Иво Инджев, ivo.bg

Митарствата на бившия журналист Иво Христов по кабинети и изборни листи имат и забавна страна по своята карикатурност. Не пуша, но ме напушва смях с кашлица, когато научавам, че той е напуснал “по документи” своя началник, на когото му беше началник ( на кабинета). 
Може да се каже и иначе: Христов само телом е напуснал кабинета, на който беше началник. Но духом си остава там. Ще оставя на теолозите да решат дали не става дума за някаква

пошла имитация

на казуса със Спасителя и отношението му към отца и светия дух.
Румен Овчаров потвърди в телевизионно интервю в духа на предположението ми по-горе, че Христов наистина го имат за спасител. Щял да спасява положението с авторитета на БСП. Как? Ами щял да прелее рейтинг от президента на столетницата. С чуждата пита щял да прави помен, както излиза. Или питата все пак е обща, с руски квас омесена и Овчаров признава този факт?

НА СНИМКАТА: Двама нашенски мигранти, потърсили ( още ) по-добър живот в сърцето на Европа

Аз пък си мислех, че ако има преливане, то ще е на чашата на търпението. Защото става дума за едно системно оливане. Най-напред Елена Йончева  напусна президента Румен Радев и оглави кандидатите за големи брюкселски пари в менюто на БСП. Сега по стъпките й напуска и Иво Христов, друг “домашен” любимец, който не могат да си поделят роднините по червена линия, пръснати във властта, в опозицията и на върха на държавата, където главнокомандващият го играе опозиция в разрез с правилата на демократичната игра, но пък напълно в крак с указанията на Москва.  

Кой още ще напусне кадровата люпилня при Румен Радев

с цел да помага “безпартийно” на Партията?
Уж страшно си падат по президента тези бегълци и не можеха да се нарадват на неговия “день победы”, а бягат през глава от него. Какво нещо е еврото само! Действа привлекателно и безпогрешно на безпартийните партийци. Особено когато е в особено големи количества на западния фронт. Нищо ново след като триумфалната марка беше заменена от еврото. 
Спасяването на каквото и да било чрез бягство и преливане на чужд авторитет в едно столетно тяло е странно упражнение, което само магнитът на големите пари в странство може да обясни. Там  по документи на Христов предстои да взима десетина пъти по-голяма заплата.  
Някои зли езици казват, че в политиката парите по документи са всъщност само за пред хората, а за истинските пари, които преливат в техния джоб, не дават никакви документи. Документират се само с касови бележки и фактури разходите за почерпки и прочее “мероприятия” за представителни цели. За да се осребрят и те след това.
Слагам точка по документи. Което означава, че не съм си тръгнал от тази тема, а само я оставям да отлежава до нови поводи за коментари, които неизменно дават въпросните другари. 

ЗАБЕЛЕЖКА: Има и политици, като Светослав Малинов, който доказаха обратното: че са готови да се откажат от големите европейски пари и съответните “екстри” без никой да ги принуждава, а заради единия принцип. Така че написаното по-горе за привлекателността на еврото не е универсално обяснение. Всеки сам отговаря за лакомията си.