Цветанка Андреева, политолог

Коя сила може да изведе от парламента организация, която няма да присъства в следващия парламент - каквато според всички социологически проучвания е формацията на Марешки?
Да тръгнеш срещу собствения си интерес означава, че си зависим от чужда по-силна воля, дори и да се назоваваш ВОЛЯ.
Колкото и да е ограничено политическото познание на г-н Марешки актът му на напускане на парламента не прилича на некомпетентност, а на стратегия. Политическа стратегия – добре, но чия? Знае ли Марешки какво върши и защо доброволно се самоубива политически? Вече е

 самоубийство да се върне след пазарлък

Да обявиш, че напускаш парламента и вече не представляваш избирателите си е изключително сериозен акт. В такъв момент трябва да имаш най-силния и железен аргумент пред обществото. Когато отказваш да представляваш властта на суверена, когато обричаш на край парламента, когато бойкотираш изпълнителната власт, когато способстваш за извънредни избори би следвало да имаш изключително важен повод. Вместо аргументи и причина, вместо стратегия и цел Марешки обяви, че не може да сподели причините, но ще ги измисли в рамките на някакви имагинерни тежки дебати в партията му.
Дори и да не ги споделя, дори и да си измисля причини Марешки не е сложен за анализ. Още след напускането на парламента от БСП, Николай Ненчев като опозиционер, добре познаващ политиката на Кремъл у нас и на Запад, прогнозира, че 

следващият напуснал НС ще е Воля на Марешки

В контекста на вътрешнополитическото поведение на БСП, както и в контекста на европейските избори поведението „Марешки“ вече е прозрачно ясно. То обслужва руската стратегия за разбиване на суверенните български национални институции и пленяването им отвътре, както и надигането на силна евроскептична вълна преди евровота. С второто Марешки се справя. Заедно с госпожа Льо Пен ясно се позиционира срещу фундаменталните ценности и институции на ЕС. Малко недодялано Марешки лобира за евразийската политическа линия на Кремъл, целяща разбиване на ЕС. И той като френската лидерка на крайната десница реши радикално да прегърне проруската външна политика. Марин Льо Пен дори и в България открито разказа, че партията и обществените им акции се финансират от руски банки. Дали пък „Воля“ и евтиното гориво нямат подобна система на субсидиране? Още повече, че наскоро беше разкрита схема, по която Русия ще финансира италианските националисти на вицепремиера Матео Салвини, който пък открито подкрепя политиката на Владимир Путин.
Разследване на L’Espresso разкри преговори за дизелово гориво между човек на Салвини и представители на режима в Кремъл. Схемата е три милиона евро в дизел, прехвърлени от руска компания към италианска фирма – сделка, благодарение на която Кремъл да успее да захрани касите на партията на Салвини в навечерието на предстоящите европейски избори през май.
В този контекст идва въпросът, а може би и отговорът за евтиното гориво на Марешки. Кой му го даде, за да пазарува избиратели, които да го вкарат в парламента и пред които той да не отговаря повече?

От гръмогласен атлантик – човек на Путин

 Познато, нали?
Прилика в господаря, прилика в политическото поведение.
Марешки беше защитник на НАТО, но в един момент емблематично се появи със селфи от Червения площад. Оказа се човек на Путин. Напомня ли ви нещо? 
Марешки и „Воля“ напомнят политическата биография на проекта „Румен Радев“. Изграден като публичен образ на натовски генерал Радев влезе в президентската институция и веднага забрави за НАТО. Стана твърд и последователен адвокат на режима на Путин пред международните институции. Лобира за: сваляне на икономическите санкции срещу Русия, за придобиване на бойни самолети, удобни за стратегическия интерес на Русия и не на последно място – саботира общите декларации на партньорските държави от НАТО.
Марешки е нещо като политически клонинг на Радев – и двамата, отдадени на доктрината на евразийския съюз с централна роля на Русия.
Радев дерзае за президентска партия, за президентска република, докато Марешки услужливо се самоубива, за да дестабилизира държавата и да предизвика така желания 
хаос и напрежение,  в които БСП заедно с нови консерватори-патриотари и новият проект на Радев спасително да овладеят следващия парламент, правителство, а и максимален брой от бъдещите български евродепутати.

Новите популисти 

Персонажите, режисирани от Кремъл, са реални европейски политици, но слабостта им е в бързо създадените им изкуствени образи. Те пропагандират някакъв политически радикализъм, но често дори самите им идеологии си противоречат. Те са националисти, но хвалят Путин. Те са консерватори, но отричат традиционната социална приемственост. Те са християни, но рушат християнската етика, като основа на европейските държави. Те живеят в европейски жизнен стандарт, но пропагандират руски модели на икономика и управление. Те искат да отидат в Брюксел, но да разрушат ЕС. Те искат Европа на отечествата и държави по примера на диктатурите на Путин, на Орбан. Те атакуват мира и живота на европейците, заигравайки със страховете на хората и с щедрите рубли от Русия.
Новите европейски популисти, редом с Марешки са обречени на неуспех, ако безразсъдството им се блъсне в здравата сила на демократите. Но дали точно тази сила и тези демократични лидери и механизми не са целта на атаката на кремълската стратегия? Дали обществото ни ще издържи на хибридната война? 
В политическата кампания през май трябва да излязат силни лидери, доказани борци, твърди в убежденията си демократи, готови да воюват за Свобода, за Европа, а не за рубли.