Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Напоследък България е една от целите на продължаващата кампания за влияние на Кремъл, свидетелство за което е ангажирането в нея на стълбовете в пропагандната машина на Русия – каналът „Русия днес“ и „Спутник Интернашънъл“.

До сега на София и беше спестено „благоволението“ на медийните хрътки на Путин, тъй като Москва концентрираше усилията си по главните направления на нейните удари – от първо Гърция, след това Брекзит и накрая цитаделата на Запада – САЩ и американската президентска надпревара. Едно бързо сравнение между медийното покритие на България от „Русия днес“ и „Спутник“ през последните години – 2014, 2015 и 2016 година от една страна и вниманието днес, е достатъчно за да се направи извод – навлезли сме в последния решителен етап на дългогодишна хибридна операция на Кремъл срещу България. В относително по-редките случаи, когато новини от София се появяват в новинарската лента на двете медии, то това е по-скоро за да осигури медийна подкрепа на отделни акции на руската външна политика и за да не се изостане от международно значими събития в политическия календар на България. През останалото време – работата по българската тема е достатъчно рутинна.

Докато планът на Леонид Решетников за промяна на геополитическата ориентация на България не беше задействан.

Текущата активна фаза на пропагандни удари започна с класическа хибридна новинарска история, лансирана от Запад, чрез глобално проучване през Асоциацията на независими агенции за социални и пазарни проучвания WIN/Gallup International. Висш кадър и съосновател на агенцията BBSS, която е член, използва резултатите на допитване до общественото мнение, проведено в 66 страни, което касае нагласите на гражданите в съответните страни към коя друга страна биха се обърнали в случай на атака срещу собствената им територия. Според провелите допитването – в четири страни членки на НАТО (Гърция, Словения, Турция и България) по-голяма част от запитаните отговарят – Русия. Този обвит в секретност доклад – не бяха дадени никакви подробности относно методология и източниците за финансиране – противоречи да проведени по-рано допитвания и изследвания по същата тема. В тях са дадени достатъчно устойчиви като тенденция и характер данни, че радикално твърдите привърженици на Русия в България са между 6-8 процента (тоест това са български граждани които вярват, че интересите на Русия стоят на първо място по дефолт). Още 20 процента вярват, че Евразийския съюз и Русия предлагат по-добра сделка отколкото членството в ЕС и НАТО.

Подкрепата за НАТО обаче, въпреки че е малко по-слаба от тази за Европейския съюз – през годините винаги е поддържала устойчиви равнища над аналогичните данни за подкрепа за Русия. Манипулативната интерпретация на ББСС се придържа към дефиницията – „чужда страна“ – без да включва в понятието „страна“ и съюзи за сигурност, което изключва НАТО като противотежест на Русия. В този смисъл полезността на отделните страни членки на НАТО е мерена по отделно, а не като съюз. При все това големите заглавия и внушеното възприятие бе кристално ясно – българите все още предпочитат Русия за гаранции за сигурността си.

Основните говорители на Кремъл – „Русия днес“ и „Спутник“ – нарочно избраха тези „алтернативни“ новини за да осигурят подходящата информационна среда за да стартират кампанията „излез от НАТО“ в България. В типично ново издание на позната класика в пропагандните войни – руските медийни стратези и техните български партньори – използваха базиран на Запад авторитет, а именно WIN-Gallup international, като разчитаха да вземат под наем репутацията на базираната в САЩ – Галъп, като спестят на зрителите подробностите относно ключовите разлики между двете организации и фактът, че базираната в САЩ Галъп има четири свои представителства в Европа – като най-близкото е в Румъния, но няма никакво отношение към българската компания ББСС.

Развивайки по-нататък основната тема – „Тръмп каза, че НАТО е остаряла организация“, ББСС заедно с „Русия днес“ и „Спутник“ и най-вече приближените медии генерираха заглавие в пресата и „новината“: „Допитване на Галъп – четири страни членки на НАТО избраха Русия пред НАТО“.

Посланието не е сложно – времето е назряло и българските политици

трябва да престанат да се срамуват да използват анти-НАТО и анти-ЕС реторика в избирателната кампания.

