Чавдар Кочев

Лятната скука ражда безумия в политиката, а столетната БСП е самоотвержен пример в тази безкрайна игра. Българските социалисти са майстори на популизма и лицемерието, но нали казват, че го правят в името на народа и смятат, че вечно трябва да им търпим щуротиите. 

Наскоро издигнаха лозунга: „Бузлуджа 2012 – решимост за промяна”. През няколко години, докато са в опозиция ни  баламосват с тази митична промяна и някаква свръх решимост за чудеса, а като дойдат на власт - се държат

като вълци и башибозук

Поредната червена изцепка пък е изцяло социално ангажирана. 

Партията, майка за родните олигарси и милионери, даде тези дни специална пресконференция, на която поиска правителството да раздаде с комунистическия черпак на всички пенсионери през октомври по 150 лв., а от януари следващата година пенсиите да скочат с 11%, защото толкова била реално инфлацията. Компенсациите трябвало да са за поскъпването на храните през последните месеци. Социалистите смятат още, че ГЕРБ са се провалили тотално в политиката по доходите и нищо чудно зимата да сме изправени пред граждански бунтове и протести.

Управлението на

ГЕРБ  не е цвете за мирисане – вони,

вече се усеща от километри, но точно БСП да проповядва социален морал си е просто канибализъм по време но Богородични пости. И за капак на целия гьон суратлък кликата от „Позитано” 20 вади като острие на социалното недоволство бившата министърка Емилия Масларова. Тя си вярва и се изживява като успешна част от Тройната коалиция и кабинета на Станишев, любимка на социално слабите! Точно тази нагла и мазна партийна другарка, която се бори сега за оцеляването ни през зимата, ще бъде запомнена с това, че ходеше на работа в социалното министерство с обувки и чанта за по 5 бона, за да разписва помощи за бедните от по 100 лева. Същата видна отвсякъде социалистка харчеше щедро пари на министерството, назначавайки в екипа си екстрасенси и гадатели, за да балансират стресовете в живата й и да и продухват чакрите. Масларова все още е и клиент на правосъдната система за източване на над 10 милиона от сметките на министерството във фирми на съпруга й. И червените тарикати вместо да я скрият в някой музей, продължават да и лъскат имиджа. Ако такава ще им е новата промяна, мерси! 

Да беше само Масларова част от тази партийна демагогия, суха да я преглътнеш. Ръководството на БСП съзаклятнически сега вади само кирливите ризи на ГЕРБ, експонирайки ги на фона на народната бедност. А червените другари мълчат и забравят за своите далавери и затова как преди три години обраха същия този народ, за който сега се вайкат. Като се почне от аферите „Батко - братко”, „Лиани”, заменките на гори и терени за стотинки, харчене на милиони за червените прашки на премиерските съветници, аферите в БДЖ, митниците, АЕЦ „Белене” и земеделското министерство, та се стигне до наливането на милиони в сметките на майката на дъщерята на Сергей Станишев. Справедливо е, социално е, нали малката Дария трябва да бъде подсигурена и за поколенията, ще възкликнат червените бабички.        Но хиляди други  Дарии в тази опоскана от

хайдуци с бели якички

държава проклинат битието си и не искат да приемат живата си  като дар от съдбата. 

На фона на това  лицемерно поведение на столетницата на човек изглежда му остава единствената алтернатива да заобича Борисов и ГЕРБ като по-малкото зло. Но и тази психотерапия е фалшива, измамна и опасна. Сега БСП са нагли и ни ловят като попови лъжички, защото за три години, въпреки лютите закани на ГЕРБ и премиера, няма вкаран в кауша нито един министър или корумпиран чиновник на Станишев, няма отнето незаконно имущество заради източени държавни пари, няма възстановена справедливост в името на гражданите. Защо да не вирят тогава номенклатурчиците от „Позитано” червен гребен и да не мечтаят отново за властта? 

Но като останеш пред алтернативата да обичаш Борисов и управлението му, тутакси осъзнаваш колко си безпомощен и самотен, и ти идва

да се псуваш на корем

Големият проблем пред българина сега не е, че идва зима, а че следващото лято трябва да избираме между ГЕРБ и БСП. А те все повече започват да си приличат и не можеш да разбереш, кое е гърнето, и кой му е похлупакът. Истински и автентичен играч не се очертава на терена, още повече, ако се сбъдне меракът на Станишев за вот две в едно – референдум за „Белене” и избор на парламент. И за двете партии това е най-удобния дуел, но за избирателите - ще е кошмар. 

Сто години след Дядо Вазов пак можем да възкликнем: „ От нийде надежда взорът не види”! Оня Дядо Иван, от годините на робството, иска само да ни яха и стриже, другият - е сатанизиран и обезкръвен от безсмислени битки в синьото. И ако все пак отнякъде Радецки се появи с гръм, то сигурно ще е от „Орлов мост”, където случайните минувачи се превръщат в граждани с кауза.