Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Искате ли малко геополитика за закуска? Но да ви предупредя, граждани – с нея не бива да се прекалява, много е хранителна, а това е опасно. Ако човек се натъпче с геополитика и си извади правилните заключения, може внезапно да го осени истината и за основния политически проблем на България – а това води до шок.  
Но да започнем от далече, далече – не, бе, не с Том Круз, той е дребен и кривокрак, а с Никол Кидман, отвсякъде перфектна.  
Имам предвид – да започнем от Австралия, която в тези предизборни дни пострада от кибератака, засегнала самия Парламент и офисите на основните партии. Няма леви, няма десни, всички са под ножа, както става ясно. 
По този повод „Ройтерс” цитират австралийския премиер Скот Морисън: „Експертите ни по кибер сигурност вярват, че много опитен извършител, обвързан с чуждо правителство, стои зад този злонамерен акт”.
Вярват, а? Разбирате ли как се говори в свободния свят – деликатно и с ирония, но така, че всички да схванат каква е работата. Защото думата „вярват” е чиста подигравка с онова тъпо „чуждо правителство”, което наистина е повярвало, че следите му ще останат скрити. 
Няма такъв филм, бе, рожби ехиднини, 

австралийците добре знаят кой точно е бръкнал злонамерено в политиката им

 и, бъдете сигурни, ще вземат съответните мерки. Както го сториха англичаните след атентата с „Новичок” в Солсбъри. И както правят всички нормални, демократични страни, с изключение на България. 
Да, засега Австралия не назовава официално въпросното „чуждо правителство”, но и не отрича сочените три възможности - Русия, Китай и Иран. 
От страна на Иран не виждам чак такъв интерес, пък и капацитет, да се занимава с далечна Австралия. С Китай търкания има, но те са изцяло в икономическата сфера и едва ли китайците биха атакували австралийската политическа система. По-скоро биха бръкнали в бизнеса, в борсите, в банките – както правят в САЩ. 
Така че най-логична пак остава възможността за намеса от страна на москалите, както им викаше Вайда. И не само логиката, а богатият опит, натрупан напоследък, за руска намеса в политически процеси - и конкретно в избори - на почти всички демократични страни по света, също сочи в тази посока.  
В този случай вероятно руснаците го правят, не защото имат някакви особено големи интереси в Австралия, а защото могат. И знаят, че внасянето на хаос в коя да е демократична държава по света, се отразява негативно на цялата демократична общност. 
Също както и внасянето на хаос в недемократична държава, впрочем. Живият пример за това е пред очите ни със събитията във Венецуела.  
„Русия изпраща 300 тона лекарства на Венецуела” – съобщава левичарският диктатор Николас Мадуро, цитиран от руския вестник „Известия”. 
И човек си вика – е-е-х, истински хуманисти са руските управници, техният собствен народ няма какво да яде и е един от най-болните в света, но въпреки това Кремъл се грижи за бедните и онеправданите по света, като им изпраща лекарства. И те ще бъдат приети, макар преди дни самият Мадуро да заяви, че спира всички хуманитарни доставки, защото те са предлог за външна намеса в страната. 
Явно според този умник намесата на Русия не е външна.  
Ами явно в този случай нещата са като в онзи случай – не компютри, а компоти. „Тази помощ на Русия ще бъде доставена по законни пътища, защото Каракас е заплатил за нея” – обяснява Мадуро пред „Известия”. 
А сега, де – помощ ли са въпросните лекарства или търговия, за която бедните и гладуващи венецуелци плащат подобаващо?
Какъвто и да е случаят, добре е венецуелците да внимават със сроковете за годност на руските лекарства. Защото може да се окаже, че те се изветрели още в съветско време и вече са или чисто плацебо, което е безсмислено да се пие, или чиста отрова, което е опасно. 

