Иван Сотиров

На 25 ноември миналата година, във Faktor.bg  публикуваn  позицията си за странната тишина около приватизацията на Общинска банка. Обърнах внимание, че докладът, с предложението за приватизация, беше вкаран от общинския съветник Трайчо Трайков в последната сесия на Столичния общиски съвет преди лятната ваканция, а мнозинството в съвета светкавично го прие. На тези сесия преди лятната и зимната ваканции на съвета, които самите съветници помежду си ги наричат „контрабандни” и обикновено са с дневен ред от по стотина точки, по традиция се прокарват всички доклади, за които не е желателно да се вдига много шум в медиите. Именно за това, един месец преди окончателното решение на съвета за приватизация на банката, се опитах да предизвикам реакцията на медиите и политиците, за да има публичен дебат по този въпрос. Опитах се да предизвикам поне едната от двете воюващи медийно групировки да даде публичност на доста съмнителни обстоятелства, които изложих в моята публикация. Затова написах следното: „Още по-интересно е, как така и медиите на Пеевски, и медиите на Прокопиев мълчат по въпроса? Особено учудващо е мълчанието на медиите на Пеевски. Ако тези на Прокопиев мълчат защото е замесен техен човек, то интересно защо медиите на Пеевски не са обхванати от подозрения, след като човекът на конкуренцията е основен изпълнител на поръчката? Явно, и едните, и другите имат информация за благонадеждността на бъдещия собственик. Дали някой няма да остане с пръст в устата, ще разберем на финала.“
И двете медийни групировки не реагираха, не реагираха и политческите партии - никой водещ политик не се обади. Само няколко електронни медии, вън от двата кръга, дадоха гласност и толкова. Както бях предвидил, чак след около месец, когато едната групировка и промотираните от нея партии останаха с пръст в устата и видяха, че за пореден път са изпързаляни, 

вдигнаха вой до небесата

 и започнаха да атакуват приватизацията на банката. Това вече го гледахме с разбирателството за съдебната реформа, гледахме го и още няколко пъти, гледахме и че изиграните са все едни и същи, но явно гладът поражда ирационална вяра и те не престават да опитват. Бях предупредил публично и за това, че окончателното решение за приватизация на банката ще се вземе на „контрабандната” сесия преди коледните празници и най-нахално, без да им мигне окото съветниците взеха това решение точно тогава. Забележително е, че вносителят на докладната Трайчо Трайков, на тази предколедна сесия 

не гласува сделката, която сам е предложил,

  също толкова неаргументирано, колкото и когато я внесе. Същото шизофренно поведение демонстрираха и съветниците на собствената му партия.   Чак на финала тези иначе всезнаещи политици и стратези разбират, че синхронно с процедурата за приватизация на Общинска банка е тръгнало създаването на инвестиционен  фонд „Новито опортюнитис‘‘, регистриран в Лихтенщайн, с краен собственик трима австрийски граждани, а дружеството е и единственият кандидат! Нищо ново под слънцето - стратегическите инвеститори в България, ако не са от Кипър са от Лихтенщайн - там се пръкна и „Мултиинтернешънъл холдинг” през 1990 г., а и да не забравяме, че Виена е ключова база в Европа откъдето оперират кадрите на ДС и другите спецслужби от Източния блок. Добре е от ДСБ и ДАБГ да си изяснят въпроса, дали тези австрийски граждани имат нещо общо с 

австрийската връзка на Трайков

 за която имаше публикация в 168 часа от 01 декември 2010г. (вижТУК, б.р. ),  в която се  изнасят данни, че лично назначения от министър Трайков  шеф на БЕХ Йордан Георгиев е австрийски гражданин и син на дългогодишен офицер от разузнавателното управление на Българската народна армия и, че майка му Алла е рускиня и има бизнесконтакти в бившия Съветски съюз.  
В публикацита ми от 25 ноември 2017 съм изразил и още едно опасение, че една от целите на приватизацията са комисионните, които ще се взимат от частните банки, които ще обслужват бюджета на общината:
„Всички обстоятелства около процедурата при поредния опит да се приватизира Общинска банка, говорят, по-скоро за предрешен мач, отколкото за сериозен стремеж да се намери стратегически инвеститор. Силно занижените очаквания за приход от петдесетина милиона за най-сериозната и стабилна банка, която е на пазара, при този глад за лицензирана финансова институция с добра репутация, са симптоматични. Тази банка има и сериозния актив, че обслужва бюджета на Столична община и на още няколко големи общини. Красиво звучат приказките изпълнени с любов към свободния пазар, но познавайки „добрите“ родни практики ми се струва, че в случая става въпрос за неудобството за някои хора, което създава обстоятелството, че общината се обслужва от собствена банка, вместо да падне някоя и друга комисионна от опериране с частни банки. Още е пресен примерът със 70-те милиона на Топлофикация-София, които гръмнаха в КТБ, нали никой не си мисли, че това е волна импровизация на директора на дружеството, който опра пешкира?“
Декларацията на ДАБГ и  ДСБ от тази седмица е потвърждение, че интересите около приватизацията на Общинска банка са свързани не само с това кой ще я придобие, но и кои частни банки  ще обслужват бюджета на Столична община.  Тази декларация е и 

своеобразно саморазобличение,

 защото зад закъснялата принципност, която демонстрират в нея, прозира опитът на тези хора да маскират страха си от това, че ще бъдат елиминирани и от схемата за обслужването на общинския бюджет. Дали това е поредният трик за пред избирателите или поредният опит да се рекетира властта, за да бъде получена порция, няма значение, важното е, че това няма нищо общо с високите морални претенции на своите автори.