Христо Марков

 Бях се отказал да пиша вече за видния бизнесмен от село Нивянин Георги Гергов/Гочиту,/ след като писах десетки години за тази персона и никой нищо никога не направи. Самият Гергов на едно събиране на подопечните му журналисти от бившата „Евроком”-Пловдив в „Слънчев ден” край морето бе казал: „Остана един луд ваш колега и бивш депутат Христо Марков, който лае срещу мен, но и той ще разбере, че е безсмислено.” Не спрях, но нищо не се промени и вече наистина се бях отказал след като само преди седмица Общинския съвет в Пловдив и лично кметът на града застанаха плътно зад Гергов и му подариха окончателно панаира в Пловдив. На 100%. Викам си – това е положението: Гочиту е 

винаги на талвега на властта

            Сега обаче няма да премълча, може би за последен път. Срещата Гергов-Цацаров-Дончев поставя фундаментален въпрос за властта в страната, поставя и още куп въпроси: за прокуратурата, за субординацията между олигархията и властта, за потайните договорки, за самочувствието на новобогаташите, за усещането за липса на адекватна държавност, за скрития път на влиянието, за „чадърите”, за предупрежденията на изкушенията и още, и още…
 Един добър, успял бизнесмен е привикан „на килимчето в ЦУМ” от Гергов и той отива! В отдавна изпразнения от съдържание магазин на социалистическата търговия, Социалистът и другар на шефката  червена вдига телефона и почти ултимативно спряга рандеву на Главния прокурор на Републиката с бизнесмена и Цацаров идва на сгледата, която той е поискал. През цялото време на срещата присъства като „гарант” същия Гергов, може би да има възможност след време да покаже, че контролира дори телефонните разговори на участниците. Както и става.

            Всичко това, което се случи е толкова унизително за нас, българите, толкова безнадеждно, че всеки мислещ сънародник би трябвало, ако още е останал тук да се запъти към Терминал – 2. След като ние не ги изгонихме, 

те ще ни изгонят от държавата

             Корнелия Нинова  щяла да свиква ЦК-то  им да обсъждат поведението на Гергов, можело дори да го изгонят от ръководството. Боже Господи! Дреме му на Гергов за това. Вече го е играл. През 1999 год. обяви от страниците на в. „Марица”: „БСП е вече мъртва партия. За мен цял Пловдив знае, че съм седесар и подкрепям Иван Костов!”. И получи от правителството на СДС х-л „Санкт Петербург”, Пълдин, х-л „Слънчев ден” на Златните, че и ЦУМ като бонус. Още стоят касовите книги на СДС от онова време, когато дори той и Вълчо Арабаджиев се явяваха спонсори на сините в Пловдив. Не мина много време и кметът на Пловдив Иван Чомаков му се отблагодари с подаряване на част от панаира. Влязоха в такова съдружие с Гергов, че в резултат градът загуби безвъзвратно половината  Стар град и още 400 дка от най-хубавите земи. Само преди седмица новите общинари повториха същото упражнение и окончателно сложиха кръст на панаира – харизаха всичко на Гергов. Той си беше намерил и нови покровители от  ЗС „Ал. Стамболийски”, чийто лидер Георги Колев с пяна на уста защитаваше „съдружието” и благодатта, която щяла да се изсипе от руския гражданин върху Пловдив. Ще се изсипе, разбира се… Забележително бе и изказването на кмета на Пловдив, който каза: „На старите седесари от 90-те години трябва да кажа, че сега е 2017 год., сега идват инвестиции и съдружието с Гергов ще е добро за Пловдив, ще спечелим.” Колко Пловдив спечели от съдружието вече видяхме през изминалите 10 год. – загубихме всичко, а сега може да поемем и част от 60-те милиона, които Гергов дължи на банките за панаира.

            Все по-често се сещам за определението за Гергов, което му даде бившия депутат Асен Мичковски, когато пред 1992 или 1993 год. го попитах какъв е този човек, който тогава не познавах. Получих следния отговор: „Много прост човек, но има уникалния талант да знае колко, на кого и кога да даде!”.

