати. Най-вероятно така ще продължи и до деня на изборите. Затова и си оставата прав Алеко Константинов: „европейци сме ние, ама все не сме дотам”.   

Гражданите приемат с аплодисменти моите политически тези. Предполагам, че го правят, защото откриват в моите думи своите мисли. Не спестявам истината, че на тези избори Българската социалистическа партия е не просто наш политически противник, но тя е противник на България, на интересите на България. Опитвам се да разбера хората, които се страхуват от агресията и наглостта, които проявява БСП в стремежа си на всяка цена да се докопа до успех. Дори деликатната, винаги толерантна и дипломатична Мария Габриел –еврокомисар и водач на нашата листа № 12, обърна внимание на това, че е необходимо ние българите да преодолеем поне на тези евроизбори езика на омразата, на конфронтацията. Защото става дума за европейски избори, а не за местни такива. Става дума, че трябва да изпратим в европарламента представители, които да могат да постигат разбирателство, да отстояват заедно позиции в интерес на България и на Европа. Но е факт, че повечето партии, а и индивидуални кандидати, гледат на евроизборите като на катапулт, който би ги изстрелял  в по-висока орбита на предстоящите през есента местни избори. 

Истината е, че евроизборите могат да бъдат спечелени или от ГЕРБ и СДС, или от БСП. 

Останалите участници в тях си поставят минималистични, а някои и нищожни цели. Тяхната предизборна гюрюлтия не цели победата, а се свежда до това да имат поне един евродепутат, а някои имам чувството, че биха били „щастливи” и от половин такъв. Ясно е, че ще пропилеят гласове на избиратели. Но явно това е планът им да помогнат на БСП. 
Никога не е било добре за България, когато БСП е печелила избори. Тази ми позиция е отговор и на въпроса защо съм кандидат на СДС в общата листа с ПП „ГЕРБ”. Защото само това политическо обединение е в състояние да победи на тези избори БСП и да ги откаже от мерака им да предизвикат пореден хаос в страната. Защото стана традиция след изборна победа на БСП държавата ни да  пропада. Няма нито един разумен аргумент, който би ме убедил, че при ново социалистическо правителство у нас няма да ни сполети отново трагедия. Затова и мой граждански дълг е да предупредя още сега за тази опасност. Не искам още  едно поколение да трамбова жълтите павета скандирайки: „Не щеме комунизъм, „Долу БСП”! 
Днес БСП все повече се афишира като 

антиевропейска и промосковска партия,

 а това означава, че е противник на българските национални интереси. А тези наши интереси са добре известни – България да бъде достоен и авторитетен член на своето европейско семейство, да бъдем и достоен член на НАТО. Защото само така можем да бъдем успешна държава. Който не вярва нека сам си направи справка дали са цъфнали и вързали онези държави от бившия „съветски лагер”, които не са членове на ЕС и на НАТО.  И на първо място, докъде се е докарала самата Русия или съседката ѝ Беларус. Факт е, че руснаци днес се натискат да живеят в България, а не българи в Русия,  именно защото нашата държава е член на ЕС и на НАТО. 

Много десни избиратели са възмутени от факта, че на тези избори се явяват партии и коалиции, които се афишират като десни и дори демократични, но чрез кампанията която водят срещу ПП „ГЕРБ” и СДС, практически помагат на БСП да осъществи своите цели. Те подпомагат и ДПС, защото е ясно, че ДПС е винаги сигурен политически партньор на БСП за евентуално управление. Всъщност именно десни избиратели ми обърнаха внимание на факта, че когато в 43-то Народно събрание Реформаторският блок (СДС, ДСБ, ДБГ) бе част от управляващото мнозинство заедно с ПП „ГЕРБ”, то социалистите имаха само 39 народни представители. Но след като част от „реформаторите” предприеха атака срещу ПП „ГЕРБ”, а по-късно формираха коалицията „Нова република”, която междувременно яко дим изчезна, то в настоящето 44-то Народно събрание БСП вече има двойно повече народни представители. Излиза така, че атаката срещу ПП „ГЕРБ” тогава практически е усилила позициите и то двойно на БСП. И не случайно на тези евроизбори социалистите очакват, че новата атака срещу ПП „ГЕРБ” и СДС, ще направи немислимото доскоро за тях възможно – да стигнат до властта. 

