Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Не било вярно, че в България мафията си има държава. 
Айде, бе! 
Ами достатъчно е само да подръпнете дори една нишка от цялата тъпа история, която се разиграва пред очите ни около ареста на някой си Митьо Очите и ще видите каква смрад и мръсна пяна, пълна с отговорни държавни мъже, ще ви залее. И как на едно място тук са набъркани наркодилъри и обикновени бандити с прокуратури, БеСеПе-та, ДеПеСе-та, депутати и общински съветници, почтени частни фирми на бивши и настоящи ченгета, плюс всякакви други черно-сиво-бели структури, оплетени наистина като тънки свински черва.  
Но за да сме по-ясни в изложението, нека започнем с една кратка анкета:
Въпрос: Какво е общото между Митьо Очите, Хитьо Ушите, Питьо Устите и Гитьо Задниците?
Отговор: Общото между тях е същото като онова между Бенчо Бенчев, Тенчо Тенчев, Пенчо Пенчев и Генчо Генчев. 
Въпрос: Какво значи това?
Отговор: Значи, че докато никой не рови из този боклук, общите неща между тях са всички чужди неща, до които се докопат в съдружие. Ако обаче някой понечи

да разтръска крушата,

оказва се, че между тях вече няма нищо общо и всеки се спасява поединично. 
Тук, разбира се, не трябва да пропускаме все пак да споменем като общи за тях и някои наистина фрапиращи прояви на човещина, които хората от двете групи явно понякога си разменят. 
Например, научаваме от първа ръка, че Фенчо Фенчев случайно взел, та срещнал съгражданина си Витьо Бъбреците насред Солун и, тъй като онзи изглеждал твърде болен, от човеколюбие го откарал право в Стамбул на доктор. 
От една страна, разбираемо е човекът да изглежда болен. Не е лесно да те търси целия Интерпол, а ти да изглеждаш, сякаш всичко ти е наред. Освен това, не само адвокатите, но с времето и самите бандити научиха, че номерът с болестта понякога минава, особено пред такъв човеколюбив съд като българския, така че защо да не се подготвим с медицинските предварително.  
Важните въпроси в случая обаче са други. Например убийте ме, но не мога да ви кажа защо човеколюбивият Кленчо Кленчев не е откарал господин Циците в по-близката до Солун София, където той нямаше дори да плаща за преглед, ако е редовно здравно регистриран. Или защо в Стамбул Ченчев не е настанил Битьо Мозъците направо в болницата, ами случайно се е обадил на трето лице да наеме то цели 3 стаи в хотел и все пак - нито една от тях на името на господин Веждите. Или на Очите беше. Или на каквото там пише в съответния паспорт. 
И накрая – по каква още по-голяма случайност въпросният Дренчо Дренчев се оказва на мястото на ареста, точно когато турската полиция арестува господин Бъбреците. 
Когото, разбира се, Менчо Менчев, който мени версиите си като „Ролс-Ройс”-и или изобщо не познава /версия 1/, или познава, но само се поздравяват понякога /версия 2/, или пък са съдружници в някаква кристално чиста иначе охранителна фирма. Тоест, делят си паричките, но анонимно и без взаимни услуги….. 
Айде, бе! В тия кръгове, както е известно, това не става. Никой там не дели с теб пари бадева, без да му свършиш някоя и друга работа. То и в нормалния живот е така, ама в ненормалния е още по-така - пакетче ли ще пренесеш, с подходящите хора ли ще ме свържеш, високите с ниските места на властта ли ще събереш случайно на една и съща маса да пият кафе…..но няма как да минеш без нищо. 
Освен това, интересна е ситуацията и със спомената честна охранителна фирма, към която и двамата имат отношение. Както стана ясно от репортажа по темата на Нова тв, „шефът на фирмата е бивш полицай, синът му е зам.шеф на бургаския затвор, а дъщеря му е юристконсулт към ОД на МВР- Бургас.” 
Не, че има нещо лошо в това. Освен че най-нормалният въпрос в случая е как хора на закона работят пряко с хора от обратната страна на закона – доколкото въпросният Митьо Ноктите е бил дори не обикновен външен консултант, а цял мениджър във фирмата…..
Така, де, истината е, че всички споменати дотук типове изобщо не ме интересуват. И никой нормален българин не би трябвало да се интересува от тях. И не би трябвало да знае имената им, които май наистина са Легион. В един свят, където има върховенство на закона, част от тях отдавна щяха