            Няма друг бизнесмен в кратката ни демократична история, на който абсолютно всички сделки да са излизали 
по схемата на Лъвското дружество.

 „Печалбите само за мен, загубите само за партньорите”

Още беше директор на Свинекомплекса в Маноле, когато от Агенцията за чуждестранна помощ му дадохме пари за храна на животните – нито върна парите, нито нахрани свинете. После успя да получи повече от 20 млн. лв. от Селскостопанската кредитна централа/образувана с парите на АЧП от американската царевица/ и парите потънаха като вода в пясък. Направиха се ревизии от ДФК, писаха се доклади, ривизионни актове, давахме показания, имаше някакво движение, до момента, когато дойде Филчев и всичко бе изтрито като с гумичка. Гергов с тези пари бе станал вече фуражен бос, но бързо продаде силозите и се зае с туризма./Всичко това е подробно описано в Досие № 00071 на Центъра за стратегически анализи, което предоставих на медиите по време на протестите през 2013 год., но отново настана вселенско затишие./.   Напазарува си хотели - ударно все по схемата РМД. По времето на НДСВ дори Милен Велчев го хвана за ръка и го предложи на партията си за кмет на Пловдив. Царистите се хванаха за главата и оредяха за отрицателно време наполовина в Пловдив. И изведнъж след това Гергов се сети, че е бил 
„социалист трето поколение”
 и се върна при партията-майка и веднага приюти Корнелия Нинова като председател на Борда на директорите на Пловдивския панаир, разбира се „облажи се” и близки до един червен лидер. Неясно как по това време Гергов взе и „Пътища” АД, които по-късно продаде на Методи Бачев от „Агромах”. Рухна един от хотелите му на морето и погреба няколко работници, изпратени да го рушат без нужните документи и разрешителни, в жестока катастрофа загина журналистката Мария Троева от „Евроком” – Пловдив, изпратена от Гергов да отразява предизборната кампания на БСП в пловдивско село. И там също без разрешителни, командировъчни, извън нормалното работно време. И пак имаше някакви подобия на разследване, които завършиха благоприятно за владетеля на прокуратурата. С червеното знаме в ръка стана лидер на всички социалисти в Пловдив и областта и ги доведе

 до пълен разпад

 Като кмет се класира на почетното пето място, личния му депутат Георги Търновалийски загуби всички възможни избори, включително и в родния си гр. Раковски. В същото време Гергов употреби огромни усилия и ресурс, за да наложи др. Нинова за шеф на БСП и тя му се отблагодари като го направи втория човек след самата нея в партията. В навечерието на новите избори успя да влезе под кожата на икономическия министър и лидер на СДС Божидар Лукарски и спазари „Дупката” в центъра на Варна за 30% от панаира и 20% за Пловдив срещу неясни обещания в необозримо бъдеще, но направи подобна среща като тази сега между Вежди Рашидов и Иван Тотев, на която обеща благосклонно да даде 4 дка за строеж на Опера в Пловдив, която щяла да стане след 5-6 год. и общинарите в града под тепетата клекнаха.

            От 1999 год. се говори упорито, че над Георги Гергов има опънат здрав  чадър – абсолютно всички сделки на видния социалист многократно са проверявани от прокуратурата и завършваха неизменно с прекратяване все поради липса на данни за нередности. Не случайно един пловдивски общински съветник се шегува преди няколко години, че в Пловдив съда и прокуратурата сигурно са на личното разпореждане на Георги Гергов. От много, много години това е обществена тайна в Пловдив, но днес имаме вече и директното доказателство, че пипалата на Гергов се разпростират нагоре чак до висшите етажи на държавното обвинение. Това е България в началото на 2017 год., драги другари и другарки, иска ли ви се или не, но това е!