Но защо обръщам внимание на този аспект от предизборната кампания. Защото това е проблем, който реално, извън медийната пропаганда у нас, реално тревожи всички десни хора в България. Защото българското дясно се създаде, за да се противопостави на сценария на БКП да пробута БСП като нормална демократична партия. За съжаление имаше политици демократи, които вярваха, че е възможно БСП наистина да стане нормална демократична партия и да подкрепи реално демократичните промени у нас. Пред мен, малко преди да си отиде от живота, д-р Ж.Желев призна, че това е била една от най-големите му политически заблуди.  А съвсем наскоро друг бивш лидер на СДС – Иван Костов, си призна, че неговата политическа теза за „национално съгласие”, изразила се в отказ от декомунизация и лустрация, е „политическа грешка”. Но направи това признание след близо 20 години! Но дали бе „грешка” или по-скоро бе напълно съзнателно и целенасочено политическо бездействие, част от Сценария? Защото как така се случи, че точно тези, които трябваше да бъдат лустрирани получиха при прехода най-големите финансови и икономически възможности. „Случайности” в политиката няма. Случайно можеш да се спънеш на улицата, но не и да продадеш „Нефтохим” на „когото трябва”. На противопоставянето на този Сценарий, който сега отново ни се пробутва уж от „десни” политици, сценарий който тласка отново към властта БСП, съм посветил книга с показателното заглавие „Да нарушим Сценария!”. Написаното в нея е от 90-те години. Защото младите може и да не знаят, но по-възрастните отлично помнят, че всяко идване на власт на БСП, независимо с какви обещания е придружавано,  е водило неизбежно до катастрофални икономически и финансови последици за страната, до безправие и тотално несоъбразяване със законите. Затова и в моето публично говорене в предизборната кампания, не пропускам да припомня, че БСП е наследник на престъпната организация БКП, която създаде и десетилетия крепеше престъпен режим. Законът твърди същото. Днес 

кандидатите на БСП за европарламента водят антиевропейска предизборна кампания

 От изказванията им става ясно, че те са противници на обединена Европа, на интеграционните процеси в Европа и обслужват единствено днешната политика на Кремъл за разделение и конфронтация между страните членки на ЕС. Именно Руската федерация е тази, която днес подкрепя крайни националистически и леви партии в Европа. Подкрепя ги идейно и финансово. И води хибридна война срещу  нашия европейски свят. 

От разменените мнения, от зададените ми въпроси, разбрах, че за мен ще гласуват само дясно мислещи хора, антикомунисти, т.е. такива, които не искат да допуснат до съзнанието си мисълта, че БСП може да се върне на власт. Моите избиратели искат повече Европа в България, искат европейски правила и правосъдие, те споделят гражданските европейски ценности, настояват за повече солидарност между европейските народи. 
Приемам за нормално, че кандидатите за евродепутати от ПП „ГЕРБ” винаги напомнят за успешното председателство на България на Съвета на ЕС, за реализираните инфраструктурни проекти, за направените инвестиции в отделните региони на страната. Те имат основание да твърдят, че при тяхното управление европейската промяна в България е придобила видимост, т.е. не е само на думи, както винаги е било при управленията на БСП. От своя страна аз и колегата ми от СДС Илия Лазаров, припомняме, че СДС бе политическата сила, която постави „композицията” на България на правилния коловоз отвел ни към ЕС и НАТО. Лазаров винаги обръща внимание, че днес в листата за евродепутати на БСП е Румен Гечев – един от основните съсипници на България при бесепарското управление на Жан Виденов. Тогава той бе вицепремиер и министър на икономиката, като икономическата му политика бе катастрофална, т.е. сравнима с тази днес на венецуелския путинист Николас Мадуро. Впрочем, българската евроинтеграция започна с подписването на Споразумението за асоцииране на България с ЕС, което се случи когато бях председател на 36-то Народно събрание. И пак тогава бе подписан рамковият документ, с който България се присъедини към програмата „Партньорство за мир“ на НАТО. 