да гният в затвора, а другите - в калта на общественото дъно,

защото на тъпите галоши там им е мястото.
Но тук е България и много неща стават по чудодеен начин. 
Прокуратурата подгонила някой си Митьо Очите. Защо го е подгонила обаче? Цитирам: „На 2 август Специализираната прокуратура разби организирана престъпна група, която в продължителен период от време се е занимавала с изнудване, палежи, телесни повреди”. 
Какво означава „продължителен период от време”, не е много ясно. При всички случаи обаче е ясно, че цялата работа е свършена адски некадърно, след като „продължителен период от време” наблюдаваш какво става и накрая, когато „разбиваш” самата група, не пипваш нейния тартор. 
Смешна работа. И жалка. 
Освен това съществува и логичното питане - откога започва този „продължителен период от време”. Дали случайно не е от момента, когато господин Очите бе сгащен и пуснат последния път или е от още по-рано. Да, както знаем, вместо да го вкара за малко поне на топло, че да отдъхнат Бургас и околностите, същата тази компетентна прокуратура или някоя друга, още по-компетентна, се споразумя с него. 
Знаете ли какво, граждани, в българското законодателство, което изначално съществува не в полза на истината и справедливостта, а на магистрата и престъпника, има тази възможност за споразумение, която прави нещата със законодателството ни още по-безумни, отколкото и без това са. 
Още повече, като гледам, процедурата за споразумение се ползва доста ефективно от „правоимащите”, тоест, от прокурорите в съгласие с бандитите. 
Да не говорим за приноса в тази каша и на всички безименни полицаи, следователи и прочие тути-кванти в родното МВР, които не могат да си намерят шапките, дори те да са им заковани на главата. 
Ето защо на моменти всички имаме усещането, че живеем в знаменитото стихотворение на Борис Христов, където самотният човек просто „лови мухите и ги пуска”. 
Най-тъпото е, че ние като целокупен народ плащаме луди пари на всички тези типове уж да ни защитават, докато те реално извършват поредица от некадърни и безсмислени, а много често – напълно вредни от обществена гледна точка

упражнения по борба с престъпността

Именно тук, в правоохранителната и правораздавателната система, е едната „врата у поле”, през която мафията си контролира държавата. Другата е отсреща, в полето на политиката. 
Ако не сме го знаели, сега, в случая с Кенчо Кенчев, научаваме как това се реализира на практика. Той бил, моля ви се, голям бизнесмен, но и много привързан към лявата идея човек. Искрено обичал левицата, затова спонсорирал безотчетно БСП с пари, чиито чет – 10, 20 или 50 хиляди, никой не знае. А може би и нула, ако вярваме на факта, че БСП не притежава никакви документи за дарения от въпросния човечец…..
Но, така или иначе, нищо че всъщност не ги е спонсорирал, червените от добро сърце го направили общински съветник – вероятно за да реализира някои от великите си идеи, които съвпадат с техните велики идеи…..
Така, де, щом не е на финансова основа любовта им, значи е на идейна. 
В случая трябва да се отбележи непременно обаче, че да си бизнесмен, независимо малък или голям, и да си привърженик на лявата идея, се счита за сериозен абсурд навсякъде по света. Най-паче в България, където цялата „лява идея” се свежда до 2 неща – безпросветна любов към Русия и тъпа комунистическа мантра за връщане на страната в благодатните времена на изцяло държавната икономика, където частният бизнес не съществува. 
Справка – последният пътеводен документ на БСП, скромно озаглавен „Визия за България”.  
Ерго, за да си ляв честен частник тук, или трябва да си изключително тъп, което означава, че няма как да бъдеш и голям бизнесмен едновременно, или трябва да не си истински бизнесмен, а да си получил парите и възможностите си наготово. Срещу нещо, разбира се, както вече обяснихме по-горе.   
Какво е въпросното нещо ли? Ами аз ако знаех, щях да отида и да се предложа да им го свърша, а те да ми платят достойно.  
И, не, с парите нямаше да си купя „Ролс Ройс” или частен самолет и нямаше да ги пръскам, за да подпомагам изкукали социалистически партии. 
Стига ми само тая награда – с цената на един голям, но добре платен компромис, да се махна завинаги от тази страна, където е възможно бандитите да управляват, безумците да благоденстват, а нас, нормалните, все още да ни считат за луди.