Въпреки целият шум, че българските граждани едва ли не „генетически“ са предразположени за симпатия към всичко, които произтича от Кремъл, твърдите факти говорят, че през последните 20 години на преход, допитванията до общественото мнение, постоянно сочат, че повечето български граждани остават силни поддръжници на членството на страната в НАТО. Въпреки прекалените хиперболи относно поредица от „победи“ на Москва в хибридната война, българите знаят достатъчно за характера на гаранциите и на колективни системи за сигурност, в които Русия участва.

Членството в организацията на Договора за колективна сигурност – която е най-близкия паралел на НАТО – не спести на много от членовете конфликти с Русия или с други членове. Три страни напуснаха ОДКС – Азърбайджан, Грузия и Узбекистан. Членството и гаранциите за сигурност не попречиха на Русия да анексира Крим и да нахлуе в Източна Украйна, в Абхазия и Южна Осетия.

Етикетираният като „Галъп“ вариант за отношението на българите към НАТО, разпространен през ББСС, няма за цел да стартира незабавен процес на напускане на НАТО. Кремъл напълно осъзнава, че има основни ограничители по този път – Русия не може да вземе под крилото си и да плаща за допълнителен геополитически товар както по отношение на ангажименти за отбрана, така и в икономическата и финансова област.
Точно в този момент – Москва има повече в чинията си, отколкото може да сдъвче.

Приказките за възможен изход на България от НАТО са чиста спекулация, която цели да я дискредитира и да разруши и без това неблагоприятния имидж на страната, като член на алианса и като Троянски кон на Москва.

Последната стратегия на Русия се фокусира върху използването на всички средства и ресурси за вътрешна ерозия на ЕС и НАТО, като се експлоатират периферни зони на уязвимост, особено след като кризите с бежанците в значителна степен бяха овладени, а шокът от Брекзит и Тръмп постепенно се абсорбира.

Една от най-големите нови надежди на Кремъл е да използва традиционно слабото място на Европа – Западните Балкани, като го дестабилизира и използва за генериране на нови разрушителни сеизмични вълни  към Европейския съюз.

Москва претърпя унизителна загуба в Черна гора, след присъединяването на страната към НАТО и не успелия опит за преврат. Стратезите и накрая разбраха, че след като Сърбия тегли червената линия за тайните операции на Русия в съседни страни, без България, балканската стратегия на Кремъл и използването и за неговите цели в битките с ЕС и НАТО, ще бъде обречена.

Разпалването на екзистенциални конфликти и стари вражди в Западните Балкани на фона на относителната пасивност и оттегляне на ЕС и НАТО от региона, в разбирането на Москва, открива шанс за шокиране и раздрусване на Европа. България е незаменим стратегически актив заради двойното и членство в ЕС и НАТО и нарастващата зависимост на съществена част от управляващия елит от поддържането на отворени и активни канали за свързаност и комуникация с Кремъл.

Говоренето против ЕС и НАТО, на което сме свидетели по време на настоящата предизборна кампания, според руските анализатори на Кремъл, може да възобнови дебата в западноевропейското и американско общество относно ползите от продължаване на Европа и НАТО на една скорост. Това може да отвори нови прозорци на възможности за геополитически размествания в региона.

Съществува пряка връзка между нарастващото подозрение на Запад, че управляващия елит в България, Унгария и други страни от Централна и Източна Европа, се стреми да сключи сепаративни сделки с Русия. Тревогата расте в отговорни кръгове на ЕС и НАТО, че тези страни изобщо са в състояние и се интересуват да прекъснат на дългогодишните същностни и дълбоки връзки с Москва.

Усилването на взаимните подозрения между „изоставащите“ и лидерите в ЕС и НАТО

е алтер его на външната политика на Кремъл на „разделяй и владей“.

