Христо Марков

Ще ви разкажа две истории. Действителни и чудесни по своему за неизтребимия усет у хората да създават митологеми от трагедиите, да усещат по неповторим начин напълно безперспективността в битието ни, че то какво ни и остава… И така.

Оная вечер бях на концерт на рок-динозаврите „Диана Експрес” в Пловдив. Свириха и пяха като зверове, независимо, че са надхвърлили отдавна 60-те. Публиката пя с тях, но истинското шоу настъпи след това. На излизане в тълпите се втурна един подозрително весел човек, който дереше гърло из градинките около Летния театър. С фалцет интерпретираше песента „Влюбено сърце”: „КТБ – ти си сбъднат сън, КТБ – ти си вик и сън. Вечен зов!”. Народът първоначално онемя, после взе да се киска и да го подкрепя в еуфорията му. Човекът подскачаше, буташе се из хората и се дереше като за световно: „КТБ – ти си сбъднат сън…” По едно врече се възкачи на парапета на Летния театър и продължи „изпълнението” си като не съвсем лошо имитираше Илия Ангелов, слезна и пак се втурна сред хората. Няколко луксозни лимузини спряха да се любуват на изоглавения и еуфоричен самодеец, а той се набутваше пред фаровете им. По едно някакъв полицай се опита да го подгони, но нашия човек се оказа бързак и продължи с изпълнението си. Хората излязоха на бул. „Руски”, но неуморния творец продължи и по пътя да се пречка на преминаващите коли в неуморим творчески транс. Стана ми любопитно и се спрях да изчакам финала, но такъв не се очертаваше. След половин час се поумори и се приближих до него: „Кво става бе, човек? Що ще КТБ в песента ти и защо пък „сбъднат сън”…”. Слабичкият човек се обърна към мен с почуда и също така силно извика в лицето ми: „Ами Стефан има там 300 000 лв. и сега гори, горииииииииии!”. Продължих да настоявам и той ми разказа, че брат му бил Стефан, регистрирал фирма на негово име и си въртял търговия/според събеседника ми продавал наркотици и коли с пренабити номера/, продал наследствената къща и си построил палат в Марково, а оставил нашия човек в порутена барака на баба му. Сега се оказало, че кътал в КТБ 300 000 лв. и ще гори, защото нали държавата гарантирала 200 000 лв. „Това ми е сбъднатия сън, бе, пич, не разбираш ли? Да остане на улицата като мен, да види какво е…” Подскочи в напъна си и продължи по булеварда: „КТБ – ти си сбъднат сън, ти си вик и сън!”. Колите святкаха с фарове, надуваха клаксоните, но той не спираше, сякаш искаше да разкаже на целия свят за щастието си.

Замислих се. Едва ли брат му ще да е останал само с тези пари, като гледам как са се втурнали да спасяват оня от Гъзурници нищо чудно накрая колая да обере пак държавата, т.е. обикновения данъкоплатец, но пък колко малко понякога му трябва да човек да се почувства овъзмезден и щастлив, да уподоби чудовището КТБ в своя сбъднат сън за възшествие на справедливостта. А някъде далеч още се чуваше хриптящия вик: „КТБ – ти си сбъднат сън…”

Бай Стоян често се присламчва към компанията в пловдивската кръчма „Душегубката”. Винаги пита кое колко струва и брои стотинките за чаша вино или в редки случаи за една малка водка. Истински щастлив е когато някой го почерпи и тогава става особено разговорлив, ако го почерпиш пак и ще ти разкаже куп любопитни истории за агенти, конспирации, врагове на Родината, взривове, провокации и неговата борба за преуспяването на БКП. Бай Стоян е бил офицер от ДС, пенсионирал се е като полковник в началото на 1990 г., въпреки че, според него, можели да го оставят да поработи още малко, защото нямало по-подготвен от него в милицията. Все опира до това как той и групата му разкрили авторите на взрива на гара Буново като хванали, че част от часовниковия механизъм е закупен от Асеновград и разплели цялата история. Наградили го с пистолет и грамота, но той продал пистолета на някакви мутри в началото на 90 –те. На мен ми е интересен, защото може да разказва с часове за досиетата на известни пловдивчани, за доносите им, за парите дето са взимали. Ако го почерпиш и водка със салатка става още по-словохотлив.

Веднъж съдържателят на заведението ме скастри „Стига си го черпил и съжалявал! Той не си знае парите.” И тогава разбрах, че жената на бай Стоян се оказала една от най-големите реститутки в Пловдив след 1991 г. Върнали им няколко магазина на главната улица, стотици декари земя, че и апартамент, в който живял партиен началник. После се сдобила и с огромен брой компесаторки за някакъв завод на дядо и` в Асеновград. Поразпродали това-онова и сина им със семейството си зачезнал за Канада. Не се прибирал в Пловдив, направил добър бизнес в Отава. Жената на бай Стоян се споминала в края на 90-те и го оставила с наследството, земите и магазините. Роднини почти не останали в България, от време на време идвала някаква негова братовчедка да го изчисти и изпере, но и тя разредила посещенията си, заради пословичната стиснатост на бившия ДС-кадър.

И така до преди месец, когато бай Стоян се активирал – купувал вестници, коментирал оживено съдбините на държавата и бизнеса, следял всички новинарски емисии, позволил си в „Душегубката” да изпие по две, че и три водки. Ставал, ходел някъде и се връщал чер като облак, прибирал се в къщи само за спане. И така до оная паметна вечер, когато в отчаяние признал на всеослушание, че имал в банката но „оня бандит и циганин” КТБ, внимавайте … 2.5 милиона лева. Когато научих щях да падна: опърпаният кадър на пловдивската ДС бил милионер, прилежно скатал от реституцията цели два милиона и половина! И си представих веднага светналия му поглед , когато го почерпиш или шкембе-чорбата, която се яде с 4-5 филийки хляб за цял ден. За по-евтино.

Една вечер прекалил, изпил три-четири водки и здраво печерпен се дръпнал на аверите по маса, че „ако било онова време такива като Цветан Василев щели да ги разстрелят немедлено.” И напуснал клатушкащ се.

Преди дни ми казаха, че го видели на Руския пазар да подпитва къде можел да си купи … пистолет.

Съдбите КТБ и българите… И певците песни за тях пеят.