Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

Повечето европейски гласоподаватели вероятно няма да отразят изборите за Европейски парламент следващата седмица, когато се очаква значително под 50% избирателна активност. Въпреки всичко се счита, че тези избори са преломни, независимо, че няма как това да се разбере, ако четете европейската преса. Причината е, че както пресата, така и повечето политици упорито избягват да обсъждат това, което наистина е заложено на карта в европейската политика. Вместо това те насаждат мрачни предсказания за възхода на предполагаеми антиевропейски „националистически“ и „популистки“ формации. Всъщност, “националистите” са всичко друго, но не и анти-европейци. Очаква се те да спечелят между една четвърт и една трета от гласовете. Малцина, да не кажем никой от тях  не желае да напусне Европейския съюз и в повечето случаи те са много по-изявени представители на традиционните европейски ценности, отколкото им се иска на брюкселския елит и масмедиите.

Това, което действително безпокои гласоподавателите е, че елита и повечето европейски правителства просто отказват да обсъждат или дори да признаят наличието на проблеми от ключово значение. Такъв ключов проблем е

имиграцията на мюсюлманите,

която продължава да променя Европа и в момента, малоумната мания на елита по темата с глобалното затопляне, което предизвиквало хаос в живота на обикновените хора. Дотук се стигна в резултат на предходната дългосрочна тенденция, която промени из основи европейската политика.

Накратко, тази тенденция унищожи традиционната дистанция между дясното и лявото в Европа и превърна повечето европейски политики в левоцентристки идеологически твърдения. Най-ясно това се забеляза в Германия, където под ръководството на Меркел традиционната германска консервативна партия, ХДС/ХСС, изостави дългогодишните си убеждения и едва можеше да се различи  идеологията и от тази на левите СДП и Зелените. През 2013 г. социалдемократите завиха даже още по-наляво, когато решиха да си сътрудничат с бившите комунисти и отказаха да се противопоставят на сервилното заиграване на СДП с Русия, демонстрирано от бившия канцлер Шрьодер, който стана в последствие

платен лакей на Путин

На практика се забеляза дълбока промяна и в политиката на ХДС, включваща закриването на ядрената енергетика, повсеместно внедряване на идеологията за зелените возобновяеми източници на енергия и в крайна сметка приемането на два милиона предимно мюсюлмански мигранти в пълно незачитане на правилата на ЕС (регламент III от Дъблин). И всичко това въпреки утвърдения факт, че повечето мюсюлмани в Германия и в цяла Европа отказват да приемат европейските ценности или да се интегрират, както се видя на изборите в Турция, когато 62% от тях гласуваха за ислямисткия диктатор Ердоган.

Днес, тази идеологическа картина е изправена пред най-голямото си предизвикателство и предстоящите избори са неразделна част от тази борба за бъдещето на Европа. Резултатът от тези избори има голямо значение и за Съединените щати, защото левият уклон на Европа през последните тридесет години доведе също до активен антиамериканизъм в европейската преса и в Брюксел, където американският президент е обект на незачитане, докато –парадоксално – Европа все още зависи от същия този президент за своята сигурност.

Изглежда, че левите надминаха своите очаквания и любимите на Западна Европа идеологии все по-често се считат за непродуктивни и се отхвърлят от все по-голям брой хора.  Що се отнася до Източна Европа, тя все повече действа „ан блок” и се противопоставя на Брюксел по въпросите на имиграцията, където почти единодушно застана против въвеждането на квоти за мигранти, както и по въпросите за сигурността, считайки заплахата от Русия за по-голяма и заставайки по този начин по-близо до Вашингтон и Тръмп, отколкото до Брюксел. А и тя вече не е сама. От следващата седмица консервативните и националистическите сили от Изтока и Запада ще имат много по-силен глас.

Бюрокрацията в Брюксел и привържениците на Макрон и Меркел

на стария континент със сигурност няма да се откажат без борба. Под фалшивия лозунг за още по-голяма интеграция и „по-голяма Европа” те се опитват да ограничат националния суверенитет, да въведат по-високи данъци, минимална работна заплата и всевъзможни други колективистки мерки. Възможно е следващата седмица да не могат да бъдат  окончателно победени, но времето на лесните победи за левите и неизбраните елити свърши.