Тимоти Гартън Аш, Guardian

„Никога вече!“ - извикаха европейците след Първата световна война. След това всичко се повтори. „Никога вече!“ - извикаха отново след 1945 г. „Никога повече “ за трети път извикаха европейците след войната в Босна, през 1995 г., но ето, че сега това се случва отново. Надавам се, макар също толкова и да се съмнявам, че споразумението за прекратяване на огъня, подписано в Минск, постигнато с героичните усилия на Ангела Меркел, ще доведе до реален мир. Но дори и това да стане, погледнете какво позволихме вече да се случи.

Европейска страна беше разкъсвана със сила. По оценка на ООН най-малко 5400 души са били убити, близо 13 000 ранени, а 1,6 милиона прокудени от домовете си. Русия официално присъедини Крим, част от суверенна държава. Според споразумението от Минск 2, за прекратяване на военните действия, Украйна трябва да възвърне пълният си контрол върху източните територии, граничещи с Русия само до края на годината и то при условие, че проведе избори и даде специален конституционен статут на Донецка и Луганска област. Освен това се казва, че властите в Киев трябва да изплатят пенсиите, заплатите и „битовите сметки“ на цели региони. Помислете над това. Все едно да можете да заключите задната врата на дома си, но при условие, че отстъпите хола на този, който е насочил пистолет към главата ви, а накрая да му платите и наема.

Разумните хора биха оспорили начина за справяне с тази безсрамна агресия, но поне не трябва да имаме илюзията какво се случва пред очите ни. Путин умишлено изправя ЕС пред стар и по-лош европейски начин на правене на политика. Може би е прав.

Войната се завръща 

на главния път, куцукайки право до канавката като ранен бежанец.

Всичко това се случва в една страна, чиято териториална цялост Русия, САЩ и Великобритания тържествено се заклеха с подписването на меморандума от Будапеща през 1994 г. да защитават. В замяна на независимостта си Украйна се отказа от един от най-големите запаси на ядрено оръжие в света. Цитирам: "Руската федерация, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Съединените американски щати потвърждават ангажимента си ... да зачитат независимостта и суверенитета на съществуващите граници на Украйна". Документът е подписан от Борис Елцин, Бил Клинтън и Джон Мейджър. Представяте ли си урока от злоупотребата на доверие, който е изпратен до други ядрени или разработващи такива проекти, държави: каквото и да правите, не вярвайте на такива уверения и не се отказвайте от ядрените си оръжия.

Законът на джунглата в Москва се противопоставя на джунглата от закони в Брюксел. Кой печели? „Русия е печелившата“ е отговорът на добре познатия в Америка „реалист “ Джон Миърсхаймър. И какво да направим по въпроса? Западът трябва да се стреми да превърне Украйна в неутрална буферна зона между Русия и НАТО. Тя трябва да наподобява Австрия по време на студената война… "Е, благодаря ви професоре Реалист, може би сами искате да финализирате сделката?“ Имаме специално място за вашата реална политика - срещата на върха в Ялта, където през 1945г. Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил дадоха недвусмислено легитимност на съветската окупация на Източна Европа. Случващото се сега в анексирания 

Крим е просто нова Ялта

С какво право трябва да инструктираме независима държава да играе ролята на неутрален буфер? Гари Каспаров, който познава Русия малко по-добре от Миърсхаймър, наскоро написа: „Реалистите изглеждат доволни да осъдят милиони украинци на живот като затворници в окупирана територия. В Европа на 21 век.“ „На другия ден говорих с Каспаров за Украйна. Той е бил в Киев, за да отбележи 20- годишнината от подписването на меморандума от Будапеща. Той настоя, че това не е конфликт между Русия и Украйна, а състезание между две Русии. С патетично преувеличение той ги нарече – „Киевска Рус и Златната орда“.

Дори ако проучванията на общественото мнение в Русия са достоверни, че Путин се радва на огромна популярност, ние не трябва да правим грешката да бъркаме Путин с Русия. Хитлер също се радва на огромна популярност, същото бе и с Милошевич. Хората могат да бъдат водени по катастрофални пътища надолу, особено когато пропагандата използва дълбоко вкоренени национални митове и болки. Няколко години по-късно, нацията се събужда и започва да плаща цената. Да бъдеш анти-Путин не е да бъдеш анти-Русия. Трябва да се подпомагат тези изстрадали руснаци, които представляват 

Другата Русия

Забележете, че Путин нарушава основният принцип - безусловния суверенитет на държавата. Но, може да възкликнете, какво е това лицемерие от страна на държави, нахлули в Ирак, да критикуват други за нарушаване на суверенитета. Отговорът на това е: да, англо-американското нахлуване в Ирак беше грешка - законова, морална и стратегическа, но две грешки не прави едно нещо справедливо.

В Сирия други биха изтъкнали полетата на смъртта, където ООН преброи зашеметяващите 3,8 милиона бежанци – това прави проблемът в Украйна направо да бледнее. Какво прави Западът по този въпрос? Нима животът на арабите струва по-малко от този на европейци, мюсюлмани или християни? През седмица се събуждам с мисълта, “Не трябва ли да пиша за Сирия?“ Но абстрахирайки се от това, че познавам много по-малко Близкия изток от колкото Европа, това, което съм научил от експертите съвсем не очертава един по-ясен път, по който да се върви напред. Сякаш има много различни групи, намесени в конфликта, които са подкрепяни от външни сили, в това число и Русия, която подкрепа Башар Асад.

Тук, за разлика от Близкия Изток, въпреки цялата сложност на ситуацията в Украйна, има път напред. Той може да се обобщи в 14 думи: Путин трябва да оттегли войските си, а Украйна да получи пълен контрол над източната граница. За разлика от Сирия, тук ключът се крие в промяна на поведението на един политически субект. В Източна Украйна, както в Босна и Сирия, радикалната бруталност на войната превърна съседи във врагове.

Изкуство на държавност и въображение ще са необходими след това на Киев, за да бъде възстановена федералната украинска държава такава, в която хората, самоопределящи се като руснаци, биха могли отново да се чувстват като у дома си. Но пътят към всеки дълготраен мир започва с тези 14 думи.