            Ако погледнем финансовите резултати на многобройните дружества на Георги Гергов и семейството му ще открием, че нито едно не е на някаква сериозна печалба, нито едно. В същото време всички са изключително богати на кредити – схемата е  - взима се кредит и се погасява друг, след което се чака пореден подарък от държавата, за да се обезпечи следващият финансов трансфер в посока Герговата империя. Опита му да се превърне в медиен владетел се увенча с грандиозен неуспех, може би защото за тази дейност трябва и малко интелект – фалираха всички телевизии, вестници и сайтове, които олигархът придоби, но пък бяха накичени и те с кредити, които кога ли ще бъдат върнати. „Перлата” в герговата корона – най-големият панаир на Балканите – се води на името на шофьора на семейството и съпругата на Гергов Вили. Финансовите му отчети са отчайващи, но панаирът си е имидж и то сериозен. Бившият хотел на ЦК на БКП на морето, частният плаж и „Дупката” във Варна също са бизнес-авторитет, а пък пътно-строителните фирми на Гергов са добра платформа за обществени поръчки. Единствено напълно опразнения ЦУМ стои като неприлична кръпка в империята и винаги съм се чудел за какво му е на олигарха помпозната сграда. Дори по едно време беше сложил жив тигър в него дано привлече клиенти с екзотичното животно. Загубите на представителната сграда са отчайващи за всеки сериозен бизнесмен. Чудех се до оня ден, когато гръмна скандала Цацаров – Дончев.

            Само собственик на сградата между „Дондуков” 1 и 2 може да урежда среща на главния прокурор и мастит бизнесмен. Ние сме нация на парвенюта и Знакът на домакина, мястото и компанията имат огромно значение, колкото и странно да звучи но

 Знакът е на властта, 

той създава обоснованото предположение у двамата „Къде е властта?!”.  Какво конкретно са си говорили Цацаров и Дончев, кой кого е заплашвал, кой е  опитвал да инспирира натиск и шантажира – това знае единствено Гергов и бръмбарите по стените на кабинета му. Сякаш олигарха от село Нивянин е искал да им каже: „Мястото на срещата не се променя. При мен!”. Т.е. – „Тук  е властта бе, кьорпета и трябва да го знаете!”.

            Между другото, Георги Гергов не за пръв път показва, че като домакин владее лостовете на властта. Остава паметен неговият рожден ден през декември 2006 год. По случай своята 50 – годишнина той покани цялата власт в държавата – предишна, настояща и бъдеща. Повече от два часа събираше поздравления и подаръци от Дража Вълчева, Георги Първанов, Корнелия Нинова, Румен Овчаров, Сергей Станишев с Елена Йончева,  Румен Петков,  Сотир Цацаров/тогава председател на Окръжен съд-Пловдив/, Росен Димов/апелативен прокурор в Пловдив/, Иван Чомаков/кмет на града/, Славчо Атанасов,  всички окръжни, градски и районни магистрати и полицейски началници, цялата масонска ложа „Слънце-Ориент”, въобще – който се сетите. Току-що бе получил за подарък панаира, бе станал руски гражданин и почетен консул на Русия в Пловдив. И тогава наченаха големите домакинства на Гергов, при които се решаваха преди всичко бизнес-влияния, властови позиции и обществени ангажименти. Той ги използваше през годините твърде умело, както и сега. Преди домакинството на Цацаров и Дончев пак под покровителството му  вероятно се е състояла и още една важна среща в ЦУМ, пак между трима – Гергов, Вежди Рашидов и кмета на Пловдив. От нея се роди сделката с Операта, панаира и държавните акции, от която се срамуваха дори съветниците на БСП в ОбС-Пловдив. 
            Велик домакин! Освен, че осигурява щедро приятни места за прекарване/”Слънчев ден”, „Санкт Петербург”, „Пълдин”, ЦУМ/ недвусмислено показва властовия си потенциал, който не иска да пести само за себе си, но не е лошо участниците да си припомнят често за Лъвското дружество: „Печалбата само за едната страна, загубите – само за другите!”.