Чиста отрова за свободния свят

 би било евентуалното силно сближаване между Русия и Китай, силно желание за което от руска страна се забелязва, особено през последните пет години – смятат наблюдатели от европейския клон на Politico. 
Аз пък смятам, че колегите малко прибързано вдигат шум по темата и ги съветвам да не се притесняват чак толкова. 
Истина е, Русия има огромно желание да се закачи за китайския локомотив, който успешно прави онова, за което Кремъл само бленува – съчетаването на политическите успехи на диктатурата с икономическите успехи на възходящото развитие. Но – ядец, не могат руснаците да го постигнат и това е. 
Защо не могат ли? Ами просто е. Както знаем, възходът на Китай е стъпил основно на три слона - безогледна кражба на технологии, евтина, но сръчна и трезва работна ръка, сравнително дисциплинирани и послушни елити. 
В Русия обаче не живее нито един от тези слонове. Руснаците успяват да оплескат всичко до ушите, дори с подарена технология, камо ли с открадната. Пример – „Фиат”, от който те сътвориха „Жигули”. Работната им ръка е по-претенциозна от китайската, макар значително по-некадърна и впиянчена. Елитите им пък се мазнят на Кремъл, докато натрупат някой и друг милиард, а после се разбягват на Запад като хлебарки и забравят за Кремъл. Някои дори открито го критикуват. Да се сещате за голям китайски бизнесмен, продумал срещу политиката на Пекин? 
Но все пак – какво пречи на силното руско-китайско сближаване? Ами такива неща като история, манталитет, геополитически интереси. 
Например, Китай не се интересува от Русия или се интересува в съвсем умерена степен, колкото да извлече позитивите, без да му се стоварят на главата негативите от близкото руско присъствие. Мъдрите китайци неслучайно са изградили онази огромна стена. Те знаят, че на Север от нея има само груби и глупави варвари, с които не трябва да имат работа, а само да се пазят от тях. 
Китайците знаят също, че е добре 

да държат Русия максимално изолирана от Азия

 и азиатските дела, обратното би означавало сами да си отгледат конкурент и да го пуснат в своите ловни полета. 
Самите китайци вероятно си дават сметка и за една огромна разлика в подхода на двете империи към околния свят. В груб вид, тя може да се формулира така: Поднебесната иска своето, за да си го управлява, Кремълската ламти за чуждото, дори когато не може своето да управлява. 
И за това ли искате доказателства? Айде, бе, сериозно?
Добре, де, ето ви повод за размисъл. Много ме заинтригува опита за преврат, разкрит онзи ден в Република Северна Македония. Джихадистки преврат, моля ви се. Толкоз години ислямски терористи се вихрят из целия свят и Македония остана незасегната, а сега, точно когато страната реши голяма част от проблемите си, разведри атмосферата на Балканите и стъпи реално на пътя за членство в ЕС и НАТО, изведнъж – бам, джихадисти, голяма мрежа, оръжие, подготовка…..
Имам само един въпрос – сега ли чак се сетиха въпросните джихадисти да се размърдат или сега ги задействаха техните кукловоди, които, както отдавна знае непредубедената публика, са свързани с Кремъл и близките му околности. 
А ако не са свързани с Кремъл, как пък успяват винаги да уцелят най-точния за Кремъл момент в много от акциите си. Щото знаем също, че 

ако в момента изпусне Македония, Москва ще остане на Балканите сал с едната Сърбия

 Е, и част от България, де. 
Сърбия им е в кърпа вързана. Президентът Александър Вучич онзи ден на митинг в Белград заяви недвусмислено: „Сърбия днес е на европейския път, но може да каже на европейските си партньори и на Вашингтон, че няма да въвежда санкции срещу Руската федерация, че е приятел с Владимир Путин и ще стои газопровод през своята територия”. 
Газопроводът, който ще строи Сърбия, е „Турски поток”. Има обаче огромна опасност той да остане просто гол и празен паметник на ентусиазираното строителство, като се имат предвид две неща. 
Първо – острите, но и основателни възражения от страна на САЩ за строителството както на „Северен поток 2”, така и за „Турски поток”. И второ – неясната съдба на българската част от проекта „Турски поток”. България засега уж ще го строи, но по темата последна дума не са казали нито ЕС, нито САЩ. Нито нормалните българи, които намират всяко допълнително енергийно обвързване на страната ни с Русия за силно противоречащо на българските национални интереси. 
Но Сърбия все пак ще строи въпросната тръба от никъде за никъде, само и само да угоди на Русия. Защото тя пък защитава Сърбия, като ѝ подарява оръжие. 
И нищо, че обективният ефект от тези данайски дарове всъщност е обратен, доколкото Русия, а не Сърбия, има интерес да се поддържа на Балканите постоянно високо ниво на напрежение.     
Какво да ви кажа, граждани, имам чувството, че заради подобни горди изказвания и съответните съпровождащи ги действия, управляващите в Сърбия само си мислят, че водят народа си по европейския път. Те всъщност вече са в европейската канавка, но още не го знаят. 
А къде в цялата тази геополитика е България и българския интерес ли? Не знам за вас, но от всичко, казано дотук, аз поне си направих извода, че колкото дадена страна стои по-далеч от Русия, толкова по-добре. Макар че, както видяхме, пак не е застрахована от груба любовна прегръдка.