Целенасочената заблуда, че България и другите страни в региона могат изобщо да станат самодостатъчни в сферата на сигурността, може да бъде засенчена единствено от равностойно самоубийствено излизане от ЕС и НАТО – независимо дали е тихо или шумно. За разлика от другите страни членки на НАТО и на ЕС, България има относителна кратка история на независимост и дълъг опит на подчиненост или зависимост от чужди сили. Повече от 45 години на съветска доминация и чистки в елита след Втората световна война се отразиха изключително негативно на капацитета на страната за интеграция и на успеха във възстановяване тежестта на коренните ценности на европейската цивилизация.

Влизането в НАТО и ЕС беше в значителна степен политически мотивиран акт, доверие в аванс, тъй като страната трудно можеше да покрие нерядко преднамерено неясните критерии за членство. Другите страни-членки кредитираха българския управляващ елит с надеждата, че той ще може да стъпи здраво върху евроатлантическите релси на развитие и политика, като се освободи от старите си навици и потърси хармонизирани с европейските национално-центрични ориентири.

Медийните заглавия за възможно излизане на страната от НАТО, ако „интересите и налагат“ без съмнение ще предизвикат поредна вълна от съмнения в ключовите ни съюзници, особено по въпроса къде точно България стои по същностните теми на прерастващия в конфликт дебат между ЕС/НАТО и Русия. Това от своя страна лесно може да провокира самоусилваща се низходяща спирала и каскада от национални провали.

Няма особена изненада, че анти-западната реторика е богато гарнирана с националистически плам и апели да се изправим „гордо“ срещу „диктата“ на Брюксел, като върнем властта на София.
И това не е специфично за България явление.

За съжаление, малко политици осъзнават, че словоблудството по темите НАТО и ЕС не е безплатно. Още по-малко имат понятие за дълбочината на зависимостта на нашето благосъстояние и сигурност, на нашето развитие от членството и репутацията ни от оценката на политиечския риск и членството ни в НАТО. Доходи, лични права и свободи, включително право на свободно пътуване, на жилище, на работа в чужбина и други, на достъп до глобалния капиталов и финансов пазар, цената на кредита, рискове премии за дефолт по суверенния дълг, дългови равнища, нива на корупция, всички тези теми са чувствителни към темата членство на България в ЕС и НАТО.

Списъкът от преки и непреки щети в случай, че ЕС и НАТО отпишат България като лоялен партньор е дълъг, но това няма да означава края на света.

България може да продължи да крета по някакъв измислен от самата нея „среден“ път – това което най-много импонира на проруските кръгове  с оглед тяхното персонално и колективно благоденствие -, там където има място за нови Големи Шлемове, за нов Южен поток /Унгария вече загатна, че това ще стане след изборите у нас/, за нови покупки на руско оръжие или дори за обявяване на неутралитет, което е другата страна на заявлението – „Русия не е опасност за България“.

Това ще ни върне към времето на косовската криза и тогавашните теми в руско-българските отношения – когато руският премиер Примаков предложи на София да избере неутралитет пред членството в НАТО.

Всички тези стъпки трудно могат да бъдат вместени в цялостна стратегия или план, които са надлежно оценени за риск или въздействие , защото Москва няма нужда от това – поне в дългосрочен хоризонт. Всичко което тя иска е да използва негативната си сила за да получи тактически предимства на балканския фронт, докато се опитва да сключи глобална сделка със Запада за зони на своето влияние и да направи геополитически гешефт.

Ако запитате лидерите на основните политически партии в София, които със сигурност ще бъдат представени в следващия парламент, относно излизането на страната от НАТО и ЕС – вкупом и веднага ще отрекат да се стремят към подобна цел. В частни разговори, дори могат да стигнат до откровенията, че се опитват да умилостивят руснаците и единствено флиртуват с идея, която е близко да сърцето на Кремъл, но без да имат някакво намерение да излизат или изобщо да започват подобен процес на „тръгване“ от тези две организации.

При все това, нито една от тези партии, няма намерение да възприеме стандартите на добри европейски управленски практики в публична сфера, а още по-малко да реализира реформи или се справи с проблема на гранд корупцията. А тя е лепилото, което привлича и държи заедно българския и руски политически елит и модел на управление, които задържат развитието на страната.

От жизнено важно значение за България е да се откъсне от руската прегръдка за да не бъде повлечена от необратимо пропадаща на дъното Русия.