Цветанка Андреева, политолог

Въпросът, с който се закрива политическият сезон е - ще има ли предсрочни парламентарни избори? Отдавна се говореше, че след европредседателството парламентарната опозиция ще атакува още по-яростно правителството и ще се бори за предсрочни избори. Този курс беше официално оповестен и от Бузлуджа. Бутафорната политика на БСП не е единствената с идея за избори. Вероятно и ГЕРБ при нестабилността на коалицията си, вече обмислят идеята, а демократите извън парламента сочат изборите като механизъм за промяна на системата.
Аналитичният въпрос обаче е,  кой - какво цели с предсрочни избори.

1. Сценарият на БСП

Механизми: овладяване на парламентарната и изпълнителна власт, редом с президентската. Цел: близо до Кремъл и отдалечаване от ЕС и НАТО.
На практика БСП няма никакви емпирични данни, от които да е сигурна, че ще спечели следващи парламентарни избори. В изследванията на всички социологически агенции, БСП категорично е на второ място. Тогава какво очакват социалистическите стратези? Очевидно разчитат на ново политическо инженерство. Да вкарат в играта поредните спасителни проекти. БСП и Румен Радев атакуват властта с надеждата, че ще направят това, което АБВ на Първанов не успя да свърши за успеха на бившите комунисти. Това е сценарий, писан от стратезите и политиците посещаващи Кремъл. От този център на властта се ражда и идеята за политически проект около Румен Радев. Тя е проста – той да разшири електоралната подкрепа, която БСП повече не може да надгради. Така бъдещата парламентарна, изпълнителна и президентска власт ще бъдат във владение на левицата. Към тях, като по-широк спасителен пояс могат да се прикачат всички про-руски политически формации, от Сидеров - до Каракачанов. Да не забравяме, че последният подкрепи Радев на втория президентски тур и реално му преля гласовете си.

2. Сценарият на олигархията

Механизми: фрагментация на парламента и плаващи мнозинства. Цел: Икономически монопол над ключовите сектори и овладяване на държавните поръчки.
Този план не включва нищо ново, нищо различно. Олигарсите ще плащат предизборни кампании, без оглед на идеологически съображения. Ще заложат на почти всички коне/играчи в бъдещия парламент. Така статуквото на олигархията ще се запази, само конкретни лица могат да бъдат разместени в браншовете. Корупцията се запазва като рационален механизъм на властта. Институциите обслужват монополите, а политиката се отдалечава от правилата на демокатичния свят, за да консумира материалните премии от изтока. Това е планът включващ служебен кабинет „Радев 2”, в който отново ще се трупа имидж за президента, като ревизор на властта. След това ще последва правителство тип „Орешарски”. Удобен мандат, със златен пръст, контролиран изцяло от мафията.
Този сценарий, при силна политическа криза устройва и ГЕРБ. ГЕРБ ще запази частично влияние сред олигархията. Ще играе парламентарна опозиция, докато изчаква народът отново да призове Борисов за да спаси страната.

3. Сценарият на популистите - новите царе на тройните коалиции

Механизми – привидно радикална политическа промяна, чрез надигането на бунтарска вълна, която ще издигне на власт новите популисти. Публична цел - слава за артистите, непублична - печалби за господарите им.
Това е печелившият модел на популиското движение „5 звезди“ на Пепе Грило в Италия. В България е заложено на Слави Трифонов да изпълни този план, но тук дори и спонтанността е предварително убита. Общественият бунт и протестен вот ще обслужат отново интересите на олигарсите, които ще  застанат с пари и медии зад тази „промяна“. В парламента това ще са новите царе на тройните коалиции създаващи нестабилни правителства с поделени между олигархията министри. В такива коалиции могат да влизат съвсем безпринципно и най-върли противници, от ДПС до националистите, стига да държат ръка на кранчетата.
Трите сценария се преплитат в различни варианти, като не се изключват взаимно, напротив влизат в различни колаборации по между си. Обединява ги основната цел – запазване на статуквото за олигархията и преориентиране на официалната принадлежност на Републиката, от член на ЕС и НАТО към сферата на влияние под контрола на Кремъл. Това е и обновената външно-политическа докртината на Путин - ясно разпределение на зоните на влияние.

 България трябва да бъде политически пленена

 на следващите избори. Готовност отвътре също има.
Контрапунктът е честен изборен процес
Това което може да спаси България от капана на тези сценарии е просто решение със сложно изпълнение. Нарича се честен изборен процес. Свободните избори могат да бъдат механизмът за нови промени. И вместо да се повтаря, че народът все си ги избира, трябва ясно да се осъзнае, че обществото е жертва, защото е манипулиран участник в плановете на олигархията.
Изборният процес в България вече традиционно се опорочава. Купеният и корпоративен/контролиран вот достига 10% от гласовете. С такъв процент -  партии в парламента сформират или разтурят мнозинства, което означава, че олигархията директно съставя правителства по свой вкус. Тази негативна практика може да се минимализира, както от страна на политиците, така и от страна на прокуратурата и съда, но и най-вече от обществения натиск.

Общество, власт и съдебна система трябва да започнат да изискват прозрачност при финансирането на политическите кампании на отделни личности или цели проекти. Защото олигарсите застават с финансовите си институции, с бизнеса си и с медийния контрол, който имат зад инженерните си проекти. Така, както КТБ заставаше зад ярка палитра от политически партии и създаваше медии, които да обслужат техните кандидати, за да се превърнат в народни избраници. Моделът „КТБ” не е изолиран, само е фалирал. Подобни модели се реализират необезпокоявано и сега.
Политическите проекти на олигарсите ще се развенчаят, ако бъдат осветлени  финансирането им и покровителството от силови институции.
Ролята на медиите в предизборните кампании и при формиране на обществено мнение е безалтернативна, но медиите ще бъдат обществени и социални, когато бъдат защитени от натиска на властимащите и бизнесинтересите на олигархията. Това е процес, който обществото дължи на медиите. Свободата на словото се гарантира и извоюва от граждани и медии заедно.
Това са все постулати на демокрацията, които в България не действат като механизми, а са опорочавани и подменяни, за да обслужват олигархичния елит. Така че предсрочни или редовни, крайно време е да изискваме да бъдат провеждани Свободни и честни избори. Само резултатите от такива избори ще родят политически ресурс за промени и реформи. Само тогава демократите имат шанс да победят олигарсите, а властта да е подчинена на обществения интерес.