С недоумение слушам как кандидати за евродепутати от други партии манипулират гражданите като им обещават едва ли не да станат зрители на пехливански борби в Европарламента. Билбордове и плакати на един такъв „пехливанин” са заляли България. Тоя номер в Европарламента не минава. Затова и смятам, че не случайно председателят на ЕНП Жозеф Дол призова за единство десните и дясноцентристките партии у нас. Защото в ЕНП усещат 

опасностите пред Европа – национализъм и менте социализъм

 СДС и ГЕРБ се вслушаха в този разумен глас, макар и да стартират на тези евроизбори от различни  изходни позиции – ГЕРБ като управляваща политическа сила, с шестима евродепутати в семейството на ЕНП, с еврокомисар –г-жа Мария Габриел, а СДС – като извънпарламентарна политическа сила, но също член на ЕНП.  
От разговорите, които проведох останах с впечатлението, че все повече хора разбират опасността от настъплението на националните радикализми, които вещаят изолация и  конфронтация на България с други старни от ЕС. Защото е добре известно, че няма националистическа солидарност. Всеки национализъм е „коза на свой крак”. Всеки „свой” национализъм враждува с „чуждия” национализъм. И когато радикално се сблъскат европейските национализми неизбежно следва война. Това  ни демонстрира ХХ век. Той бе век на „националните държави”, на  „отечествата”. Резултатът бе над 100 милиона унищожени европейски граждани. Днес лозунгът за Европа на „нациите”, на „отечествата”, ни връща към този кошмарен свят. А в Русия вече подготвят и децата за пушечно месо в новите националистически войни. Като демократ и десен политик  аз защитавам позиците на ЕНП. Защитавам евроатлантизма. Защото съм убеден привърженик на политиката на 

все по-тясно сътрудничество между ЕС и САЩ

 във всички сфери. И защото разбирам бъдещата политика на сигурност в Европа като неразделна от политиката на Североатлантическия алианс. България не може да има успешно развитие без членството си в ЕС, както и не може да има национална сигурност без членството си в НАТО. Това е моето послание на тези европейски избори. 

Това съм аз, кандидатът на СДС за евродепутат под №106  в бюлетината с № 12. 

Черногледството у нас е национална болест. Лоша дума никога няма да кажа срещу колеги с които някога сме били заедно в СДС. Макар да виждам как някои от тях положиха „героични” усилия да разрушат дома, който бяхме съградили, за да си постоят  свои партийни колиби. Истината е, че партиите могат да реализират своите програми и идеи само, ако са парламентарно представени и ако участват в управлението на страната. В повечето европейски държави управляват партийни коалиции. Това е въпрос на  политическа култура, а и така се реализират повече идеи и програми, осъществяват се повече реформи. За съжаление у нас има „десничари” с комунистически бръмбари в главите. На тях още им се привиждат революции, вземане на „цялата власт”, борба срещу „всички”. Навсякъде в страната срещнах седесари, които недоумяват защо не можем заедно с ПП „ГЕРБ” да управляваме, но сме съгласни заедно с ПП „ГЕРБ” да стоим в опозиция. Както впрочем и стояхме, и дори заедно трамбовахме в София „жълтите павета” при управлението на БСП с премиер Пламен Орешарски. 

Един симпатизант на „Демократична България” ми „разясни” поредния „сценарий”

Първо, каза ми той,  трябвало да падне от власт ПП „ГЕРБ”, след което ще има предсрочни парламентарни избори. На тях било възможно БСП, подкрепена от  ДПС и от някаква неродена още партия на президента Радев, да дойде на власт. И след това от „Демократична България” щели да бъдат заедно с ГЕРБ опозиция на БСП и да свалят социалистите от власт. „Велик” сценарий, няма що? Политическо салтомортале, в резултат  на което България ще загуби ценно време и със сигурност ще тръгне на заден ход.  А може би това е и целта? Изслушах го, защото политиката ме е научила да изслушвам всякакви глупости. Но отново обръщам внимание, че на предстоящите избори основният сблъсък ще бъде между ГЕРБ и СДС от една страна и  БСП – от друга. Така е и според социологическите проучвания. Факт е, че останалите партии, коалиции и индивидуални кандидати, нямат за цел победата на тези избори. Техните цели, както вече обърнах внимание са дребнави. Поведението им издава партиен егоизъм и нарцисизъм. То помага на БСП. Не бих искал да е така, затова и реших да участвам на тези избори. А мястото ми в листата е такова – шеста позиция (№106 в бюлетина № 12),  че ако бъда избран за евродепутат това ще означава, че сме постигнали победа. Ако не бъда избран то това ще означава, че БСП е вече на крачка от властта в България. Лош сценарий, след който ще следват лоши дни за България. Но аз все още продължавам да вярвам в добрите дни за отечеството ми.